Решение № 443 от 04.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. гр. Червен бряг, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440101412 по описа за 2024 година

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от И. С. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Ч..., жилищна кооперация: ...действащ в качеството си на баща и законен представител на И. И.ов Г., ЕГН **********, чрез адв. П. В. К. - Адвокатска колегия Плевен, със съдебен адрес: обл. Плевен, гр. Ч..... СРЕЩУ: И. Д. И., ЕГН **********, п.а. гр.

Ч..., ж.к. ...., с която на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на него, да бъдат определени личните контакти с детето и ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 400,00 лв. за бъдеще време, и за минало време, считано от 01.03.2024г. до 14.11.2024г. в размер на по 300,00 лева на месец или общо в размер на 2530,00 лева /две хиляди петстотин и тридесет лева/, както и да заплати сторените съдебно деловодни разноски.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва иска, предявява искане съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на майката, както и да бъде да бъде осъден ищеца да заплаща издръжка на детето в размер на 400,00 лв. Излага подробни доводи за противоправно поведение на ищеца.

Претендира разноски.

Ищеца И. С. Г. в съдебно заседание редовно призован, се явява лично и се представлява от 1 адв. П. К. от АК Плевен.

Ответницата И. Д. И., редовно призована се явява лично и се представлява от адв. И. А. от АК Плевен, който от името на доверителката си заявява желанието и да бъдат предоставени на нея родителските права. Позовава се на гласни и писмени доказателства. Претендира разноски. Заявява, че след раздялата и от самото раждане на детето е живяло при майката, грижила се е за него, като никога не е ограничавала контактите му с бащата.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на И. И.ов Г., ЕГН **********, р.... год. е, че е дете на И. С. Г. и И. Д. И.. Безспорно по делото е, че от много време страните живеят разделени, като за детето първоначално се е грижила майката, а от 01.03.2024г. грижите са поети от бащата. Същият има възможност да отглежда детето си, подпомаган от жената, с която съжителства на семейни начала. И двамата родители работят и получават трудово месечно възнаграждение и могат да поемат разходите по отглеждане на детето.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето И. И.ов Г., ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е 2 задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото.

В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее И. И.ов Г., ЕГН ********** е обстоятелството, че бащата има добри възпитателските качества и е отговорен родител и след раздялата, вече година и половина детето е живяло при него, както и изявеното желание в съдебно заседание от самото дете, да живее при баща си. Към момента детето И. е записано и посещава редовно Средно училище ..., то е спокойно и се чувства добре, видно от приложения социален доклад по делото.

Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо детето следва да бъдат концентрирани у личността на бащата, при който то да живее.

Бащата обитава жилище, собственост на съжителстващата с него и е в състояние да задоволява потребностите на детето, и да се грижи пълноценно за него. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, в което се твърди, че и двамата родители след раздялата 3 задоволяват потребностите на детето си. Съобразявайки горното, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на детето при него, което обуславя уважаване на главния иска.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето И. И.ов Г., ЕГН **********. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на майката. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда детето всяка първа и трета неделя на месеца от 9, 00 часа до 12, 00 часа, на адреса на бащата, на който живее. При определянето на режима на отношения на майката с детето съдът отчете неговата възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на бащата с детето с оглед запазване на връзката родител дете.

По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.

Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи издръжка съдът приема, че същото за задоволяване на неговите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на 800.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на детето, с 400.00 лева, а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето, доколкото няма данни и двамата да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата молба – 4

14.11.2024 г.до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл. 149 от СК

Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.