Определение № 365 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 297/2026
- Вид
- Определение № 365
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 ал.9 т.2 · Закон за счетоводството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365 гр. Пазарджик, 30.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500297 по описа за 2026 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Т. А. П. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ж.к. „К.П. „ ІІІ част, бл. 37 , индекс В, вх. А, ет.5, ап.9 чрез адв.
Т. С. против определение № 16/ 08.01.2026 г. , с което е оставено без уважение искането му направено на основание чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по посоченото дело.Жалбоподателят излага твърдения, че постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се моли настоящата инстанция да отмени същото като постанови друго, с което ищцата да бъде освободен от заплащане на ДТ и разноски по делото.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното определение и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по делото пред Велинградския РС е образувано по искова молба, подадена от Т. А. П. ЕГН ********** чрез адв. Т. С. против „“ВЕЛИМЕД ИНВЕСТ „ООД / с предишно наименование „МБАЛ – Велинград „ ООД с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК , чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД с цена на иска 6000,00 лв. / като частичен иск от 30 000,00 лв. /.
В исковата молба е направено особено искане: на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът да освободи ищеца от заплащане на ДТ и разноски по делото.
С обжалваното определение №16/ 08.01.2026 г., постановено по гр. дело № 1
1119/2025 г. по описа на PC - Велинград, първоинстанционният съд се е произнесъл по това искане, като го е отхвърлил като неоснователно. В мотивите си районният съд е посочил, че според представената по делото декларация по чл.83 от ГПК ищецът притежава лек автомобил марка „Т. „ модел „А.“, живее на семейни начала , като общо двамата с партньорката му получават доход в размер на 2353,00 лв. месечно , притежава дялове в търговско дружество в размер на 2,00 лв. и за лечение разходите му са в размер от 200,00 лв. месечно, поради което разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ по делото , която следва да бъде в размер от 120,00 лв.
Въззивният съд не споделя тези изводи на решаващия районен съд.
Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при тази преценка се вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
От представената от ищеца декларация за материално, имотно и семейно състояние е видно, че Т. А. П. е декларирал, че получава доходи само от болнични в размер на 1276,00 лв. месечно, че получаваните доходи от съжителстваща с него жена са в месечен размер от 1077,00 лв., че дължи издръжка на едно лице, като от служебно извършена справка се установява, че молителят е баща на едно малолетно дете – Р. П. , което е на 10 години. В декларацията си също така молителят е посочил че притежава МПС , произведено през 2008 г. „Т. А.“ , че притежава дялове в търговско дружество на стойност от 2,00 лв., а според представената към ч.ж. декларация по чл. 38 ал.9 т.2 ЗСч , „Юнивърсъл БГ 7 „ ЕООД , с управител Т. А. П. не е осъществявало дейност по смисъла на пар.1 т.30 от ДР на ЗСч през 2024 г. Освен това в декларацията по чл. 83 ал.2 ГПК , молителят е посочил, че има разходи за лекарства в размер на 200,00 лв. месечно, а от данните по делото е видно, че заради преживяната от молителя травма на 21.07.2024 г. той ползва отпуск по болест.Това обстоятелство е посочено и в исковата молба и е видно от представените по делото писмени доказателства.
Съгласно разясненията, дадени от Върховния касационен съд в т. 12 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, в които съдът намери, че страната е материално затруднена по такъв начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК, и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Според утвърдената съдебна практика съдът извършва преценка налице ли са предпоставките за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Тоест, това са всички онези въпроси, които могат да способстват 2 за формиране на извод дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на разноските, които трябва да се внесат, практически би лишил страната от достъп до правосъдие, като преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и с оглед конкретните обстоятелства, които препятстват възможността на страната да изпълни задълженията си по внасянето им. Въпреки че освобождаването от такси и разноски е поставено изцяло в зависимост от преценката на съда, последният следва да съобрази всички посочени по-горе обстоятелства.
В настоящия случай, видно от обсъдените по-горе данни в подадената от ищеца декларация за материално и гражданско състояние, както и писмените доказателства приложени по делото , е че същият няма възможност да полага труд и не получава никакви доходи, освен тези които получава като обезщетение по време на отпуска по болест. Той не притежава недвижими имоти, а само моторно превозно средство, чиято година на производство не предполага значителна пазарна стойност. Разполага с дялове в търговско дружество , които освен че са на стойност от 2,00 лв. , но и са от търговски субект, който през 2024 г. не е развивал никаква дейност. Освен това е задължено по закон лице, което носи отговорност за издръжка на своето малолетно дете. От така изложените факти може да се направи категоричен и обоснован извод, че към момента на подаване на исковата молба, с която в настоящия случай е отправена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, са налице всички предпоставки за уважаване на молбата за освобождаване на Т. А. П. от заплащане на държавна такса и разноски за водене на гражданско дело, тъй като той не разполага със средства за заплащането им.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго по същество, с което бъде освободен ищеца Т. А. П. от внасяне на такси и разноски по делото при условията на чл.83 ал.2 от ГПК.
Водим от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №16/08.01.2026 г., постановено по гр. дело № 1119/2025 г. по описа на PC – Велинград, с което е оставено без уважение искането на Т. А. П. чрез адв. Т.
С. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в производството по подадената искова молба, по която е образувано гр.д.№ 1119/2025 г. по описа на Велинградски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА ищеца Т. А.
П. ЕГН ********** с адрес : гр. С., ж.к. „К.П. „ ІІІ част, бл. 37 , индекс В, вх. А, ет.5, ап.9 представляван от адв. Т. С. от внасяне на такси и разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4