Решение № 115 от 28.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. С., 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900255 по описа за 2023 година

Ищцата И. Г. А., ЕГН**********, с адрес: с. В., общ. И., обл. С., ул. „Еледжик“ №3, чрез пълномощника й адвокат М. Д. от САК е предявила срещу З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ №67А обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на:

- сумата от 40 000,-лв. /четиридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – изразяващи се във физически болки, страдания и ограничения в движенията, причинена при ПТП, възникнало на 04.11.2022г. на първокласен път I-8, в района на разклона за с. К. между л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА и управляван от И. Г. А. и застрахован при ответника л.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица №BG/02/122000717166 с начална дата на покритие 09.03.2022г. и крайна дата на покритие 08.03.2023г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 11.07.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената сума; сумата от 150,-лв. /сто и петдесет лева/, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди – сторени разходи за лечение, следствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 11.07.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената сума.

Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар по чл.38, 1 ал.1, т.2 от ЗА.

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2022г., около 18:40 часа при движение на първокласен път I-8 /с двупосочно движение/, от с. В. към с. Н., в района на разклона за с.

К., обл. С., водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК, предприел рязка и внезапна маневра завой на ляво и отнел предимството на попътно движещия се на пътното платно в срещуположната посока от с. Н. към с. В. и с предимство л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА и управляван от ищцата И. Г. А., в следствие на което настъпил удар между двете МПС и причинено ПТП с пострадало лице.

Твърди се, че след удара, л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА извършил едно ротационно движение около вертикалната си ос в посока на въртене, обратна на часовниковата стрелка на 156 градуса и се установил на мястото, на което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №21/2021026-1146 по описа на РУ – Е..

Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство №248/2022г. наказателното производство, което не било приключило и към дата на завеждане на и.м. в съда.

В и.м. се твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадала ищцата, която управлявала л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №РА5151ВА с правилно поставен обезопасителен колан.

След произшествието пострадалата И. Г. А. била откарана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. С. , където е била прегледана и са били обработени травмите й и била хоспитализирана за периода от 05.11.2022г. до 07.11.2022г.

В следствие на удара при процесното ПТП ищцата И. Г. А. твърди, че получила следните телесни увреди:

1. Контузия на главата. Мозъчно сътресение със загуба на съзнанието и без спомен за случилото се, с ретроградна амнезия, поради което получила силно главоболие, силна болка в шийната област и главозамайване.

Твърди, че месеци след катастрофата често изпитвала болки в главата и сутрин била с главозамайване, каквито симптоми не е имала преди да й бъдат причинени травмите при процесното ПТП.

Твърди, че след направената в болницата компютърна томография, при която е било установено посоченото травматично увреждане на главата й било забранено излагането на пряка слънчева светлина, гледане на телевизия, мобилни устройства и компютри, както и четене за период от 1 месец;

2. Контузия на шията и меките тъкани на главата с наличие на подкожен хематом и увреждане в областта на дясното ухо и силни болки в дясното ухо. Шията й била обездвижена с шийна яка за срок от 30 дни;

2

3. Три фрактурни линии с прекъсване на кортикалис, без дислокация на фрагменти.

Фрактура на дясна петала, за която е било предприето консервативно лечение с поставен гипсова имобилизация на десен крак за срок от 30 дни, който в последствие бил удължен с още 30 дни.

Ищцата И. Г. А. твърди, че била приета в болнично заведение със силни болки в дясна колянна става, дясна тазобедрена става и гръден кош. Болките в областта на коляното били чести и силни. Изпитвала затруднение да седи със свито коляно и да се изкачва по стълби и към момента.

Твърди, че травмата на десния й крак, заради която й била поставена гипсова имобилизация за период от 60 дни, обхващаща целия й крак от глезена до бедрото, довела до ограничения в движението на този крайник за няколко месеца. Кракът и бил оточен и месеци след ПТП движенията й в областта на коляното били силно ограничени. Ищцата твърди, че и било предписано да не стъпва на увредения крайник през първите три месеца, а през първите пет месеца се придвижвала с патерици.

В исковата молба се излага още, че след болничното лечение на ищцата било предписано домашно лечение, при спазване на първоначален постелен режим, на който била през първите два месеца. Това наложило ищцата бъде на грижата на своите близки изцяло.

Обездвижването на десния крак и необходимостта да го държи нагоре, сериозно затруднявали движението на ищцата и извършването на всички битови дейности, както и възможността да се самообслужва, поради което за ежедневните си потребности се налагало да разчита на помощта на своите близки. Допълнително изпитвала и дискомфорт и затруднения от обездвижването на шия та й с шийната яка за един месец, изпитвала силно главоболия и световъртеж.

Освен физическите болки и страдания, търпени от процесното ПТП, ищцата твърди, че за нея имало и психологически последици от инцидента – била притеснена, трудно заспивала, сънувала кошмари и се страхувала да шофира автомобил, поради което и повече от една година след катастрофата не била шофирала.

Ищцата И. Г. А. твърди, че спомена за катастрофата бил свързан с тежки негативни преживявания за нея, които променили ежедневието й. От енергично младо момиче, водещо активен начин на живот, работещо, общуващо с приятелите си, спортуващо, след инцидента се затворила в себе си, често плачела, дори без причина, била изнервена, нямала желание и не общувала с никого, освен с близките си.

Твърди, че и към момента все още изпитва болки в областта на десния крак при натоварване и продължително ходене, както и в областта на шията при промяна на времето.

Освен неимуществени ищцата претендира и осъждането на ответника да й заплати понесени от нея имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея разходи по лечението й в общ размер на 150,-лв., от които 25,- лв. за преглед и 125,-лв. за закупуване на шийна яка.

На следващо място в исковата молба се твърди се, че към датата на ПТП по 3 отношение на т.а. марка „Форд“, модел „Рейнджър“ с рег. №СВ5662СК е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗК „Л.“ АД, с полица №BG/02/122000717166 с начална дата на покритие 09.03.2022г. и крайна дата на покритие 08.03.2023г., поради което се ангажира и отговорността на ответника.

На 11.07.2023г. ищцата И. Г. А. предявила доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и вреди, но и до момента от ответника не било определено или изплатено обезщетение.

Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответното дружество.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника юрк. И. Г., с който се оспорва предявената искова претенция за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.

С отговора ответникът ЗК „Л.“ АД е поискал производството по делото да бъде спряно, на основание чл.229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК, до приключване на образуваното наказателно производство по ДП №248/2022 г. на РУ – Е., чийто резултат бил от значение за решаването на настоящото производство.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача М.К. при управлението на товарен автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър“, с peг. № СВ 5662 СК и твърдения в и.м. механизъм на произшествие, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на този водач.

Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент има ищцата като водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с peг. № РА 5151 ВА поради нарушение на правилата за движение по пътищата.

Твърди, че ищцата е управлявала превозното средство с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението и не е изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП и независимо, че възприела от достатъчно разстояние маневрата, изпълнявана от водача на товарен автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър“, с peг. № СВ 5662 СК, продължила да се движи с несъобразена скорост и се е поставила в невъзможност да предотврати транспортния инцидент, което поведение било единствена причина за настъпване на процесното произшествие, нарушение и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Ответникът ЗК „Л.“ АД твърди, че предпоставките за настъпване на произшествието са били създадени от ищцата, която е станала причина и за осъществяването му. Счита, че произшествието е било предотвратимо за ищцата, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото на удара, в случай на управление на превозното средство със съобразена с пътните условия скорост, с оглед на което и твърди, че нейното поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент.

4

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неспазване на правилата за движение по пътищата, като твърди, че нейното поведение е допринесло в равна степен с поведението на водача на товарен автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър“, с peг. № СВ 5662 СК за реализиране на транспортния инцидент.

Отделно от горното прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан.

На следващо място ответникът оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за ищцата са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, както и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението, както и за неговата продължителност.

Оспорва и следните твърдения на ищцата наведени в исковата молба: че вследствие на пътнотранспортното произшествие и към момента е затруднен нормалният начин на живот на ищцата поради травмата, настъпила при инцидента; че ищцата е била зависима от своите близки и не е могла да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаела от чужда помощ; че ищцата е била на постелен режим, с ограничени движения на долен десен крайник, трудно подвижна, не е могла да ходи самостоятелно, като се е придвижвала с патерици; че към момента при ищцата има промяна в походката и функциите на долния крайник; че ищцата е търпяла и продължава да изпитва болки; че възстановителният период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, поради липсата на данни по делото за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително и към момента. Въз основа на представената медицинска документация, прави извод, че следва да е настъпило пълно възстановяване за ищцата. Сочи, че липсват данни за настъпили усложнения и за проведено лечение.