Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 25.10.2018, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 314/2018
Вид
Решение № 361
Подписан
25.10.2018
В сила
27.11.2018
Състав
ГЕРГАНА ТОЧЕВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 361 гр. Димитровград, 25.10.2018г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Димитровградският районен съд в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА при секретаря Дарина Петрова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д.№ 314/2018г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по гр.д.№314/2018г. по описа на РС – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Т.Х.И. ***, който твърди, че на 23.12.2015 год. на път II-S4, километър 22-500 в местността “Свинарника”, мост на река “Елидере”, отвор 32 при управление от В.Г.

К., ЕГН ********** ***, на МПС — лек автомобил “*****” с per. № РА *****ВТ нейна собственност, движейки се в посока от Велинград към с. Варвара е нарушила правилата за движение - навлиза в насрещната лента за движение и се блъска в правилно движещият се в собствената лента на движение лек автомобил “***** 318 ЦИ с per. № X ***** ВН управляван от собственика, ишец по настоящата искова молба, Т.Х.И. ЕГН ********** ***. Настъпилото ПТП било по изключителна вина на В.Г. К. при това управлява въпросното МПС след употреба на значително количество алкохол - 1,50 промила алкохол в издишвания от К.въздух, установено с техническо средство “ алкотест дрегер” с фабр. № 0290. По така настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство входирано като прокурорска преписка вх. № 1639/2015 год. по описа на РП - Велинград и ДП № ЗМ 735/2015 год на РУ на МВР - гр. Велинград. Своевременно били уведомени органите на МВР предвид настъпилото ПТП. С пристигането си органите на пътна полиция МВР - Велинград не съставили нужния административен акт за ПТП а от тук и не установили фактическите и правни дадености към този момент, 23.12.2015 год. настъпили следствие на ПТП-то имащи изключително значение за Застрахователя, за потърпевшия Танев Х.И. така и за извършителя на престъпното деяние - лицето В.Г. К.. Едва на 22.11.2016 год. /единадесет месеца след ПТП-то/ по изключителна инициатива на ищеца и след преодоляване на неимоверни трудностти и препятствия от всякакво административно естество от негова страна през тези единадесет месеца след ПТП-то където и до настоящият момент нямало смислено обяснение за това забавяне Протокола, за настъпилото застрахователно събитие - ТПТ-то, бил съставен. И още, на датата 22.11.2016 год. очевидно поради разпореждане на нечий ръководител било разпоредено, младши автоконтрольор Т.М./ трудно разчитаем текст/ да състави ПРОТОКОЛ ЗА ПТП № 1642162 с дата 21.11.2016 год. където в графата ОБСТОТЯТЕЛСТВА, НАРУШЕНИЯ, ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ за ПТП било вписано: “Водача управлява с несъобразена скорост вследствие на което губи управлението му МПС навлиза в лентата на движение и блъска насрещнодвижещото се МПС. Настъпва

ПТП с материални щети” . *****-то на ищеца било смазано до неузнаваемост, а по отношение на ищеца необяснимо било как самият той е останал жив, при тази деформация. МПС-то следствие на събитието било в състояние на т. нар. тотална щета- увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт и “възстановяване" надвишавали повече от 80 на сто от действителната му стойност, поради и което автомобила бил с прекратена регистрация, бракуван и предаден за скрап. През месец Август 2016 год. образуваното по случая досъдебното производство Преписка вх. № 1693/2015 г. по описа на РП - Велинград и ДП № ЗМ 735/2015 г. по описа на РУ на МВР - гр. Велинград било изцяло прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.08.2016 год. - при осъществен състав на НК, при наличие на алкохол, при наличие на грубо нарушение на разпоредбите на ЗДвП, според ищеца и при увреждания на МПС-то, като стойността на разходите за необходим ремонт на МПС-то надвишавали 80 на сто от действителната им стойност или настъпилата по терминологията на КЗ - тотална шета с произтичащите от това правни последици - за МПС-то , а за пострадалия ищец- неимуществените вреди, които били в пряка и причинна връзка с увреждането и техния размер определени от тежестта на уврежданията. След искане пред ответното застрахователно дружество по Претенция - щета № ******* / референтен № 52-01110-00017/16 от 11.04.2017 год. било изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1916,22 лв. с посочване, че това обезщетение представлява 75 % от действителната стойност на автомобила.

