Определение № 34315 от 29.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34315 гр. София, 29.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана М. Генжова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Гражданско дело № 20221110127263 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

С определение №11012/20.09.2023г., постановено по в.гр.д. №7738/2023г. по описа на СГС, IV Д състав, е прекратено производството по делото и същото е върнато на СРС за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК по направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С въззивната жалба и с уточняваща молба от 20.09.2023г. ответникът Д. С. Д., чрез пълномощниците адв. И. И. и адв. Радина Й., е направил искане за изменение на постановеното по делото решение №5791/11.04.2023г. в частта за разноските. Излагат се доводи, че платената държавна такса не е включена от ищците в представения списък по чл.80 от ГПК, поради което не се претендирало присъждането , както и, че на ищците следвало да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатените от ищците разноски за процесуално представителство.

Насрещната страна не е изразила становище по молбата с подадения писмен отговор на въззивната жалба.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С цитираното решение, с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищците са присъдени направените по делото разноски, включително за заплатената държавна такса, като както с исковата молба, така и в проведеното открито съдебно заседание по делото е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. Неоснователни са възраженията във връзка с размера на присъденото адвокатско възнаграждение. С решението е разгледано направеното от 1 ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, като същото е намалено до размер на 2000 лева, сума надвишаваща минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и предвид обема на извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия.

Преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение след направено надлежно възражение от насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, е на съда въз основа на посочените по-горе критерии, като липсва задължение и основание същото да бъде определяно в минимален размер.

По изложените съображения молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Д., чрез пълномощниците адв. И.

И. и адв. Радина Й., съдържаща се във въззивна жалба вх.№122379/03.05.2023г., уточнена с молба вх.№84330/20.09.2023г., за изменение на решение №5791/11.04.2023г., постановено по гр.д. №27263/2022г. на СРС, 140 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2