Решение № 1365 от 12.12.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Велико Търново, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101772 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Р. Ч., М. К. Ч. и Р.

К. Ч., чрез адв. Св. И. - ВТАК, срещу "Поликомерс 82" ЕООД - град Велико Търново кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда. В исковата си молба процесуалният представител на ищците по делото развива съображения, че са наследници по закон на К. М. Ч., който е работел при ответника на длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“.

Твърди, че на 26.10.2020 година на път III – 702 между с. Духовец и с. Пристое при изпълнение на трудовата си функция наследодателят им е управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № ВТ 8012 КВ с полуремарке и е претърпял ПТП, в резултат на което е получил множество травматични увреждания. Ищците допълват, че въпреки проведеното оперативно лечение в болницата в град Шумен, същият е починал на 31.10.2020 година, поради което образуваното ДП № 275/2020г. за разследване на пътния инцидент било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. Посочва, че с разпореждане от 22.12.2020 година на ТП на НОИ Велико Търново ПТП от 26.10.2020 година било обявено за трудова злополука след подадена декларация от работодателя – ответник. Твърди, че в резултат на настъпилата смърт на техния близък ищците са претърпели неимуществени вреди. Навежда доводи, че всеки от тях е имал изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са 1 преживели изключителен шок от случилото се, а впоследствие продължителни болки и страдания от загубата му. Уточнява, че първата ищца е негова съпруга и че са били семейство от повече от тридесет години, поради което смъртта му й е нанесла трайна психологическа травма, негативни емоции, болки и страдания с голям интензитет.

Посочва, че другите двама ищци са негови деца, които макар и пълнолетни, са поддържали ежедневни контакти с баща си, поради което внезапната му смърт е довела до психологическа травма и продължително разстройство от загубата му. По изложените съображения смята, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 200 КТ, поради което е направено иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 100 000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на процесната трудова злополука, при която е загинал техния наследодател, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 26.10.2020 година. Направено е искане да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество признава, че наследодателят на ищците е бил негов работник, като е изпълнявал длъжността „шофьор на тир“, както и че същият е загинал при ПТП на 26.10.2020 година, което е прието за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 КСО с разпореждане на ТП на НОИ град Велико Търново. Твърди, че е инструктирал надлежно наследодателя на ищците във връзка с всички условия за безопасност и здраве при работа, включително и пътна безопасност. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради допусната от работника груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. В тази връзка сочи, че в хода на разследването на ПТП е установено, че то е настъпило, поради допуснато от наследодателя на ищците нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, както и че при управлението му не се е съобразил с атмосферните условия, пътната обстановка и състоянието на пътя. Отделно от това навежда доводи, че наследодателят на ищците е бил без поставен предпазен колан, поради което при удара е изпаднал през предното панорамно стъкло, което е допринесло за настъпване на травматичните увреждания в областта на гръдния кош, белите дробове и черепа. Посочва, че определеното обезщетение следва да бъде намалено с евентуално получено такова от застрахователя по застраховка „трудова злополука“, както и че ищците разполагат с възможността да претендират обезщетение и/или пенсия общественото осигуряване. Оспорва претенциите по размер, като прекомерни и несъответстващи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, респективно - за частичното им уважаване, при съобразяване на принципа за справедливост. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

2

С определение № 1382 от 26.08.2022 година на съда по делото е конституирано в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника "Дженерали Застраховане" АД - град София. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че за ответното дружество не е налице правен интерес от привличането на застрахователя като трето лице – помагач. Отделно от това оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Развива съображения, че е налице изключителен принос от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния за него резултат. Отделно от това навежда доводи, че предявените искове са завишени по размер. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между К. М. Ч. и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, като към 26.10.2020 година последният е заемал длъжността "Шофьор товарен автомобил" по сключен Трудов договор № 50 от 03.04.2015 година /л. 42 от делото/.

От приложените по делото Застрахователна полица "Трудова злополукакомбинирана" № 0116200540000157 от 01.04.2020 година, ведно с ОУ, Списък на застрахованите лица при "Поликомерс 82" ЕООД и Добавъци №№ 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от 24.04.2020 година, съответно – 02.07.2020 година, 29.07.2020 година, 26.08.2020 година, 09.09.2020 година, 10.11.2020 година, 24.11.2020 година и 19.03.2021 година /л. 73-83/ се установява, че ответното дружество е сключило с "Джненерали Застраховане" АД задължителна застраховка "Трудова злополука", със срок на същата от 02.04.2020 година до 02.04.2021 година за работниците и служителите в дружеството, подлежащи на задължително застраховане за риск "Трудова злополука", какъвто е и К. Ч..

Въз основа на подадена от "Поликомерс 82" ЕООД - град Велико Търново Декларация за трудова злополука, вх. № Ц5101-04-53 от 02.11.2020 година на ТП на НОИ /л. 55 от делото/ е извършено разследване, за което по делото е приложен Протокол № Ц5103-04-11 от 14.12.2020 година за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 26.10.2020 година /л. 57-58/. С Разпореждане № Ц5104-04-61 от 22.12.2020 година на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 30/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука, станала с К. М. Ч. на 26.10.2022 година е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Не е спорно по делото, а и от приложените медицински документи /л. 11-28/, се установява, че въпреки предприетото лечение в „МБАЛ Шумен“ АД на 30.10.2020 година К. М. Ч. е починал вследствие на „Респираторен дистрес синдром. Хемопневмоторакс двустранно. Състояние след ИБВ. Тежка гръдна травма. ПТП – травма в 3 автомобила.“

От приложените по делото заверени копия на Препис-извлечение от акт за смърт от 02.11.2020 година на Община Шумен; Удостоверение за наследници, изх. № 0-М-487#1 от 23.02.2022 година на Община Лясковец /л. 6 и 29/ се установява, че Т. Р.

