Решение № 1597 от 25.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Русе, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И. като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520100909 по описа за 2024 година

Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Л. Л. И. е клиент на дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №0102702100, в гр.Русе, ул.“П.К.“№...., ет.... В тази връзка сочи, че на 19.03.2021г. ответникът е подал Заявление №5702348 за продажба ел.енергия при Общи условия.

Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на ищеца и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.

Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 394.66 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.03.2023г. – 23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 24.08.2023г.

За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се 1 снабдил със заповед за изпълнение №2269/08.09.2023г., издадена по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС срещу Л. Л. И.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Л. Л. И., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.

”Владислав Варненчик”№258 сумите: 394.66 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. – 23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 24.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2269/08.09.2023г., издадена на по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.Н. Р. – особен представител на ответника Л. Л. И. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Поддържа, че страните по делото не са били обвързани от облигационни правоотношения през спорния период. В тази връзка сочи, че Л. И. и Община Русе са сключили договор за наем за процесния обект, който общината прекратила предсрочно.

Оспорва твърдението, че на 19.03.2024г. Л. И. е подала заявление за продажба на ел.енергия при общи условия, както и реалното доставяне и потребяване на ел.енергия от ответницата за процесния период. Предвид отмяната на Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, счита, че приложими в отношенията между страните са ОУДПЕЕ, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и по отношение на периода, за който се претендират сумите по фактурите следва да се приложи разпоредбата на чл.17, т.1 – т.4 от ОУДПЕЕ. Сочи, че няма правило в действащите към момента ОУ, които да сочат, че задълженото лице е титулярът на партидата за доставка на ел.енергия. Поддържа, че неизпълнението на задължението по чл.17, т.3 от ОУДПЕЕ (2007г.) не означавало, че ответницата е запазила качеството си „потребител“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ОУДПЕЕ, тъй като не е била нито собственик, нито ползвател на имота, за който се претендира цена на доставена ел.енергия. Приема, че дори ответницата да е „потребител“, то неизпълнението на задължението да уведоми дружеството за промяна в данните, визирани в чл.12, можело да породи единствено вземане за обезщетение за вреди, но не и вземане за цена за консумирана електроенергия.

Оспорва правната стойност, авторството и съдържанието на приложените към исковата молба: справка за потребление, фактури, извлечения а фактури и плащания.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от 2 фактическа страна, следното:

На 12.03.2021г. между Община Русе и Л. Л. И. е сключен договор, по силата на който общината отдала под наем на ответника жилищен имот в гр.Русе, ул.“П.К.№....., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, изба. Във връзка с наемното правоотношение Община Русе дала съгласие Л. И. да встъпи в договорни отношение с „Енерго – Про Продажби“ АД по повод описания по-горе имот. Наемателят подал до ищцовото дружество заявление №5702348/19.03.2021г. за продажба на електрическа енергия за жилището на посочения адрес. Наемното правоотношение е прекратено предсрочно със Заповед №РД-011457/16.05.2023г. и на 18.05.2023г. наемателят е освободил общинския жилищен имот (писмо с рег.№94Н-4291-1#2/14.11.2024г. по описа на Община Русе).

Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.

„Енерго – Про Продажби“ АД представя фактурите, издадени в процесния период, с които установява задължението на потребителя.

За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД №4682/2023г. и се снабдил със заповед №2269/08.09.2023г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу Л. Л. И., ЕГН ********** за сумите: 394.66 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. – 23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 24.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 394.66 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. – 23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 24.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2269/08.09.2023г., издадена на по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС.

От приложеното към настоящото производство частно гражданско дело №4682/2023г. по описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, 3 при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.

Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.

Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД". Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.

С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о., ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Не се спори, че в процесния период Л. И. е била наемател на общински имот с адрес: гр.Русе, ул.“П.К.“№....., ет....... В подкрепа на този факт са данните, съдържащи се в писмо с рег.№94Н-4291-1#2/14.11.2024г. по описа на Община Русе. Следователно същата е клиент на ищцовото дружество, титуляр по партида на обекта.

Претенцията не е оспорена по размер и е за цена на доставена от ищеца електроенергия, за периода през който ответникът е обитавал обекта.

Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.

4

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на: 75 лева - по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС и 475 лева – възнаграждения за процесуално представителство и заплатена държавна такса по гражданско дело №909/2024г. по описа на РРС.