Решение № 12 от 14.01.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Карлово, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100358 по описа за 2025 година

Производството е образувано по отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 ЗС, предявен о т Й. Н. З., ЕГН: ********** и И. Т. З., ЕГН: **********, чрез адв. Р. И., с адрес за призоваване гр. С., ул. *** против наследниците на Г. М. И., бивш жител на с. К., а именно:

1. М. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. ***;

2. И. Л. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ул. ***;

3. Т. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. ***;

4. Д. Н. Т., ЕГН: **********, адрес: с. Р., ул. ***;

5. В. И. Т., ЕГН: **********, адрес: с. Р., ул. ***;

6. Н. Д. П., ЕГН: **********, адрес: с. К., ул. ***;

7. Д. П. П., ЕГН: **********, адрес: с. К., ул. ***;

8. Д. П. П., ЕГН: **********, адрес: с. А. ул. ***;

9. Г. И. И., ЕГН: **********, адрес: с. К. ул. ***;

10. Б. М. И., ЕГН: **********, адрес: гр. П. ул. ***;

1

11. Ц. М.а И., ЕГН: **********, адрес: гр. П. ул. ***;

12. Б. С. Н., ЕГН: **********, адрес: с. К. ул. ***.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2002 г. ищците закупили дворно място с построените в него масивно жилище, полумасивно жилище, две паянтови сгради и други подобрения, цялото застроено и незастроено от 1125 кв. м., находящо се в с. К., обл. П., който имот по плана на селото съставлява имот пл. №640 и за него е отреден парцел I /първи/ в квартал 52. При въвеждането им във владение праводателят М.М. ги уведомила, че към закупения от тях имот с пл. №640 са присъединени и имоти с пл. № 862 и пл.

№ 861, които се намират от южната страна на имота, и че трите имота са оградени с обща ограда от края на 80- те години и началото на 90- те години на 20-ти век. Между имоти пл. №640, №862 и пл. №861 нямало обособена граница и от повече от 35 години се използвали като едно дворно място.

Нейните праводатели й предали владението на цялото това дворно място и респективно тя го предала на ищците в същия вид и обем. Западната, южната и част от източната страна на това дворно място били с ограда от бетонни колове и мрежа, останалата част от източната част била със зид, а северната страната била със зид и мрежа. По общата граница между имот пл. №640 и имот пл. №862 и пл. №861 нямало ограда, т.к. трите имота представлявали едно дворно място, оградено по гореописания начин.

Ищците твърдят, че от 14.03.2002 г. до настоящия момент те били единствените, които владеят и се грижит за имоти пл. №640, №862 и пл.№861.

В имот пл. №862 отглеждали трайни насаждения – грозде (лозе) и малини. Покъсно изкоренили малините и разширили лозето. През пролетта на 2024 г. една част от лозето било изкоренено и отново засадили малини. Също така отглеждали овощни дървета – ябълки, праскови, кайсии, череши, круши.

Дърветата посадили те с течение на годините, като същите се подрязвали и подържали редовно. Всяка година засаждали и едногодишни растения като чушки, тикви, зеле, картофи, лук, чесън, домати и други. През цялото това време ищците поддържали мястото чрез оране, фрезоване, копане, плевене.

Изградили капково напояване за отглежданите култури. През всичките години никога никой не бил имал претенции към имота, нито се бил грижил за него, нито желаел да го обработва или ползва.

С оглед на осъществяваното от тях необезпокоявано владение повече от 2 десет години, решили да инициират производство по чл. 587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт. При проверка в Агенция по геодезия, картография и кадастър устно ги уведомили, че като собственик на имот пл.

№862 е посочен Г. М. И., който след смъртта си бил наследен от ответниците.

