Решение № 957 от 18.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 14311/2023
- Вид
- Решение № 957
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 24.04.2025
- Състав
- Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.70 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 957 гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100114311 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от Л. М. В., с ЕГН **********, с която се предявяват искове за признаване за установено по отношение на ответниците М. П. В., с ЕГН ********** и З. П. В., с ЕГН **********, че ищцата е собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на следните имущества, останали след смъртта на съпруга й П.З. В., починал на 01.08.2021г.: самостоятелен обект с идентификатор на АГКК ***, представляващ, жилищен апартамент със застроена площ 76.16кв.м., находящ се на адрес гр. София, ж.к. *********, който самостоятелен обект се намира на 4 етаж в сграда с идентификатор ***, в едно с МАЗЕ от 3 кв. метра и в едно с 0.513% идеални части от общите части на сградата;
2.
1/16 ид. ч. от поземлен имот е идентификатор ***,находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. *******;
3.
Лек автомобил „Сааб 9000“, с рег.№*******, произведен 1992г., шаси №YS3CD6539111035404, бензин, цвят-черен;
4.
Лек автомобил „Масерати Битурбо“, с рег.№*********, произведен 1992г., шаси №ZAM331B00EB111661, бензин, цвят-тъмно сив.
1.
Посочва се, че ищцата е владяла за себе си имотите считано от 2016г., когато се влошило здравословното състояние на съпруга й. Заявява, че към своето владение присъединява и това на съпруга си.
1
По делото се установява, че между страните е на лице висящо производство по гр.д.№37416/2022г. по описа на СРС, 55 състав, образувано по подадени искови молби с вх. № 144203/11.07.2022 г. от М. П. В. срещу Л. М. В. и с вх. № 187342/08.09.2022 г. от З. П. В. срещу Л. М. В.. Предявени са конститутивни искове с правно основание чл.
30 от Закона за наследството (ЗН) с искане за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от П.З. В., починал на 01.08.2021 г., със саморъчно завещание от 27.08.2013 г. в полза на ответницата Л. М. В. и за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на П.З. В. в размер на 1/4 идеална част за ищеца М. П. В., като ищецът М. П. В. заявява евентуално искане в случай, че не са налице предпоставките за възстановяване на дробна част от имота, съдът да осъди ответницата да му заплати сумата, представляваща равностойността на запазената му част от имуществото, с искане от ищцата З. П. В. за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от П.З. В., починал на 01.08.2021 г., със саморъчно завещание от 27.08.2013 г. в полза на ответницата Л. М. В. и за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на П.З. В. в размера, необходим за допълване на запазената част.
Установява се, че в това дело Л. М. В., оспорва исковете. Поддържа, че завещателното разпореждане в нейна полза има характер на частно завещателно разпореждане, тъй като предмет на завета е не цялото или дробна част от оставеното като наследство имущество на наследодателя, а само отделен негов имуществен елемент. Счита, че в процесния случай следва да се формира наследствена маса по чл.
31 от ЗН, да се остойностяват всички парично оценими активи па наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, след което да се извадят задълженията му, за да се определи чистия актив, да се извади увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН и да се прибави стойността на извършеното безвъзмездно разпореждане, като от така получената цифрова стойност следва да се определи стойността на разполагаемата и запазената част, съобразно броя на наследниците със запазена част.
Не се спори между страните по настоящето дело, че предмет на завещателното разпореждане е единствено първия описан по-горе имот, същото е обявено на 18.08.2021г. и въз основа на него Л. М. В. се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание писмени документи №140, том II, рег.№13334, дело №299 от 29.09.2021г.
Всеки собственик може да претендира, че е придобил правото на собственост на няколко основания, но доколкото придобиване на собственост на основание давностно владение е оригинерен способ, то би следвало това придобиване да е настъпило преди момента, в който Л. М. В. е призната за собственик на друго основание. Поради това исковата молба в частта по иска по отношение на първия имот е оставена без движение 2 и на Л. М. В. е указано да посочи какъв период на упражняване на фактическа власт върху имота претендира да е изтекъл в нейна полза, както и ако твърди, че е добросъвестен владелец, да посочи коя от хипотезите на чл.70 ЗС твърди да е на лице при нея. В молба уточнение от 25.09.2024г. Л. М. В. посочва, че се позовава на добросъвестно владение в 5 годишен период, с начало 14.09.2013г., а като основание за упражняване на това владение се сочи сключване на граждански брак със собственика.
По отношение на движимите вещи, сочи, че ги е владяла приживе на съпруга си, който й бил поверил тяхното опазване и съхранение, като имал намерение да я снабди с пълномощно, за да извършва разпоредителни сделки с тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от ответниците, които в последствие са изменени с допълнителни отговори. С последните М. П. В. и З. П. В. заявяват, че не поддържат отговорите си, в частта досежно леките автомобили и и 1/16 ид.ч. от поземлен имот е идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. *******, като в тази част признават исковете и молят Л. М. В. да бъде призната за собственик на посочените МПС и недвижим имот.
По отношение на апартамент №7 поддържат предявените отговори, като оспорват иска. Сочат, че това, че ищцата се е снабдила с КНА на основание завещателно разпореждане, изключва възможността да е придобила имота по давност. М. П. В. сочи, че ищцата никога не е обективирала намерение да свои имота, предмет на делото и не му е противопоставяла свои намерения да държи имота като свой.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:
Не е спорно по делото, че П.З. В. е бил собственик на посочените по-горе недвижим имот – апартамент №7, находящ се на адрес гр. София, ж.к. “*******, 1/16 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к.
„Лозенец“, ул. ******* и два леки автомобила, като собствеността е придобита преди сключването му на брак с ищцата, чиято дата, видно от представено Удостоверение за сключен граждански брак, е 14.09.2013г.
По делото е представено Саморъчно завещание от 27.08.2013г., което не е оспорено досежно авторството си, и с което П.З. В. завещава на Л. М. В. апартамента си, намиращ се на адрес гр. София, ж.к. *********. Не е спорно, а се установява и от Препис-извлечение от акт за смърт, че П.З. В. е починал на 01.08.2021г., като е оставил за свои законни наследници – ищцата и двамата ответници. Видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в Нотариална кантора дело №5/2016г., завещанието е обявено на 18.08.2021г., по молба на Л. М. В., след посещение на 13.08.2021г. в кантората на Нотариус А.Б., където същото се е съхранявало.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание 3 писмени документи №140, том II, рег.№13334, дело №299 от 29.09.2021г., Л. М. В. е призната за собственик на апартамент №7, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
*******, на основание завещание от покойния П.З. В..
По отношение на твърденията на ищца, че здравословното състояние на П.З. В. се е влошило считано от 2016г., са представени две експертни решения – от 30.01.2019г. и 16.12.2019г., с които на последния е призната 60% трайна намалена работоспособност поради сърдечна недостатъчност.
В първо по делото заседание, от ищцата са представени документи за доказване на твърдените намерение за своене и упражнявана фактическа власт, които следва да бъдат обсъдени общо. Видно от представени пълномощни – първото от 29.09.2014г., с нотариална заверка на подписа на П.З. В., същия е упълномощил Л. М. В. да го представлява пред ОС на ЕС на бл.47 в гр. София, ж.к. “Дианабад”, с право да гласува от негово име, а второто в обикновена писмена форма - да го представлява пред НОИ, с посочена дата 13.01.2020г. От жалба на Л. М. В. до 04 РУ-СДВР, с вписана дата 16.08.2021г. се установява, че П.З. В. плащал наем за ателието си в гр. София, ж.к.
„Лозенец“, ул. *******, както и че от съобщение от 17.07.2021г. на телефона на съпруга си, ищцата научила за посегателство спрямо ателието му, поискала е съдействие от органите на МВР да получи машините и вещите на съпруга си. От така представените документи по никакъв начин не се установяват подлежащите на доказване обстоятелства – от пълномощното, което да послужи за представителство пред ОС на ЕС се установява, че собственика на имота е делегирал едно свое право, а приемането на упълномощаването сочи, пълномощника приема правата на упълномощителя, което изключва претендирането на свои такива по отношение на имота. Другото пълномощно е неотносимо към спора, а жалбата сочи единствено, че Л. М. В. не е ползвала ателието като свое, доколкото посочва, че съпруга й е плащал наем и електроенергия по силата на наемно правоотношение, а намиращите се в ателието машини и вещи, Л. В. изрично твърди да са на съпруга й, а не нейни.
Представени са приходни квитанции за заплащане на данък недвижим имот и такса битови отпадъци за земя, находяща се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. ******* за периода от 02.05.2017г. до 30.11.2022г., като за данъчен субект и платец е посочена ищцата; разписки за заплащане на стойността на електроенергия, в периода 04.01.2016г. – 07.04.2020г. за имоти в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. *******, на името на М.С., гр. София, ж.к. “******* на името на З..Д и само една разписка за заплащане на сума в размер на 5,53лв., представляваща стойност на потреблението на вода в ап.7 гр. София, ж.к. “*******, на името на П.З. В., начислена по фактура от 10.03.2020г.В нито една от тези разписки не е вписано Л. М. В. да е извършила плащанията, а и доколкото по-голямата част от плащанията са за имот, който не е процесния, а другите са на основание наемно правоотношение, по никакъв начин не могат да установят намерение за своене у ищцата. Документите, установяващи приходи на Л. М. В. и 4 вносни бележки за плащане на банков кредит на П.З. В., не могат да установят обстоятелства, които да са от кръга на подлежащите на доказване такива съобразно разпределената доказателствена тежест. Документи за плащане, както на комунални разходи, така и на данъчни задължения след 29.09.2021г. – датата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание писмени документи №140, том II, рег.№13334, дело №299 от 29.09.2021г., не следва да се обсъждат доколкото давностния срок следва да е изтекъл преди позоваване на това придобивно основание – завещателно разпореждане. Представена е приходна квитанция за заплатени данък и такса за апартамент, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ********* на 13.08.2021г., от Л. М. В., като данъчен субект е записан П.З. В. и задълженията са за периода от 02.05.2017г. до 30.11.2023г. Плащането на данъци след смъртта на П.З. В. по никакъв начин не може да установи намерение за своене на имота в предходен период.
Приходните квитанции за заплащане на данък за двата автомобила през 2014г., но за задължения от 2011г. не са относими към спора, още повече, че в тях не е записано сумите да са заплатени от ищцата. Плащането на данъчни задължения след смъртта на П.З. В., за минал период, не може да установи своене на вещите в този предходен период.
По делото са депозирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т.А.Т., доведен от ищцовата страна, който посочва, че от 2002г. до 2012г. е помагал на П.З. В. в ателието му. Посочва, че са били близки покрай работата, но доколкото П. В. нямал близки роднини, с които да споделя, настоял свидетеля да го посети за 24 май през 2012г. Събрали се вечерта, Л. също била там и П. В. казал, че е решил „да даде на Л. да владее неговото жилище“. Обяснил му, че „вижда, че не е достатъчно кадърен“, че Л. е млад човек, „който ще му движи нещата“, искал „да й даде“, защото можел да разчита на нея за жилище, за поддръжка, в ателието за помощ. След няколко месеца, свидетеля разбрал, че П. е извършил някакъв акт по завещание към Л., „т.е. документално й е дал“. Тогава според свидетеля, Л. и П. още не били семейство, но скоро след завещанието П. му казал, че са решили да сключат граждански брак и го е попитал дали иска да му бъде кум. До смъртта си П.З. В. живеел в апартамента, но не правел нищо по апартамента без да пита Л.. И П. В. давал съвети, помагали си двамата. Тя се грижела за него. Посочва, че П. В. първо казал само на свидетеля, че иска да даде владението на Л., но след десет минути двамата отишли при нея и П. В. казал същото и на Л.. Тя се разплакала, защото й се струпвала много тежест и не била специалист да поддържа жилището. Свидетеля на въпрос на процесуалния представител на ищцата, предава точните думи на П. В., когато се обърнал към Л. В. – „Л., ти си човека. Аз искам да те обезщетя по някакъв начин. Ти ще ми бъдеш другарка в живота“. Л. В. се справяла с всички възникнали проблеми по жилището, преди П. В. да почина сменили тапетите и Л. В. била много радостна. Л. В. не се гордеела, че владее имота, а го чувствала като задължение. За отношенията й с П. В., свидетеля посочва – „тя си 5 гледаше човека“, знае от ищцата, че тя е плащала медицински разходи с финансовата помощ на майка си, пак с пари от нея върнала и кредит на починалия си съпруг.
Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c43c0dd-7918-4039-a279-b09fa0a836f3