Определение № 3037 от 21.07.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3037

Велико Търново, 21.07.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20267060700629 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Молителят, М. Р. Р. чрез адв.Й. е поискал изменение на Определение 2681/25.06.2026г. , постановено по делото в частта за разноските, като се присъди договореното адвокатско възнаграждение. Основния аргумент за основателност на молбата ,че след като делото е било образувано е издаден искания положителен административен акт, поради което на основание чл. 156, ал.1 от АПК за ответник жалба възниква отговорност за разноски. Освен това чл. 143, ал.2 от АПК определя основния принцип, че разноските се поемат от страната станала причина за правния спор, като в този смисъл е и чл. 143, ал.2 от АПК. От съда се иска да постанови Определение, с което уважи претенцията за разноски.

Ответник жалба Директор ГД НП не взема становище по искането.

Съдът като взе предвид становищата на страните и съдържащите се в преписката писмени доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

Жалбоподателят е подал Заявление с искане да се издаде от Директор ГД на НП Заповед за прекратяване на полицейската му регистрация от 31.3.2026г по което ответникът е предприел множество процесуални действия. На 29.5.2026г. е подадена жалба против мълчалив отказ на АО за снемане на полицейската регистрация, по която е образувано настоящото производство. След неговото образуване от Директор на ГД НП е издадена Заповед № 32863-2187/12.6.2026г., с която е разпоредено да бъде снета от всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация извършена по отношение на жалбоподателя с № 19031/28.3.2025г.

Въз основа на горното от жалбоподателя е подадена молба, с която се иска:

1.Оставяне жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е отпаднал правния интерес от оспорване на мълчалив отказ, доколкото е издаден положителен индивидуален административен акт.

2.Прекратяване на настоящото производство

3.Осъждане на МВР да заплати направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и заплатена д.т. на основание чл. 143, ал.2 от АПК.

Отделно се конкретизира, че подадената молба не представлява оттегляне на оспорването по реда на чл. 155 от АПК, а е налице оттегляне на оспорения административен акт, поради което се дължат разноски. Искането за присъждане на разноски е обосновано с разпоредбата на чл.143, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съгласно която подателят на жалбата имал право на разноски по ал.1 от същия член и при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения от него административен акт (мълчалив отказ).

При така установената фактическа обстановка, с Определение 2681/25.06.2026г. , постановено по делото съдът е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и е прекратил производството поради отпаднал правен интерес. И. С. е посочил, че жалбата е била допустима към момента на подаването й, но поради настъпване на нови обстоятелства – издаване на искания от жалбоподателя административен акт,неправилно посочил преди образуване на съдебното производство, касае се преди разглеждане на делото в о.з. правния интерес от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал и жалбата е станала недопустима. Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателя да е съществувал правен интерес от оспорването, то този правен интерес е отпаднал впоследствие, като това е станало преди разглеждане на делото в о.з. и е основание за приложение на разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК.

В постановеното Определение съдът е изложил мотиви за неоснователност на направеното искане за присъждане на разноски. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.143 от АПК определя следните субекти на правото на разноски: I. жалбоподателят, когато съдът отмени обжалваният акт или органът оттегли оспорения административен акт – ал.1 и ал.2; II. страната, за която административният акт е благоприятен – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.3; III. другата страна – когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.4. Посочения законов текст не предвижда в хипотезата на прекратяване на производството на основание чл.159, т.4 от АПК ответникът да дължи разноски на жалбоподателя. Съдът е приел, че макар в депозираната молба да е посочено, че същата не представлява оттегляне на жалбата, реално в нейния петитум е посочено, че се иска оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, което се приравнява по правни последици с искане по реда на чл.159, т.8 от АПК. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че се касае за оттегляне на индивидуален административен акт, доколкото предмет на настоящото производство е мълчалив отказ, а не позитивен административен акт. Само последният може да бъде оттеглен, като законодателно е уредена само възможността, ако последва изричен отказ, същият да бъде предмет на делото ведно с мълчаливия отказ. Настоящата хипотеза е различна, доколкото искането на жалбоподателя е изцяло уважено и е издаден ИАА.

С оглед на горното СЪДЪТ намира, че молбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок за обжалване на Определението, след като страната е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е и основателна.

Съгласно трайната практика на ВАС, при преценка на отговорността за разноските в хипотеза като настоящата следва да се съобрази дали ответникът с поведението си е станал причина за образуване на съдебното производство. Както се посочи по- горе към датата на подаване на жалбата пред АСВТ, е налице мълчалив отказ на Директор ГД НП т.е. постановяването на мълчалив отказ на задължения субект да удовлетвори отправеното до него искане и наличие на правен интерес от оспорване към датата на подаване на жалбата, следва да се тълкува в смисъл, че е налице поведение на АО, което е причина за подаване на жалбата. Последвалият позитивен акт не води до липса на правен интерес от търсената защита. С жалбата са представени доказателства за направените разноски в размер на 5,11 евро д.т. и 500 евро адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и представен договор за правна защита и съдействие стр. 30 от делото. Практиката на ВАС е безспорна, че когато административният орган издаде искания акт едва след подаване на жалба до съда срещу мълчалив отказ и когато жалбата е оставена без разглеждане поради отпаднал правен интерес, то на жалбоподателя се дължат разноски по делото. Ощетяването на жалбоподателя за сторените от него разноски при завеждане на дело срещу мълчалив отказ на административен орган на практика се толерира непроизнасянето в срок на компетентния орган и бездействието му да изпълни свое задължение, за което е заплатена и държавна такса. В този смисъл напр. Определение № 6316/11.6.2025г. по адм.д. 5496/2025г. на ВАС и други. От страна на ответник жалба не се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, но съдът съобразно Решение на СЕС по С-438/2022г. следва служебно да прецени съразмерността на договореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно Решение на СЕС по С-438/2022г. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В случая разноските следва да се определят съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, чийто размер [рег. номер]. – за административни дела без определен материален интерес. В този смисъл настоящата инстанция намира, че договореното между страните възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото се явява съразмерно съгласно чл. 6 от АПК и справедливо и същото следва да се присъди на жалбоподателя.

По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение в Определение 2681/25.06.2026г. , постановено по адм.629/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново като

ОСЪЖДА ГД НП [населено място],[улица] да заплати на М. Р. Р. гр. В. Търново, [улица], вх. Б, ет.2 разноски в производството в размер на 505,11 евро- петстотин и пет евро и единадесет цента.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщението до страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