Определение № 602 от 20.11.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Разград, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 от ГПК

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против Определение № 194/ 17. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 229/ 23 г. на ИРС, по отношение на което е допусната поправка на ОФГ с Решение № 149/ 07. 08. 2024 г., с което районният съд е осъдил жалбоподателя на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на адвокат Д.В.М., повереник на Й. Ю. А. за разноски за адвокатско възнаграждение по делото сумата 453.46 /четиристотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ съобразно отхвърлената част от исковата претенция и при спазване указаното в чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли определението да бъде отменено и съда да се произнесе по същество на спора.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

С Решение № 67 от 19. 04. 2024 г. по гр. Д. № 229/ 2023 г. ИРС е признал за установено по отношение на Й. Ю. А., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 1997.26 лева, представляваща част от Главница по Договор за потребителски кредит № 2238988/ 01.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението ч.гр.дело № 77/ 2023г. по описа на Районен съд – Исперих – 30.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Й. Ю. А. установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата над 1997.26 лева – главница до първоначално предявеният размер от 3297.26 лева като неоснователен и недоказан . Със същото решение е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Й. Ю. А., да бъде прието за установено по отношение на 1 ответника Й. Ю. А., че същият им дължи следната сума : 230.18 лева обезщетение за забава, за периода 11.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда по Договор за потребителски кредит № 2238988/ 01.06.2020 г . като неоснователен поради недължимост на лихви съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският кредит .

В мотивите на обжалваното определение съдът е докладвал, че е сезиран с молба от адв. Д.М. за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Уважавайки молбата на адв. М., съдът е приел, че следва да се присъди възнаграждение на адвоката на ответника и е присъдил сумата 453, 46 лева за разноски по делото и при спазване указаното в чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При тези данни съдът приема, че частната жалба е неоснователна. Съгл. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответникът по делото е бил защитаван от адвокат М. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което се дължи адвокатско възнаграждение на адвокат М. по правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Според материалния интерес на отхвърлената част от исковете, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ е 453, 46 лева, така, както е определено и присъдено от районния съд.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат определени в размер на 100 лева.

В подадената от частния жалбоподател Молба, вх. № 763/ 28. 02. 2024 г. преди даване ход на устните състезания по делото, същият е направил възражения за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК с молба адвокатското възнаграждение да бъде намалено до установения минимален размер. Едва в производството по чл. 248 от ГПК е направено възражение адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера на 200 лева, поради което това възражение е преклудирано, тъй като не е своевременно заявено. На това основание съдът приема, че не е своевременно заявено и искането адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер на 100 лева, тъй като за пръв път е заявено с частната жалба. Установено е по безспорен и несъмнен начин в съдебната практика, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.Направеното искане след този момент следва да се остави без разглеждане.

Предвид изложеното, въззивната инстанция констатира, че обжалваното определение е законосъобразно. Не е неправилно, отчитайки спецификата на фактическата и правна сложност на делото, съдът като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение да съобразява минималните адвокатски възнаграждения по НМРАВ, още повече, че все още са актуални разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при 2 сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против Определение № 194/ 17. 06. 2024 г. по ч. гр. д. № 229/ 23 г. на ИРС, по отношение на което е допусната поправка на ОФГ с Решение № 149/ 07. 08. 2024 г., с което районният съд е осъдил от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на адвокат Д.В.М., повереник на Й. Ю. А. за разноски за адвокатско възнаграждение по делото сумата 453.46 /четиристотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ съобразно отхвърлената част от исковата претенция и при спазване указаното в чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3