Решение № 1000 от 30.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1000

30.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Невин Р. Шакирова

Красимир Т. Василев

Лазар К. Василев

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502005 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 2261 от 10.06.2020г. по гр.д. № 4861/2019г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на основание чл. 439 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивника, че „КИНИ“ ООД, ЕИК 103598479, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 сумата от 1 736.88 /хиляда седемстотин тридесет и шест лв. и осемдесет и осем ст./ лева, представляваща законна лихва върху главницата от 7524.30 лв. за периода от 03.10.2016г. до 11.01.2019г. дължима по изпълнителен лист, издаден на 22.07.2014г. от СГС по т.д. № 2818/2014г. по вътрешно арбитражно дело № 24/2013г. от 06.03.2014г. на Арбитражен съд – Варна.

Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането му.

Изпълнителното дело № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № 892, образувано въз основа на изпълнителния лист издаден по т.д. № 2818/2014г. по описа на СГС е било прекратено с Постановление на ЧСИ от 01.03.2019г. на основание чл. 433, т. 2 от ГПК. При липса на висящо изпълнително производство, за ищеца не е бил налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК. Евентуално жалбата е основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на решението с доводи, че приложимата за вземането за законна лихва погасителна давност е не кратката, а петгодишната такава. В тази връзка е приложимо правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Вземането за законна лихва върху главницата от 7524.30 лв. в случая е установено с 1 решение от 06.03.2014г. по вътрешно арб.д. № 24/2013г. по описа на Арбитражен съд – Варна при СППМ. С ИЛ от 22.07.2014г. по това дело, „Кини“ ООД е осъдено да заплати посочената главница ведно със законната лихва върху нея. Давността за законната лихва започва да тече от 22.07.2014г., като приложимата давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД изтича на 22.07.2019г. Т.е. към настоящия момент давността за цялата законна лихва не е изтекла.

Отделно, на 15.11.2018г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, като запорът прекъсва погасителната давност. След прекъсването, започва да тече нова давност. В този смисъл не е изтекла и кратката погасителна давност. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което се отмени обжалваното такова, а предявеният иск като неоснователен бъде отхвърлен.

Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената позиция по спора, а въззиваемата страна оспорва жалбата, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „КИНИ“ ООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник сумата от 1736.88 лв. представляваща законна лихва върху главницата от 7524.30 лв. по изпълнителен лист, издаден на 22.07.2014г. по т.д. № 2818/2014г. по вътрешно арб.д. № 24/2013г. от 06.03.2014г. на Арбитражен съд Варна, въз основа на който е образувано изп.д. № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № 892, поради погасяване на задължението по давност.

Фактическите твърдения, на които се основава иска са следните: ищецът е длъжник по изп.д. № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х. Г., образувано въз основа на молба от 05.11.2018г. и ИЛ, издаден на 22.07.2014г. от СГС по т.д. № 2818/2018г. по в.арб.д. № 24/2013г. на Арбитражен съд – Варна за сумата от 7524.30 лв. – стойност на доставена и неотчетена ел. енергия, ведно със законната лихва от 03.10.2013г. и разноски. Съгласно получено на 15.01.2019г. ПДИ дължимата законна лихва е в размер на 3 895.28 лв. Преди получаване на ПДИ, ищецът заплатил на ответника главницата от 7524.30 лв., поради което и с молба от 22.01.2019г. уведомил ЧСИ за извършеното плащане, а по отношение на лихвата релевирал възражение за недължимост, поради изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението – 06.03.2014г. Погасителната давност по отношение на лихвата е изтекла на 07.03.2017г. преди образуване на изп.д. Със становище от 07.02.2019г. взискателят – ответник по настоящото дело признал извършеното плащане на главницата, както и изтеклата 2 погасителна давност за лихвата за периода 03.10.2013г. до 03.10.2016г., като изразил становище, че лихвата е дължима след 03.10.2016г. до датата на плащане на главницата на 11.01.2019г. С Постановление от 08.02.2019г., ЧСИ уважил становището на взискателя като редуцирал дълга в размер на 7 524.30 лв. Претендираната от ответника законна лихва за периода 03.10.2016г.-11.01.2019г. възлиза в размер на 1736.88 лв. Тази претенция е погасена по давност, доколкото започналата да тече на 06.03.2014г. /момента, в който вземането е станало изискуемо/ е изтекла на 06.03.2017г., като давността не е прекъсвана. Отправил искане поради това за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на исковата сума от 1736.88 лв.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорил допустимостта на иска, както и съществото му. Навел доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от иска, доколкото производството по изп.д. е прекратено с Постановление на ЧСИ от 01.03.2019г. на основание чл. 433, т. 2 от ГПК, а за предявяването на иска по чл. 439 от ГПК изпълнителното дело следва да е висящо. По същество оспорил иска по основание с доводи за приложимост в конкретния случай на дългата погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В случая давността по отношение на вземането за законна лихва е започнала да тече на 22.07.2014г., като петгодишната погасителна давност изтича на 22.07.2019г. Т.е. към настоящия момент давността за цялата законна лихва още не е изтекла. Евентуално навел доводи, че по отношение на това вземане не е изтекла и тригодишната давност. Наред с това се е позовал на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, като посочил, че с налагането на запор на банкови сметки на длъжника на 15.11.2018г. погасителната давност по отношение на вземането за законна лихва е била прекъсната, като след това започнала да тече нова давност. Отправил искане с оглед на всичко изложеното за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска.