По така изплатеното обезщетение от страна на Т.Х.И. е направено жалба - възражение, и с писмо изх. №1 0981/ УККЗПОЕ/05.06.2017 год. ответното застрахователно дружество е изплатило допълнително застрахователно обезщетение в размер на 614,25 лв. Преписката за цитираната щета, ищецът твърди, че няма данни, а видно от преписките и от получените при него писма -отговори от Булстрад, няма информация, предвид задължението до 25-то число на всеки месен МВР да предоставя на Информационен център към ГФ по КЗ информация за ПТП-тата/, че при разглеждане на преписката и постановяваме на заключението си специалистите експерти са взели предвид и предоставената от МВР на Информационен център при Гаранционен фонд по КЗ информация, необходима за индивидуализиране на причините за ПТП-то като:вид и № на съставения протокол; снимки направени на ПТП-то ; дата на ПТП; място ; МПС-та участвали в ПТП ; МПС което е причинило ПТП-то.

Няма данни при ищеца а и не са му предоставени, за това, застрахователя да е поискал и да е попълнил с тази информация преписката и последната да е обсъждана, приобщена към преписката и допринесла за окончателното становище по случая досежно размера на определеното обезщетение по горепосочената щета.На фона на изложеното нямал увереността, че действителната стойност на автомобила е такава посочена от застрахователя е в размер на 2530,47 лв. /1916,22 + 614,25 = 2530,47 лв./ Тъкмо обратното било вярно. В досъдебното производство 735/2015 год. по описа на РУ МВР - Велинград от извършената комплексна автотехническа съдебно стокова експертиза от вещите лица: Георги Стоянов Дамянов и Стоян Колев Вълков посочват действителната стойност, към момента на извършване на деянието 23.12.2015 год. на лек автомобил марка ***** модел 318 ЦИ per. № X ***** ВН произведен 2000 г., е в размер на 5348.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД приложима и при определяне на обезщетения, на основание КЗ на присъждане подлежали всички вреди, имуществени, неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането- Р-е № 163 от 04.10.2016 год. по т. д. № 3456/2015 год. на ВКС 1-во търг. отделение.. Рискът при застраховката “Гражданска отговорност" включвала не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновното и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл- чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ (респ. чл.226 ал.1 КЗ ( отм.) следвало да се имат предвид телесните увреждания претърпени от ищеца при процесното ПТП в настоящия случай настъпили за ищеца на 23.12.2015 год. изразяващи се в: контузии, съсиреци, постравматично психическо разстройство, настъпило упорито главоболие за продължителен период or време, световъртеж, нарушена координация при движение с интензивен характер, внушение за малоценност и чувство за негодност за управление на автомобил съпътствал ищеца в продължение на месеци. Съобразявайки тези обстоятелства, следвало да се вземе предвид възрастта на ищеца както и критерия за справедливост, изложени по-горе в настоящата искова молба и визиран в чл.52 ЗЗД и да се приеме, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца била необходима една сума в размер на 3,000 лв. За тази суми- имуществени вреди в размер па 2817,53 лв. и неимуществени в размер на 3,000 лв. искът предявен по чл.432 ал.1 КЗ. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ намира за основателен и доказан. Обезщетенията следвало да се присъдят, ведно с поисканата с настоящата искова молба законна лихва, считано от датата на увреждането - 23.12.2015 год. до окончателното изплащане, тъй като при задължения от непозволено увреждане длъжникът бил в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпилото увреждане / чл.86 ал.1; 84 ал.З ЗЗД./.На основание чл.78 ал.1 ГПК претендира разноски: адвокатско възнаграждение, съдебни разноски и внесения депозит за вещи лица.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата който да се осъди ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС Груп” да заплати на ищеца Т.Х.И. : Обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 2817,53 лв. представляваща разликата над изплатеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2530.47 лв. /1916,22 лв +614,25 лв./ до действително дължимото му обезщетение за имуществени вреди до размера на 5348.00 лв. Обезщетяване за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в контузии, съсирени, постравматично психическо разтройство, настъпило упорито главоболие за продължителен период от време, световъртеж, нарушена координация при движение с интензивен характер, внушение за малоценност и чувство за негодност за управление на автомобил съпътствал ищеца в продължение на месеци, компенсирани чрез предоставяне иа друга облага определена от ищеца в размер на 3,000 лв.Обезщетенията следвало да се присъдят ведно с поисканата с тази искова молба законна лихва, считано от датата на увреждането - 23.12.2015 год. до окончателното изплащане, и тъй като при задължения произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът бил в забава и без покана, и дължал обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в размер на законната лихва от момента на настъпилото увреждане / чл.86 ал.1; 84 ал.З ЗЗД./.

