Решение № 3359 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3359 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508365 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9165 от 19.05.2025 г. по гр.д. № 48854/2024 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че:

- С. Б. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 353,52 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 244150, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 33,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата 11,20 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18570/2024 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за: мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. в размер на 2,32 лв.; мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г. в размер над 33,10 лв. до пълния предявен размер, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на С. Б. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за ¼, съответстваща на неговия дял в съсобствеността, от 8 кубика платена, но неползвана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, отчетена по погрешка с водомер № 3774282 в топлоснабден имот, находящ се 1 на адрес: гр. София, ж.к. „********;

- Б. С. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 353,52 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 244150, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 33,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата 11,20 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18570/2024 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за: мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. в размер на 2,32 лв.; мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г. в размер над 33,10 лв. до пълния предявен размер, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Б. С. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за ¼, съответстваща на неговия дял в съсобствеността, от 8 кубика платена, но неползвана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, отчетена по погрешка с водомер № 3774282 в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********;

- М. С. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 353,52 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 244150, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 33,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата 11,19 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18570/2024 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за: мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. в размер на 2,32 лв.; мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г. в размер над 33,10 лв. до пълния предявен размер, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на М. С. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за ¼, съответстваща на нейния дял в съсобствеността, от 8 кубика платена, но неползвана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, отчетена по погрешка с водомер № 3774282 в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********;

- С. С. К. дължи дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 353,52 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 244150, ведно със законната лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 33,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата 11,19 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, за 2 които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18570/2024 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за: мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. в размер на 2,32 лв.; мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за период от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г. в размер над 33,10 лв. до пълния предявен размер, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на С. С. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за ¼, съответстваща на неговия дял в съсобствеността, от 8 кубика платена, но неползвана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, отчетена по погрешка с водомер № 3774282 в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********.

С решението са отхвърлени направените от всеки от ответниците С. Б. К., Б. С. К., М.

С. К. и С. С. К. възражения за прихващане за ¼, съответстваща на дела на всеки от тях в съсобствеността, от 22 кубика или 151,61 лв. за платена, но неползвана топлинна енергия за подгряване на топла вода за БГВ, отчетена по погрешка с водомер № 3774282 в посочения топлоснабден имот.

Всяка от страните е осъдена да заплати на насрещната страна разноски за заповедното и исковото производство – съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от всички ответници в частта, с която е признато за установено, че всеки от тях дължи главница за топлинна енергия за разликата над сумата 301,84 лв. до признатата за дължима от съда сума от 353,52 лв., като неправилно и необосновано, с искане същото да се отмени в тази част и да се отхвърлят исковете за разликата над посочената сума.

В жалбата се излага възражение, че при установеното по делото обстоятелство, че фирмата за дялово разпределение и ищцовото дружество са въвели грешни показания при отчитане на отчетен период 2021/2022 г., съдът неправилно е извършил прихващане на надплатените суми само за 8 кубика в размер на 55,13 лв., тъй като липсвало насрещно волеизявление от страна на „Топлофикация София“ ЕАД за прихващане на суми и/или за приспадане на надплатени суми от общите фактури за следващите отчетни периоди.

Изтъква се, че съгласно ЗЕ и ОУ на ищеца, при надвнасяне на суми по прогнозни стойности или неправилно изчислени такива, какъвто е процесният случай, дружеството следвало да възстанови на клиента надплатените суми или да ги прихване срещу задълженията за следващ период – но само, ако задължението е ликвидно и изискуемо, т.е. определено е реалното количество доставена ТЕ след нов отчет. Нито в ОУ на дружеството, нито в ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването не било предвидено право на топлофикационното дружество да не отчита кубици и да не начислява суми за ТЕ и БГВ. Подобно действие, според въззивниците, представлява грубо нарушение на ЗЕ, като последица от това е да се приеме, че отчитането на ТЕ за процесния период не е извършвано законосъобразно.

Въззивниците считат, че от процесното задължение е следвало да бъде приспадната сумата от 206,74 лв., която сума е била надплатена от тях през отчетния период, предхождащ процесния, и за която е установено по делото, че не е била прихваната от ищеца. Или от 3 задължението на всеки от ответниците следвало да бъде приспадвата сума от по 51,68 лв., т.е. всеки от тях дължи на ищеца главница за ТЕ до сумата 301,84 лв.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу С. Б. К., Б. С. К., М. С. К. и С. С.

К. искове за признаване за установено, че всеки от тях дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18570/2024 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 353,52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за период м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., доставена в имот с адрес: гр. София, ж.к. „********; сумата 46,88 лв., представляваща мораторна лихва от 15.08.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата 11,20 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.; сумата 2,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2023 г., които суми представляват по 1/4 част от задълженията за имота, ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение от 28.03.2024 г. /подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изпащането на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на описания топлоснабден имот, са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че в имота през процесния период от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. е била доставяна топлинна енергия, която не е била заплатена. За сградата – етажна собственост, в която се намирал процесния апартамент, бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лице по чл. 139а от ЗЕ - „ПМУ София” ООД. Сочи се, че сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски съгласно чл. 155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите в съответствие с чл. 63 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват исковете. Излагат възражение, че от представените от ищеца документи не се установява те да са собственици или титуляри на ограничено вещно право по отношение на процесния имот. На следващо място излагат твърдение, че фирмата за дялово разпределение и ищцовото дружество да допуснали грешка при изготвяне на годишния отчет и изравнителни сметки за периода 2020/2021 г. – за този период поради грешка на служители на „ПМУ Инженеринг“ ООД били надписани показанията на единия водомер с № 3774282, като било посочено показание 192. В протокола за отчет на уреди за процесните отчетни периоди 2021/2022 и 2022/2023 г. надписването било установено, като служител на ФДР отразил правилната отчетна стойност 171, съответно 178. Изтъква се, че тъй като задълженията за отчетен период 2020/2021 г. били заплатени от ответниците, ищецът неоснователно е получил суми, за които не е била извършена доставка и грешката е установена в следващия 4 отчетен период. С оглед на това ответниците считат, че ищцовото дружество им дължи възстановяване на суми заради надписваните количества за предходен период, които са били заплетени от ответниците. Правят възражение за прихващане с надплатените суми за отчетен период 2020/2021 г. суми за БГВ по водомер с № 3774282. Допълнително се излагат възражения за погасяване по давност на част от вземанията, както и възражения за недължимост на лихви за забава и на претендираната сума за цена на дялово разпределение.