В хода на проведеното по делото първо с.з. ответникът заявил, че оспорва предявения иск.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Спор по фактите липсва, а за установяването им по делото са приети писмени доказателства, както и заверен препис от изп.д. № № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х.

Г..

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл. 439 от ГПК, основан на факт – изтекла давност като правопораждащ факт, настъпил след издаването на изпълнителен лист.

3

Необоснован е доводът в жалбата за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането му.

Защитата по реда на чл. 439 от ГПК е предоставен на страната, която заявява, че правото на изпълнение на кредитора е погасено поради настъпване на факти след приключване на съдебното дирене. В конкретния случай ищецът е навел достатъчно фактически твърдения, обезпечаващи допустимостта на иска, а именно, че за вземането за законна лихва за спорният между страните период 03.10.2016г.-11.01.2019г., правото на принудително изпълнение на кредитора е погасено по давност в момент следхождащ влизане в сила на решението, т.е. след 06.03.2014г. Следователно възражението за изтекла погасителна давност не е преклудирано с влизане в сила на решението по арбитражното дело, защото се твърди изтичането й в последващ момент. Факта на образувано и висящо между страните изпълнително производство е ирелевантен за упражняване правото на иск, особено в хипотеза на съществуващ в полза на заявителя изпълнителен титул и потенциална възможност последният да упражни права по принудително събиране на вземането, обуславящи от своя страна и интереса на длъжника да отрече изпълнението. Искът е допустим независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване на възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си /Определение № 513 от 24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г. на ВКС, I ТО и др./.

Както е прието и в Решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/1972г. на ОСГК на ВС, което служи за ръководство на съдилищата, намиращо приложение и при сега действащия ГПК, предпоставките по чл. 255 от ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 от ГПК, са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му. Предвидената в чл. 439 от ГПК защита на длъжника в изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Защитата на ответника предпоставя същия да въведе всички основания, на които твърди, че вземането му съществува в отричания от ищеца размер.

Спорът по делото касае установяване недължимостта на сумата от 1736.88 лв. по изпълнителен лист от 22.07.2014г., издаден въз основа на решение по арб.д. № 24/2013г. на АС - Варна в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, съставляваща законна лихва върху 4 главница от 7524.30 лв. в периода 03.10.2016г.-11.01.2019г. Основните спорни моменти между страните са коя е приложимата давност, откога е започнала да тече погасителната давност за вземането за законна лихва, прекъсвана ли е тя, в частност с кои действия.

Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Когато вземането е предявено чрез иск, респ. възражение и същите бъдат уважени, по арг. от чл. 117 вр. чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД новата давност започва да тече от влизането в сила на съдебния акт и същата винаги е 5-годишна.

Съобразно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Поради това следва да се приеме, че налагането на запор представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, което прекъсва давността.