Решение № 1054 от 18.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000500290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5444 от 7 октомври 2024г. по гр. д. № 14130/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 28 състав е отхвърлил като неоснователни предявените обективно кумулативно съединени искове от Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 82, ет. 1, ап. 2, чрез адв. В. М., срещу Държавен фонд „Земеделие“, с адрес гр.

София, бул. „Цар Борис III“ № 136, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т. Г. Г. сумата от 54 149,97 лева, получена от ответника без основание, при проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20238390400531 по описа на ЧСИ И. К., рег. №*** в КЧСИ, поради погасено по давност вземане, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане; - иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4239,70 лева, представляваща имуществени вреди - заплатени такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ И. К., рег. №*** в КЧСИ, по и. д. №20238390400531, поради проведено 1 материално незаконосъобразно принудително изпълнение по погасено по давност вземане на кредитора Държавен фонд „Земеделие“, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Т. Г. Г. е подала въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 14130/2023г. на СГС, ГО, 28 състав. С доводи, че решението е неправилно, концентрирани върху процесуални нарушения на съда при разпределение на доказателствената тежест, несъобразяване с доводите й за липса на доказателства, че представените молби са част от изпълнително дело № 489/2016г., неприложено към настоящото, и неотчитане на процесуалното поведение на ответника, както и придаване на доказателствена сила на частен свидетелстващ документ и възприемане като доказателства на незаверени преписи от документи и като резултат неправилен извод, че извършени по друго изпълнително дело действия прекъсват давността по изп. дело № 150/2014г. поради присъединяването на взискателя, иска отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на предявените искове.

Насрещната страна Държавен фонд „Земеделие“ не е подала отговор на жалбата. ДФЗ е подал становище, с което е оспорил жалбата, преди провеждане на откритото заседание пред въззивния съд.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че към момента на погасяване на вземането на ответника към ищцата по изп. дело № 531/2023г. не е настъпила погасителната давност, като от датата на съдебното признаване на вземането е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност; наред с това, с молба от 06.02.2019г., НАП, на която е било възложено за събиране вземането на ответника ДФЗ, е поискала присъединяване по изп. дело № 489/2016г. ведно със удостоверение от ДСИ при РС – Лом по изп. дело № 150 /2014г., по което е приложен оригиналът на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 1387/2012г. по описа на РС – Лом, като в молбата се съдържа искане за опис, оценка и продан на възбранени имоти, като със съобщение изх. № 8704/22.04.2019г. от ЧСИ НАП е уведомена, че е присъединена като взискател и е указано, че следва да внесе такса за поискания опис, каквато е внесена; поради неоспорване съществуването, авторството и съдържанието и датите на молбата на НАП, както и на съобщението до НАП, съдът е приел, че с присъединяването на взискателя във 2 времевия диапазон 06.02.2019г. – 22.04.2019г., както и с искането за насрочване на опис, давността отново е била прекъсната, независимо от понататъшната съдба на изпълнителното действие и към датата на образуване на изп. дело № 531/2023г. обективно не е изминал период, по-дълъг от пет години. По този начин съдът е формирал извод, че сумите, получени от принудителното изпълнение, са законосъобразно получени.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо.

По доводите в жалбата и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, косвено по правилността на обжалваното решение, намира следното:

Предявени са на 18.12.2023г. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ищцата поддържа, че срещу нея е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1387/2012г. по описа на РС - Лом, с взискател ДФЗ чрез НАП, тъй като се касае за частно държавно вземане, като делото било образувано пред ЧСИ на 16.08.2013г., впоследствие прехвърлено пред ДСИ при РС – Лом под № 150/2014г. Сочи, че последното изпълнително действие е извършено на 19.09.2017г. – опис на движими вещи в дома й, а на 23.09.2022г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 13.10.2023г., след като вземането било погасено по давност, било образувано ново изпълнително дело - № 531/2023г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, по което бил наложен запор върху вземанията й към банка, от който постъпила сумата 58 389, 67 лв., като част от тази сума – 4 239, 70 лв., била събрана като такси и разноски по изпълнението. Иска от съда да осъди ответника ДФЗ да бъде осъден да й върне сумата 54 149, 97 лв. – получена без основание (поради изтекла погасителна давност) , както и да й заплати сумата 4 239, 70 лв. – заплатена на ЧСИ поради материално незаконосъобразно изпълнение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът ДФЗ е оспорил исковете с възражения, че давността за процесните вземания е започнала да тече, начиная от 08.11.2016г., когато не е 3 допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд, с което вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, са признати; на 06.02.2019г. НАП е подала молба за присъединяване по изп. дело № 489/2016г. по описа на ЧСИ с район на действие РС – Монтана въз основа на удостоверение по изп. дело № 150/2014г. по описа на СИС при РС – Лом, като с молбата за присъединяване е поискано извършването на опис, оценка и продан на възбранените по делото имоти и е внесена определената такса за изпълнението, поради което счита, че за периода 06.02.19г. до искането за прилагане на изпълнителен способ, евент. до 23.11.2023г., когато са събрани сумите по изп. дело № 531/2023г., не е изтекла петгодишната давност за вземанията.