РС Димитровград е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, като оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва изцяло по основание и размер предявеният от Т.Х.И. иск срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 817,53 лева в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.12.2016 г., за заплащане на неимуществени вреди в размер на 3 000 лева в резултат на същото пътнотранспортно произшествие, за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждане, както и за присъждане на направените по делото разноски. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира тяхната отговорност. В исковата молба се съдържали твърдения, че пътнотранспортното произшествие, в следствие на което търпи вреди ищеца, е настъпило на 23.12.2015 г., като в подкрепа на това твърдение се представя Протокол за ПТП № 1642162. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва представеният с исковата молба Протокол за ПТП № 1642162, тъй като същият е изготвен от лице, за което няма данни да е извършвал оглед на произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден този протокол, поради което бил неотносим в настоящото производство. В този протокол не се съдържали и никакви данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, както и обстоятелства и причини за него, поради което оспорва същият по отношение на съдържанието му. Същият бил съставен единадесет месеца след твърдяното от ищеца настъпване на пътнотранспортно произшествие, като е съставено от длъжностно лице, за което не са налице данни да е посещавало на посочената в исковата молба пътнотранспортно произшествие, поради което това доказателство било неотносимо в настоящото производство. Оспорва и съдържаща се в Протокола за ПТП схема на пътнотранспортното произшествие, тъй като както посочил не се съдържат данни лицето, изготвило протокола, да е посещавало произшествието. Също така от исковата молба и представените към нея писмени доказателства не можело да се установи къде е станало пътнотранспортното произшествие, при какви обстоятелства е станало, както и механизмът му, поради което не можело да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. На следващо място оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие. От представените с исковата молба писмени доказателства не можело да се установи механизмът на пътнотранспортното произшествие, поради което счита искът за неоснователен и в тази му част. Оспорва наличието на вина и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач В.Г. Коприленска, тъй като с исковата молба не се представяли доказателства за противоправно и виновно нейно поведение. Оспорва легитимацията на ищеца, тъй като видно било от представения с исковата молба Протокол за ПТП № 1642162, в графата „Собственик" било посочено съвсем различно лице, поради което не бил налице правен интерес за ищеца да води настоящото дело. В тази връзка и въз основа на представения протокол оспорва и факта, че именно твърдения в исковата молба лек автомобил е пострадал точно в това пътнотранспортно произшествие и при посочените в исковата молба обстоятелства, тъй като от данните същия протокол за пътнотранспортно произшествие не можело да се индивидуализира точно превозното средство, поради което исковата претенция следва да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като същото не съобразено с критерия за „справедливост”. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извеждала от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценявали вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интезитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства.