Определение № 140 от 13.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 09.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

А.ина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20233000600178 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по жалба от осъденото лице А. С. А., чрез адв. М. П., срещу определение № 439/10.05.2023г. по ЧНД № 446/23 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

С жалбата се въвеждат аргументи за незаконосъобразност на постановения отказ, предвид положителните тенденции в поведението на молителя – полаган доброволен труд, изградени трудови навици, влошено здравословно състояние, наличие на основания за заличаване на дисциплинарните наказания. Моли се за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.

Постъпило е и писмено становище от Началника на Затвора – гр. Варна.

Молбата за предсрочно освобождаване се намира за основателна, определението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за завършен поправителен процес спрямо А. А..

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

А. е постъпил в затвора на 12.06.2009г., като е следвало да търпи наказание лишаване от свобода в размер от 19 години, наложено за извършено деяние по чл.152, ал.4, вр.ал.3, т.1, т.2 и т.5, вр. ал.1, т.2 от НК. Зачетено е времето на задържане, считано от 7.12.2008г.

Размерът на наказанието е потвърден при въззивна и касационна проверка.

Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е изтърпял 16 години, 9 месеца и 11 дни, от които фактически 14 години, 5 месеца и 3 дни, 2 години, 4 месеца и 8 дни са от положен труд, а остатъкът е в размер на 2 години, 2 месеца и 19 дни.

1

На преценка подлежи наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото свидетелстват за положителни данни у поведението на осъдения, които обаче не се характеризират с категоричност.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в Затвора е отчела средно ниво – 73 точки. Като основни зони на дефицит са отчетени: отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди е отчетен като среден. По повод констатирано нарушение, извършено от А. на 12.05.2018г. е извършен нов профил на оценката на правонарушителя, при която е отчетено повишаване в зоната „злоупотреба с наркотици“, констатирана след извършен уринен тест.

С оглед придобита възможност за условно предсрочно освобождаване е изготвена нова оценка, която е отчела стойности от 44 точки. В хода на изготвяне на необходимата документация е извършена проверка за допуснато дисциплинарно нарушение, поради което и осъдения лично е депозирал молба за оттегляне на искането за УПО.

Прави впечатление, че последната изготвена оценка на риска от рецидив, отчитаща 44 точки, е от дата 27.07.2022година. Към момента на разглеждане на делото пред ВОС, както и пред този състав, не става ясно тази оценка търпяла ли е някакви корекции и в този смисъл налице ли е положителна промяна у осъденото лице след този момент. Отделно от това, последното препланиране на присъдата /л.15, ЧНД № 446/23 г. на ВОС/ е от дата 13.12.2021г. Изпълнение по препланирането, отчитащо позитивни резултати липсва по делото.

Прегледът на поощренията и наложените наказания, свидетелства за това, че наказанията датират от 2011 година, 2013година, 2018 година, и допуснато на 26.09.2022 година, по отношение, на което обаче не са настъпили срокове по чл.109 от ЗИНЗС.

Отделно, както вече се сподели при настоящата проверка, това нарушение е извършено след подаване на молба за предсрочно освобождаване и след завръщане от домашен отпуск и употреба на алкохол. Това обстоятелство може да обозначи само и единствено несигурност по отношение на крайния извод за трайност и осъзнатост у нагласите и мисленето на осъденото лице и то допуснато в зона на изначално регистриран дефицит.

Рискът от вреди за обществото и определена категория – жени се отчита като среден, вероятен, но не непосредствен. Липсата на завършена корекция в проблемните области, поражда съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив и опасност по отношение на социалното обкръжение при евентуално предсрочно освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна, следва да бъде проследима през писмените доказателства в затворническото досие. Прочитът на материалите показва положителни прояви, които обаче не могат да се характеризират с трайност и осъзнатост, каквито следва да са налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК. Макар осъденият да полага доброволен труд, да има множество поощрения, то липсата на задълбочена и цялостна промяна у неговата личност, влияе отрицателно върху извода за завършен корекционен процес.

Здравословното състояние на осъдения е получило адекватно медицинско третиране видно от приложените по делото доказателства, няма данни и за 2 непреодолими пречки то да бъде осъществявано в бъдеще време.

Настоящият състав не игнорира положителните елементи, съдържащи се в материалите по делото, но счита, че, пенитенциарното третиране спрямо молителя следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и да обоснове личностна промяна в нагласите и мисленето.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №439/10.05.2023 г. по ЧНД № 446/23г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3