Ищците считат, че наследниците на Г. М. И. не са собственици на имот пл. №862 (нанесен в кадастралната карта с идентификатор ***) и гореизложеното обуславяло правния интерес от предявяване срещу тях на отрицателен установителен иск. Позовават на първично придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, започнала от 2002 г. Оспорват, че ответниците са придобили имота на каквото й да е придобивно основание, а дори и да е съществувало някакво основание, то с оглед на факта, че имотът се владее необезпокоявано от тях в продължение на двадесет и три години, същото се било погасило.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., одобрени със Заповед №РД-18-616/04.09.2019г. на изп. директор на АГКК, находящ се в село К., обл.

П., местност „До селото“, с площ от 0,228 дка, при съседи: ПИ с идентификатори

№***,

№***,

№***,

№***.

С отговора на исковата молба ответниците Т. И. Х., Б. М. И. и Ц. М.а И.

– двамата чрез адв. Г. П., и Д. П. П., чрез пълномощника си адв. К. К., признават иска и молят съда да го уважи. Останалите ответници не депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и не взамат становище в хода на делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:

Съгласно т.1 от ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от 3 спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора“.

Според посоченото тълкувателно решение, правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е налице, когато: ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от ответника, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно въз основа на твърденията, изложени в исковата молба. В случая, ищците са обосновали правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с твърдението за наличието на конкуренция на права върху реална част от имот между тях и ответниците.

По основателността:

За да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, е необходимо ищците да докажат активната си легитимация, а именно – че притежават права съгласно твърденията си, т.е. че в резултат на покупко-продажба и давностно владение, продължило от закупуването през 2002 г. до подаване на исковата молба, са придобили собствеността върху процесния имот, включително и частта, съставляваща имот пл. №862, с площ 228 кв. м., нанесен в кадастралната карта като ПИ с идентификатор ***.

Представен е Нотариален акт№194, том I, рег. №1205, дело №28 от 2002 г. на нотариус Н.Н. е видно, че на 14.03.2002 г. ищците са закупили дворно място с построените в него масивно жилище, полумасивно жилище, две паянтови сгради и други подобрения, цялото застроено и незастроено от 1125 кв.м., находящо се в с. К., обл. П., който имот по плана на селото съставлява имот пли за него е отреден парцел I в квартал 52.

От приетите в с. з. от 15.12.2025 г. Скица и снимков материал, както и 4

Скица №15-345365 от 27.02.2024 г. на АГКК е видно, че закупеният от ищците имот е нанесен в КККР на с. К. с идентификатор *** и е съседен на ПИ с идентификатор ***.

В Скица №15-345365 от 27.02.2024 г. на АГКК е посочено, че ПИ с идентификатор *** е собственост на Г. М. И., който – видно от представеното Удостоверение изх. №34/25.02.2025 г. на Кметство – с. К., е починал на 27.04.1977 г., а ответниците са негови наследници.

За установяване твърденията на ищците, че са владели явно и необезпокоявано както закупения от тях имот №640, така и съседните с пл.

№861 и 862, са разпитани свидетелите Е.Д.К. и В. И. Ш.. Двамата са жители на село К. и познават страните по делото. В показанията си същите са категорични, че именно ищците владеят и обработват спорния имот от 2002 г. до настоящия момент. Никой никога не бил оспорвал собствеността им, която те демонстрирали през годините явно и необезпокоявано.

Изложеното мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от ищците претенция да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици, като признае за установено спрямо ответниците, че не са собственици на ПИ с идентификатор ***.

Относно разноските по делото:

На ищците на осн. чл.78, ал.1 ГПК се полагат разноски, но пълномощникът им адв. Господинова изрично е заявила в хода по същетсво, че не претендират такива.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.124, ал.1 ГПК по иска предявен от Й. Н. З., ЕГН: ********** и И. Т. З., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул. ***, чрез адв. Р. И., че наследниците на Г. М. И., бивш жител на с. К., а именно:

1. М. Д. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. ***;

2. И. Л. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ул. ***;

5

3. Т. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. ***;

4. Д. Н. Т., ЕГН: **********, адрес: с. Р., ул. ***;