Решение № 279 от 04.08.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. гр. Червен бряг, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100491 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. П. Х., с ЕГН ********** от с. Бресте, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** против М. М. Х., с ЕГН ********** от с. Бресте, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства - у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса.

Видно от приложеното у-е за сключен граждански брак, е че ответника и ищеца са съпрузи, което обуславя правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

В исковата молба се сочи, че с ответника са сключили граждански брак на 11.05.1986г., съгласно акт за брак с № 0039/11.05.1986г. на община Червен бряг. От брака си имат две родени деца, П. Н. П. и Х. Н. Х., като и двамата били пълнолетни. Живеят с ответника в семейното им жилище, на адрес с. Бресте, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******.

Ищецът твърди, че не поддържа никакви контакти с ответницата от около 10 години.

Въпреки, че живеят на един адрес, Х. счита, че всеки си има свой път в живота. Същият подал молба за развод преди година, но заминал за Германия и делото се прекратило. Според Х., с ответницата са прекъснали семейната близост, брака им съществувал само формално, същият бил изчерпан от своето съдържание и смисъл. Иска от съда да постанови решение, с което да се прекрати брака с М. М. Х., с ЕГН ********** от с. Бресте, поради това че същият 1 е непоправимо и дълбоко разстроен. Ищецът не претендира лична издръжка от ответника, не изразява становище по въпроса за вината, желае след прекратяване на брака, ответницата да носи предбрачната си фамилия П.а.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от М. Х.. Същата считам, че така предявеният иск за развод е допустим, но изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действителното правно положение и заявява, че не е съгласна да се разведе с ищеца. Твърди, че имат брак с Н. почти 40 години и откакто са били заедно, живеят в имота му в с. Бресте. Там ответницата М. Х. е инвестирала всичко, което е изкарвала, като даже и сега живея там, грижи се за него, за домакинството и за неговата майка, която била болна и на легло. Дори счита, че е личен асистент на свекърва си. Не било вярно, че всеки си има свой път в живота, тъй като и до момента споделят един имот и къща. Твърди, че между двамата все още има силна връзка и поради тази причина не счита, че е нужно да се разведат. Нямало непоправимо разстройство между двамата съпрузи, като ответника твърди, че има все още емоционално отношение към Н.. Претендира ползване на семейното жилище, находящо се на адрес: с. Бресте, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, претендира при постановяване на развод между двамата, да получи от ищеца лична издръжка в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

ИЩЕЦЪТ редовно призована, се явява лично, поддържа молбата за развод. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 49 от СК да прекрати брака им с ответника, не изразява становище по въпроса за вината. Твърди, че този брак не е в интерес и на двете страни, вече нямали нищо общо с ответника. Счита, че брака им се е изчерпал. Твърди, че къщата, в която живеят е негова, прехвърлена от брат му и майка му. Накупил животни, но докато бил в болница ответницата не се грижила за тях. Потвърждава казаното от ответницата в отговора на исковата молба, че Х. в момента гледа майка му, която е болна и на легло. Не желае бракът им да продължи. Не води свидетели.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, явява се лично. В проведеното съдебно заседание, твърди, че интимни отношения наистина липсват, но по вина на ищеца, тъй като същият заживял в Германия с друга жена. Счита, че не е нужно да се провежда разпит на водения от нея свидетел. В откритото съдебно заседание, проведено на 02.07.2025г., ответницата изразява съгласие за прекратяване на сключения с ищеца граждански брак, като моли съда отново да остане в семейното им жилище, тъй като живяла дълги години в тази къща, грижила се за болната му майка и всичко в нея.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0039/11.05.1986г. на община Червен бряг, страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който имат две родени деца, П. Н. П. и Х. Н. Х., като и двамата били пълнолетни, което определя 2 допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което не е необходимо съдът да изследва този въпрос. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. От така събраните по делото доказателства, съдът обаче намира, че с поведението си и ищецът и ответникът са допринесли за разстройството на брачните отношения, при което следва да понесат солидарно отговорността за разтрогването на брака им. В хода на производството се събраха доказателства за виновно поведение и на съпругата и на съпруга, с което и двамата са съпричинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има и съпругът и съпругата.

Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискала в откритото съдебно заседание, съдът да допусне развод между страните, но не е изразила съгласие за възстановяване на предбрачното й фамилно име, поради което и единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да 3 възстанови предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи, още, че единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да не възстановява предбрачната си фамилия П.а, да продължи да носи брачната фамилията Х..

Относно ползването на семейното жилище от ответника и при евентуалност плащане на лична издръжка от ищеца, съдът счита следното:

Не се спори относно това, че недвижимия имот, в който живеят е собственост на Н. П. Х., с ЕГН **********. В откритото съдебно заседание същия не възразява по въпроса за общо ползване на семейното жилище, не изразява становище и относно исканата от ответника издръжка.

Според разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Съгласно разпоредбата на § 1 ДРСК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост е ирелевантно обстоятелството. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила на присъдено нещо и може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 СК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен включително и до приключване на устните състезания по делото. При решаването на въпроса за ползването на семейното жилище следва да се приложат разпоредбите на § 1 от ДР, вр. чл. 56, ал. 1 СК, както и указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г., които не са загубили действието си.

Понеже в действащия СК липсват конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното жилище, то следва да се приложи общото правило на чл. 56, ал. 1 СК, съгласно което при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Задължително за съда, когато определя кой от двамата бивши съпрузи след прекратяването на брака следва да ползва семейното жилище, заедно с жилищните нужди, е да преценява и здравословното състояние, вината и ако има 4 ненавършили пълнолетие деца и техните нужди тогава. В Р. № 554/15.07.2010 г., ГД № 1774/2009 г., IV г. о., на ВКС, е прието, че когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца - служебно). Ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване.