Решение № 73 от 17.02.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3011/2025
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3, предл.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Ямбол, 17.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103011 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. К. К. от с. В., общ. С., обл. Я. срещу „Кинти БГ“ ЕООД – гр. София, с която се поддържа, че сключеният между ищеца от една страна в качеството му на кредитополучател и ответникът „Кинти БГ“ ЕООД – гр.
София от друга в качеството на кредитор договор за потребителски кредит № *** е недействителен, като се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че процесен договор сключен между страните е недействителен поради неточно посочено в него ГПР.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който ответното дружество признава иска за основателен.
По отношение на разноските се поддържа, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и се иска от съда с крайният си съдебен акт да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца, като се сочи многобройна съдебна практика в тази насока.
Иска се от съда в случай, че приеме иска за допустим да го уважи като основателен, а по отношение на разноските, същите да бъдат предоставени в тежест на ищеца, евентуално адв. възнаграждение да бъде присъдено с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищеца, с която се поддържат исковите претенции. Излагат се съображения, че разноските следва да бъдат възлагат в тежест на ответното дружество. Сочи се съдебна практика в тази насока.
Иска се от съда да постанови решение съобразно признанието на ответното дружество.
1
Претендират се разноски.
Преди съдебно заседание е постъпило становище от ответното дружество, с което се поддържа депозираният отговор на исковата молба, вкл. и направеното признание на иска.
Отново се поддържа, че ответното дружество не дължи разноски, тъй като не е давал повод за завеждане на настоящият иск.
С протоколно определение от 09.02.2026 год. съдът е обявил съдебното дирене за приключило, както и че ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника е направено изрично признание основателността на предявения иск.
Същото изхожда от легитимирано лице – *** на ответното дружество – Г. М.
Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед на направеното признание съдът намира, че предявения иск е доказан по своето основание и следва да се уважи, без да излага мотиви за това на основание чл.237, ал.2 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, заплатена от него държавна такса в размер на 50 лева – 25.56 евро, които следва да се възложат в тежест на ответника.
В настоящото производство ищеца е бил защитаван безплатно от *** Д. Г., вписан в АК Л. с № ***, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Т., ул.“***, което се установява от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 06.05.2025 год., при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА.
Адв. Д. Г. претендира да му бъде заплатено *** възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА, с начислен върху него ДДС като видно от представената по делото справка същият е регистрирано лице по ЗДДС.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на *** възнаграждение. В случаят съдът и при съобразяване разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения на *** работа, както и на фактическата и правна сложност на делото, в размер на 400 лева, съответно 480 лева с ДДС или сумата от 245.42 евро, което следва да се възложи в тежест на ответника.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответното дружество, че не е 2 дало повод за предявяване на иска и това е така, тъй като в основата на предявения установителен иск по същество стои обективният факт на налична клауза за неустойка в случай, че потребителят не може да обезпечи предоставения му кредит, което обезпечение при посочените в договора условия е изначално невъзможно да бъде изпълнено от потребителя, в следствие на което се стигнало до увеличаване разходите по кредита, без това да е било отразено в ГПР по договора. Този именно факт е породил правото на потребителя да иска обявяване на договора по съдебен ред, от което пък следва извода, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В този смисъл е и соченото от ищеца Определение № 50466/30.11.2022 год. на ТК I т.о. постановено по ч.т.д. №2049/2022 год. по описа на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит № *** от 22.11.2024 год., сключен между С. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с.В., общ.С., обл.Я., ул.*** и „Кинти БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Славянска“ № 11, вх.В, ет.3, е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Кинти БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Славянска“ № 11, вх.В, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на С. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с.В., общ.С., обл.Я., ул.***, сумата от 25.56 евро – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗА, „Кинти БГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Славянска“ № 11, вх.В, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на *** Д. Г., вписан в АК Л. с № ***, съдебен адрес за кореспонденция: гр.Т., ул.“***, сумата от 245.42 евро с ДДС, представляваща *** възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца С. К. К. с ЕГН ********** по гр.дело № 3011/2025 год. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3