По иска за връщане на даденото в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателят - ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок, включително и, че давността е прекъсната, както твърди, през 2019г. чрез присъединяването му като кредитор по изпълнително дело.

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следното :

Спор по фактите във въззивното производство е повдигнат единствено по доводите на жалбоподателката, касаещи документите, свързани с присъединяването като взискател на ответника по изп. дело № 489/2016г. В тази връзка по делото е установено, че по молба от 28.05.2018г. по изп. дело № 150/2014г. на СИС при РС – Лом за издаване на удостоверение, съдържащо реквизитите по чл. 456 ГПК, на НАП е издадено на 01.10.2018г. удостоверение № 13603, в което е удостоверено, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1387/2012г. по описа на РС – Лом (не се спори, че той е издаден въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК), с който ищцата в настоящото производство е осъдена да заплати на ДФЗ чрез НАП посочени суми – главница, лихва и разноски по делото, посочени са в удостоверението и разноските по изпълнителното производство. С молба, представена по делото в заверен от ответника препис (върху положен печат „вярно с оригинала“ е поставен 4 подпис – параф, който не е оспорен като неположен от представителя по пълномощие на ответника), с адресат ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ по изп. дело № 489/2016г., НАП е представила посоченото удостоверение № 13603/01.10.2018г. и е поискала да бъде присъединена като взискател по делото, образувано срещу Т. Г.; с молбата е поискано да се предприеме опис, оценка и продан на възбранените по изп. дело № 489/2016г. земеделски земи.

Със съобщение, също представено по делото в заверен от ответника препис, адресирано до НАП, изх. № 8704/22.04.2019г., ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ е уведомил НАП, че е присъединена като взискател по изп. дело № 489/2016г. с длъжник Т. Г., като е посочен и размер на дължимата такса за скици и характеристики на недвижимите имоти, вносима по сметка на АГКК, във връзка с поискания опис на недвижими имоти. Представено е по делото в заверен препис и преводно нареждане от 28.05.2019г. за плащане от НАП на указаната от ЧСИ такса по сметка на АГКК, в което е пояснено, че се заплаща по „ИД 489/16 скици, характеристики“. Със съобщение изх. № 14726/08.07.2019г. ЧСИ е уведомил НАП, че по изп. дело № 489/2016г. следва да внесе по сметка на АВп и три броя държавни такси за снабдяване с копия на нотариални актове; представени са по делото 3 бр. платежни нареждания за внасяне на указаната такса по сметка на АВп за препис от акт по изп. дело № 489/2016г., каквито е описано, че са представени от НАП по изпълнителното дело с молба с посочена датата на съставяне 16.09.2019г. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е указал изрично на ответника по въззивната жалба, че следва да докаже факта, с който свързва прекъсването на давността за процесните вземания, на каквото се е позовал в срока за отговор на исковата молба, в това число да представи заверен препис от молбата за присъединяване, постъпила по изпълнителното дело, и от акта на ЧСИ, с който е допуснато присъединяването.

В свое становище по делото от 04.06.2024г. ищцата е посочила, че документите за присъединяване на ответника като взискател по друго изпълнително дело, а не по изп. дело № 150/2014г. по описа на ДСИ при РС – Лом, са неотносими към спора, тъй като присъединяването прекъсва давността само за вземането по изпълнителното дело, по което новият кредитор се присъединява, но не и по изпълнителното дело, по което е издадено удостоверението. В хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ищцата е релевирала довод, че не било установено 5 по делото, че е извършено изпълнително действие по друго изпълнително дело, тъй като от молбата в копие „ не се знае дали в действителност фигурира по изпълнителното дело “.

От постановление от 23.09.2022г. по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на ДСИ е установено, че изп. дело № 150/2014г. по описа на ДСИ при РС – Лом е прекратено поради това, че последното изпълнително действие е извършено по молба на взискателя от 25.05.2017г. и двегодишният срок, през който взискателят не е поискал изпълнителни действия, изтича на 25.05.2019г.

Постановлението е влязло в сила на 09.11.2023г. От документите по прекратеното дело се установява, че на 19.09.2017г. ДСИ е следвало да извърши насрочен за пореден път опис на движими вещи на длъжницата – ищца в настоящото производство, които не са открити при описа. С молба от 20.09.2023г. взискателят е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист, приложен по изп. дело № 150/2014г., и след разпореждане за връщането му, същият е бил изпратен на взискателя.