Ч. е съпруга на К. М. Ч., а М. К. Ч. и Р. К. Ч. са негови деца.

По делото са приложени материалите по ДП № 275 ЗМ-291/2020 по описа на РУ – град Исперих, включително Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.03.2022 година на Окръжна прокуратура - Разград /л. 7-10/, от което се установява, че на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК е прекратено производството по ДП № 275 ЗМ-291/2020 по описа на РУ – град Исперих.

В съдебно заседание на 24.10.2022 година са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. Д Н. заявява, че познава Т. от 1987 година и до ден днешен, тъй като са били колежки в „Аркус“ и от тогава са приятелки. Заявява, че за смъртта на К. разбрала от Фейсбук, звъннала й и тя й разказала. Посочва, че била на погребението и мъката й е тежка, голяма загуба за нея. Били приятелски семейства и знае, че той й липсва. Когато се видят винаги говори за него, че го няма и че й липсва. Заявява, че Т. се затворила в себе си след смъртта на съпруга си и се страхува. Посочва, че децата им били близки с баща си. Живели заедно в град Лясковец, а сега децата им са се оженили. Мисли, че М. е живее в това жилище със семейството си, а Р. живее в Търново от над 10 години, откакто се омъжила.

Свидетелят Б. С. Б. посочва, че познава М. от 33 години и са най-големи приятели. Заявява, че за кончината на баща му разбрал от пост във Фейсбук, докато работел в Германия и му се обадил. М. бил тъжен и разочарован. Посочва, че те постоянно поддържали връзка по телефона, били близки и когато пътували, се чували постоянно, тъй като и двамата били шофьори. Заявява, че живеели заедно в гр.

Лясковец. Посочва, че М. се променил след смъртта на баща си и вече не е същият весел човек, който бил. Преди като се видели с него, си говорели весели неща, а сега се оплаква, че на неговата глава се струпват нещата, които е вършел баща му.

Свидетелят Б. Г. Ц. заявява, че живее с Р. в гр. Велико Търново и са сгодени от 4 години. Посочва, че с баща си били в близки отношения. Постоянно се чували, а в месеца по 2 пъти си ходели при тях през събота и неделя. Заявява, че за инцидента разбрали на деня - 26.10.2020г. Той бил приет в болница, но нямали никакъв достъп до него заради коронавируса. Бил в интензивно отделение и пращали техен приятел от Шумен, ако може да разбере нещо, а майка й поддържала връзка с доктора. Посочва, че Р. разговаряла с него, като той казал, че нещата са добре горе-долу и да не се притесняват. Заявява, че всичко това се отразило доста зле на Р.. Чувства се зле и в момента, като до ден днешен е трагедия за нея. Посочва, че малко или много тя се променила. Променила се в характера, напълняла рязко, станала страшно предпазлива.

4

Дори хапчета вземала за успокоение. Заявява, че много й е трудно и при всеки един спомен за баща й, а като се съберат, мъката е в дома им. Посочва, че майка й също тежко го преживявала и й е много трудно. Той бил глава на семейството и били сплотено семейство - чували се често. Брат й и той зле го преживял и бил също в доста тежко състояние.

Свидетелят Г. Й. Г. посочва, че е баща на управителя на ответника. Заявява, че им се обадили, че камионът е катастрофирал и по-късно отишли със сина си на място.

Камионът се бил отбил от пътя вляво, повалил е 2, 3 дървета и се е спрял. Посочва, че полицаите казали, че К. е изхвръкнал от дясната страна на камиона, като той не видял спирачен път и дири. Заявява, че в самия ден на инцидента те никого не потърсили, а К. му се обадил на него в деня на произшествието и го попитал как е камионът. Казал му, че не е много добре и ще има да тегли. Посочва, че на следващия ден говорил с жена му, и й казал, че ако имат нужда от помощ или да отидат да го видят, да се обади.

На следващия ден жена му се обадила и казала, че няма да ги пуснат и няма да има свиждане. Заявява, че една седмица след като починал, синът на К. – М. е отишъл във фирмата и е казал на сина му: „каквото е станало, станало, но дай да видим какви пари ще ми дадеш, за да не те съдим“.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Отговорността по чл. 200 и следващите от Кодекса на труда е уредена като самостоятелен и отделен вид гражданска отговорност, като за неуредените в КТ въпроси се прилагат субсидиарно правилата на гражданската деликтна отговорност, предвидени в чл. 45-54 ЗЗД. Въпреки това, отговорността е договорна, доколкото същата произхожда от трудова-правната връзка и се различава съществено от деликтната отговорност. Легално определение на понятието "трудова злополука" се съдържа в разпоредбата на чл. 55 КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.