Определение № 1229 от 28.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1229 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500765 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Костадинова , с която се обжалва разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д.

№ 355/2026 г. по описа на Районен съд Бургас .

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. Г.

С., ********** с настоящ адрес в гр. *** ул. *** № ** общ. *** обл. *** за следните суми: главница от 331.74 EUR за периода 20.04.2025г. -20.10.2025г., представляваща остатък от неплатена падежирала главница, дължима до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението; Договорна лихва 63.05 EUR за периода 20.04.2025г. - 20.10.2025г., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от 1 подаване на заявлението пред съда-26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 133.20 EUR за периода 20.04.2025г. - 20.10.2025г., представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължима до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 190.74 EUR за периода 20.04.2025г. 20.10.2025г., представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; Такса 204.52 EUR неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; Такса 15.34 EUR неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.05.2024г.; мораторна лихва 86.55 EUR за периода 02.05.2024г.

25.02.2026г. - лихва за забава, дължима от 02.05.2024г. дата на изпадане на длъжника в забава до 25.02.2026г.- датата на подаване на заявлението в съда, както и направените по делото разноски - 17.43 евро за заплатена държавна такса; 117.60 евро за юрисконсулстско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.

37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че заповедният съд на този етап от производството не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитира практика.

Твърди, че заповедният съд има правомощие да преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или има обоснована вероятност от това. Заповедният съд не е подвел под нормата на чл. 143 от ЗЗП представените доказателства. Заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, а именно че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му 2 предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

Посочва, че дружеството кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма и срокове съобразно ЗПК, като са посочени ясно параметрите на договора. Изготвен е бил и погасителен план, който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителни вноски, който е връчен на кредитополучателя, заедно с договора за потребителски кредит. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от така сключения договор, каквато възможност била предвидена в ОУ към договора и в закона.

Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед принципа на свобода на договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, и по своя собствена воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените ГПР и годишен лихвен процент. Навежда доводи, че в нормите на ЗПК е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент. Въведен е максимален процент на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита, включително лихви. Съдът няма правомощие да тълкува разширително императивни правни норми. Твърди, че при условие че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. Това е била така и по аргумент от чл145, ал. 2 от ЗЗП. Не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма.

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за всички вземания на "Профи кредит" ЕООД, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се направените съдебноделоводни разноски.

Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен 3 интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Профи кредит" ЕООД, срещу С. Г. С., ********** с настоящ адрес в гр. *** ул. *** № ** общ. *** обл. *** за следните суми: главница 331.74 EUR за периода 20.04.2025г. -20.10.2025г. неплатена падежирала главница, дължима до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението; Договорна лихва 63.05 EUR за периода 20.04.2025г. 20.10.2025г., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 133.20 EUR за периода 20.04.2025г. - 20.10.2025г., представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължима до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението; 190.74 EUR за периода 20.04.2025г. 20.10.2025г., представляваща неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, до 20.04.2025г., когато е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; Такса 204.52 EUR неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението пред съда-26.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; такса 15.34 EUR неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.05.2024г.; Мораторна лихва 86.55 EUR за периода 02.05.2024г.

25.02.2026г. - лихва за забава, дължима от 02.05.2024г. дата на изпадане на длъжника в забава до 25.02.2026г.- датата на подаване на заявлението в съда, 4 както и направените по делото разноски - 17.43 евро за заплатена държавна такса; 117.60 евро за юрисконсулстско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.

37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП. Претендираните суми, произтичат от сключен между страните договор за заем № 40023543744/15.02.2024г.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението . В мотивите си е приел, че вземането произтича от твърдения, че между С. Г. С. и „Профи Кредит България” ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № № 40023543744/15.02.2024г., по който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1500 лева при посочен ГПР от 48,54%, ГЛП от 41,00%, лихвен процент по кредита на ден от 0,11%, размер на вноска по кредита от 110,47лева и обща дължима сума по кредита от 1988,05лева. Длъжникът следвало да върне сумата за срок от 18 месеца с падеж на всяко 1-во число на месеца и дата на последна погасителна вноска-01.08.2025г..

От представения ДПК № 40023543744 се установява, че са били поискани от клиента допълнителни възможности: застраховка Живот със застраховател „Уника Живот“ АД на стойност 25,65лева; допълнителна услуга Фаст с уговорено възнаграждение от 675лв. и допълнителна услуга Флекси с уговорено възнаграждение от 960лв.; посочено е в договора, че размерът на погасителната вноска за допълнително закупените услуги е 90,83лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Посочено е в ДПК, че общото задължение по кредита е в размер от 3623,05лева, а общият размер на месечната погасителна вноска е 201,30лв./102,92евро/. С допълнителна молба вх.№ 3041/10.03.2026г. заявителят сочи, че в ГПР по кредита не са включени допълнителните вноски по закупените услуги Фаст и Флекси, а по посочения кредитен договор длъжникът е извършил следните погашения: На дата 29.02.2024г. са платени 102.92 евро На дата 01.04.2024г. са платени 112.48 евро На дата 31.05.2024г. са платени 110.43 евро На дата 28.06.2024г. са платени 102.92 евро на дата 09.08.2024г. са платени 102.92 евро На дата 24.09.2024г. са платени 107.36 евро, на 15.10.2024г. са платени 102.93 евро, на 22.12.2024г. са платени 102.25 евро ;на дата 22.01.2025г. са платени 107.35 евро; на дата 18.03.2025г. са платени 112.48 евро;на дата 16.04.2025г. са платени 107.36 евро.

5

Сочи се, че длъжникът е извършил погашения в общ размер от 1171,40 евро по ДПК-за погасяване на главница, възнаградителна лихва, вноски по закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. От тази сума кредитодателят е приспаднал 1133,66евро от задълженията по ДПК, като сума от 12,19евро е приспаднал за начислени лихви за просрочие, а сума от 25,55 евро е приспаднал за начислени такси по Тарифа за кредитодателя за дейности по извънсъдебно събиране на просрочения задължения-за телефонни обаждания, писма, смс-и и др

Съдът ,като е разгледал подаденото заявление,е преценил, че не са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претенцията за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 675 лева/345,12евро/, в частта, с която се претендира закупена услуга „Флекси“ в размер на 960 лева/490,84евро/, относно претендираните такси по тарифа, както и в частта на претендираните договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва.