Решение № 78 от 23.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Хасково, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640101554 по описа за 2025 година

С подадената искова молба ищцата Р. Е. М., ЕГН **********, от *********, е предявила срещу ответника Община Хасково, иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 3067.75 евро, представляваща претенция за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени й вследствие ухапване от бездомно куче на 25.05.2023 г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 25.05.2023г. около 16:00ч. в гр. Хасково, ******* вървяла по левия тротоар на *********** в посока към комплекс „Селект“, когато подминавайки павилиона за наливна изворна вода и достигайки до бръснарския салон, била нападната от бездомно/безстопанствено куче.

Посочва, че на лявото си ухо кучето имало розова ушна марка, като същото било средно на ръст, с бяло, черно, кафява козина. Твърди, че се касае за бездомно животно, което непровокирано по никакъв начин от нея, се спуснало и я захапало в областта на дясната подбедрица. Свидетели на инцидента станали хора, намиращи се в бръснарския салон, които излезли, развикали се и прогонили бездомното куче. Сочи, че след инцидента се прибрала у дома си, като дъщеря й и помогнала да промие раните си и превързала същите със стерилна превръзка. През нощта обаче започнала да изпитва много силни болки и кракът й се подул, поради което на следващия ден - 26.05.2023г.

1 потърсила медицинска помощ в „МБАЛ-Хасково“ АД. Там раната на дясната й подбедрица била обработена хирургически й била сложена и ваксина против тетанус. Доколкото нараняванията на ищцата не налагали нейната хоспитализация, същата била освободена за домашно лечение. Твърди се в исковата молба, че възстановителният и оздравителен период при нея продължил за около един месец, като първите няколко седмици след инцидента изпитвала изключително силни и непрестанни болки в областта на нараняванията си, поради което й се налагало да приемала болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Отделно от това, вследствие от захапването на бездомното куче, започнала да изпитва затруднения в походката си, започнала да накуцва с десния си крак, което усложнение продължавало и към настоящия момент - преди злополуката се придвижвала самостоятелно, а след процесния инцидент използвала бастун, без помощта на който не излизала от вкъщи. Твърди се от ищцата още, че освен на физическото й състояние, преживеният инцидент с нападението от безстопанственото куче се е отразил изключително тежко и на психиката й. Сочи, че и към настоящия момент изпитвала панически страх и напрежение при вида на бездомни кучета, както и на такива, които се разхождат свободно и не са вързани на каишка и са без намордник. Твърди, че след инцидента и за продължителен период от време се чувствала безпричинно тревожна и напрегната, изпитвала нарушения на съня и вниманието. Също така редовно сънувала кошмари, свързани с нападения от кучета и животни и се будела нощем, обляна от студена пот и след това не можела отново да заспи спокоен сън. Предвид изложеното и позовавайки се на нормите на чл. 50, т. 2 вр. чл. 49; чл. 40, ал. 1, ал. 3 и ал. 4; чл. 41, ал. 1- ал.

3; чл. 47, ал. 1 и ал. 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), ищцата поддържа, че като задължения на длъжностни лица – служители на общината, са възложени действията за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Счита, че следва да се ангажира отговорността на ответника, във връзка с установеното в чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ задължение на общинските власти да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти и проявеното противоправно бездействие на негови служители по възложените им със закон задължения, от което са настъпили вреди. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 3067.75 евро /след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 19.01.2026г./, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от инцидент с ухапване от бездомно куче, настъпил на 25.05.2023г. в град Хасково, ведно със 2 законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 25.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан и оспорва същия както по основание, така и по размер. Не оспорва, че на посочената дата е възможно да е настъпил инцидент, но оспорва, че той е в пряка и непосредствена последица от противоправно бездействие на негови длъжностни лица. Счита, че липсва една от законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, а именно – противоправно бездействие и цитира съдебна практика по въпроса за отговорността по чл. 49 ЗЗД на общината. Счита, че фактът, че кучето е било маркирано е пряко доказателство за изпълнение, а не за неизпълнение на законовите му задължения, тъй като законът не вменявал на общините задължение за пълното и окончателно премахване на всички безстопанствени животни от улиците, а за контрол върху популацията им. Така еднократен инцидент с маркирано и върнато по местообитание куче според ответника не можело автоматично да се приравни на виновно неизпълнение на служебни задължения, а ищцовата страна не ангажирала никакви доказателства, от които да е видно, че Община Хасково не изпълнявала програмата си, че действа неадекватно на проблема или че е имало предходни сигнали за агресия от същото животно, по които не е реагирано. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, който счита за силно завишен и неотговарящ на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, нито на съдебната практика по подобни казуси. В тази връзка отбелязва, че от приложеното Съдебно-медицинско удостоверение № 224/23 е видно, че уврежданията се състоят от няколко рани, най-голямата от които е с дължина 3 см, като причиненото разстройство на здравето било изрично определено като такова „извън случаите на чл. 128 и 129 от НК“, т.е. - касаело се за лека телесна повреда с временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Освен това, ищцата не била хоспитализирана, а терапията се е състояла в поставяне на ваксина против тетанус и хирургична обработка на раната. Предвид изложеното, ответната община моли съда да отхвърли предявения иск и да й присъди разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представения по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 007767, издаден от „МБАЛ – Хасково“ АД, че на 26.05.2023г. в 09.55 часа е извършен медицински преглед на ищцата от лекар. Поставена е основна диагноза по МКБ: W54: ухапване или удар от куче. Снета е анамнеза:

