Определение № 52507 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52507 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20221110158691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано по Молба с вх. № 341431/20.10.2025 г., подадена от адв. С. А., САК, като пълномощник на Г. Н. А., действаща със съгласието на своите родители Н. В. А. и Ю. В. М., с която се иска изменение на Решение № 15958/25.08.2025 г. в частта за разноските, като на ищцата бъдат присъдени всички действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата се твърди, че списъкът на разноските по чл. 80 ГПК е представен своевременно и обсъден от съда, но не са присъдени всички разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки представени доказателства за реалното им заплащане. Посочва се, че делото е продължило около три години, в хода на които са проведени пет открити съдебни заседания, като във връзка с процесуалното представителство и явяването по заседанията е платено допълнително адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лв., удостоверено с представена разписка, което възнаграждение не е включено в присъдените разноски. Молителят поддържа, че тези разноски са направени по повод водене на делото и подлежат на възмездяване от ответниците на основание чл. 78 ГПК, като се позовава и на Наредба № 1/2004 г., в частност чл. 7, ал. 9, предвиждащ допълнително възнаграждение при защита по дело с повече от две съдебни заседания, поради което моли съдът да измени решението в частта за разноските и да ги уважи изцяло съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Насрещната страна Е. Л. А. е редовно умедомена по реда на чл. 41, ал. 1 ГПК – не взема становище.

Насрещната страна К. Р. З. е редовно уведомена на 01.12.2025 г. – не взема становище.

Насрещната страна М. Н. З. е редовно уведомена на 01.12.2025 г. – не взема становище.

Насрещната страна П. Н. Дионисева е редовно уведомена чрез своята законна представителка Е. А. – не взема становище.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е постановено Решение № 15958/25.08.2025 г., с което предявените от ищцата искове са уважени. Представен е списък по реда на чл. 80 ГПК, в който е заявено искане за присъждане на разноски по делото, между които е и сума в размер на 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение. По делото не е направено възражение от ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В началото на съдебния процес е представен Договор за правна защита и съдействие № 032531 от 25.10.2022 г., в който е договорено на адв. А. да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за изготвянето на искова молба и за процесуално представителство по чл. 45 ЗЗД, като в договора е вписано, че в деня на сключването му е заплатена сума в размер на 300 лв., а останалата сума ще бъде 1 заплатена на първо заседание. Договорът е представен в оригинал. В о.с.з. от 08.07.2025 г. е представен Договор за правна защита и съдействие № 062087/13.02.2024 г., в който е записано възнаграждение в размер на 1 300 лв. за процесуално представителство и съдействие. Представена е разписка, подписана от адв. А. за получена от законните представители на ищцата на сума в размер на 2 500 лв. за процесуално представителство по делото. Разписката е от 08.07.2025 г. Съдът е възприел втория Договор за правна защита и съдействие № 062087/13.02.2024 г., като по-нов и е присъдил на ищцата договорената в него сума в размер на 1 300 лв., за която има издадена разписка от 08.07.2025 г. /датата на откритото съдебно заседание/, която макар и за по-висока сума, която не е договорена между страните, то удостоверява заплащането на договорената сума в размер на 1 300 лв.

От правна страна съдът намира следното:

По делото са представени два договора за правна защита и съдействие. В първия е договорена сума в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение, като реално заплатената сума е в размер на 300 лв. Вторият Договор за правна защита и съдействие № 062087/13.02.2024 г., в който е записано възнаграждение в размер на 1 300 лв. В него е посочено, че сумата е заплатена в брой. Съдебната практика приема, че при липса на анекса към договора за правна защита и съдействие, който да договаря по-високо възнаграждение от първоначалното, то ако в платежния документ е индивидуализирано делото, то съдът следва да присъди договореното допълнително възнаграждение. В представената разписка е посочено делото, неговите страни и договорената сума от 2 500 лв., която е разделена на цитираните вече 1 300 лв. и на още 1 200 лв., дължими за явяване на второ, трето, четвърто и пето съдебни заседания.

Съдът счита, че не следва да уважава направеното искане, тъй като е налице злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК поради следните аргументи:

Първо, цената на иска е в размер на 3 000 лв., а се иска присъждане на адвокатско възнаграждение близко до нея, конкретно в размер на 2 500 лв.

Второ, заплащането на допълнителното възнаграждение е станало на 08.07.2025 г. – денят на последното открито съдебно заседание по делото, като единственото доказателство за това е именно тази разписка, а не анекс към договора.

Трето, тази разписка е представена при пасивно процесуално поведение на ответниците, което носи негативи за тях, но не значи, че те следва да бъдат товарени с адвокатско възнаграждение допълнително.

Четвърто, тъй като в молбата се прави позоваване на Наредба № 1/2004 г., в частност чл. 7, ал. 9, следва да бъде отбелязано следното: При цена на иска 3 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. е 380 лв., което включва участие в две съдебни заседания. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата, за всяко съдебно заседание след второто се дължи допълнително възнаграждение в размер на 50 % от минималното възнаграждение, а именно по 190 лв. за всяко от третото, четвъртото, петото и шестото заседание. Това прави по 190 лв. на открито съдебно заседание или общо допълнителни 760 лв. на съдебно заседание. Тази сума е далеч от исканите 1 200 лв. за допълнителните шест открити съдебни заседания. /изчисленията са направени съобразно датата на подаване на исковата молба, която е 28.10.2022 г., предхождаща увеличението на минималните размери на адвокатското възнаграждение, публикувани в бр. 88 на Държавен вестник от 04.11.2022 г. и в сила от 08.11.2022 г./.

Пето, в открити съдебни заседания на 20.05.2025 г. и на 01.07.2025 г. единствените процесуални действия са даване ход на делото и отлагането му за следваща дата поради неявяване на вещото лице. Това не е станало по вина на ищцовата страна. Съдът отчита, че времето на всеки адвокат струва пари и е скъпо и дори при отлагане на делото по независещи от него причини пак му се дължи възнаграждение, но това не следва да води до обременяване на ответниците с разходи, които надвишават цитираната от ищцата Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Г. Н. А., действаща чрез своите родители за изменение на постановеното по делото Решение № 15958/25.08.2025 г. в частта за разноските направено в Молба с вх.

№ 341431/20.10.2025 г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3