3 ищцата е съобщила за ухапване от куче в областта на дясната подбедрица на 25.05.2023г. Предписана е терапия „ТАТ, Хирургична обработка на раната“.

Ищцата представи Съдебно-медицинско удостоверение № 224/23, издадено от Д- р Х. Е. – съдебен лекар, от което се установява, че след преглед на Р. Е. М. е установил: рани от ухапване от куче по задната повърхност на дясната подбедрица. Описаните увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат от ухапване от куче, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Представени са от ответната община Годишен отчет за изпълнение на Общинската програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Хасково“ за 2023г.; Таблица за изпълнени дейности по „Програма овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Хасково“, във връзка с изпълнение на нормативно вменените й задължения от ЗЗЖ.

От Писмо с рег. индекс 11-03-01-211#3 от 09.07.2025г. от ОП „Екопрогрес“ при Община Хасково относно предоставяне на данни за броя на обработените /уловени, кастрирани, маркирани, върнати/ кучета в района на ********* се установява, че за периода 2023г. - 2024г. са заловени и обработени 130 кучета, включени в отчетите до ОДБХ – Хасково; За периода 2023г. – 2024г. в района на ******* са заловени, обработени и върнати по места общо 8 кучета; От януари 2025г. до юни 2025г. в района на ******* са заловени, обработени и върнати 18 кучета; В деловодната система на ОП „Екопрогрес“ Хасково на 25.05.2023г. няма регистриран сигнал за агресивно поведение на куче в района на ******** в посока към комплекс „Селект“.

Прието е като писмено доказателство по делото и Писмо, рег. индекс 24292-1#2 от 07.04.2024г. до Директора на ОДБХ - Хасково, от съдържанието на което се установява, че Община Хасково има актуална „Програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Хасково“ 2021-2025г., приета с Решение № 515 от 17.12.2021г. на Общински съвет – Хасково. Посочено е още в писмото, че Община Хасково не е организирала през 2023г. кампании, които са насочени към информиране на населението, образоване на подрастващи и собственици на домашни любимци, но през 2024г. ще организира такива информационни кампании.

Предвидените средства за изпълнението на общинската програма за 2023г. са в размер на 156 000 лева, като дейностите по програмата се извършват в приют към Община Хасково. Посочено е също, че през 2023г. няма осиновени кучета от други държави, извън Република България.

По искане на ищцата по делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Е. М. /дъщеря на ищцата/ и С. Д.а П..

4

Показанията им са записани подробно в протокола от съдебно заседание, проведено на 10.11.2025г. /л.46-л.47 от делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях. Съдът кредитира показанията им като достоверни, логични и последователни, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства, вкл. на заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи, а и отразяват непосредствени и лични възприятия.

За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищцата съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Съгласно заключението на същата по предварителни сведения, съобщени от ищцата, на 25.05.2023г. към 16.00 часа е ухапана от куче. При прегледа вещото лице е установило, че по задната повърхност на дясната подбедрица в долната й част има фигура, съставена от подредени под формата на пръстен рани с неравни ръбове. Найголямата от раните е дъговидна и с дължина 3 см. Останалите рани са с размери по 1-2 мм. Диаметърът на пръстена, оформен от описаните рани, е 4 см. Телесните увреждания, които е получила ищцата, са рани от ухапване от куче. Проведеното лечение е включвало ваксина против тетанус; антибиотик, превръзки. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните увреждания са в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Съдебният лекар е изяснил в заключението си, че обичайният срок за възстановяване е около 20 дни. Към момента на прегледа са констатирани пигментации по кожата на дясната подбедрица. Вщото лице сочи, че след ухапване от куче е възможно привнасяне на тетанус, бяс или бактериална инфекция на мястото на ухапването.