Решение № 497 от 20.06.2023, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Добрич, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди Д.десет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа доклаД.ното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230101750 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. С. С., Д. Д. и Я. М. Д., чрез юрисконсулт Я. Н. срещу П. К. Д., ЕГН **********, ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.98 от ЗЕ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №1576/20.12.2021г., издадена по ч. гр. д. №3945/2021г. по описа на ДРС, а именно: 1) 3641,28 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и един лева и Д.десет и осем стотинки/, представляваща главница за реално потребена и неплатена ел. енергия по фактури с №0273969867/12.12.2018г. на стойност 2812.22 лв. и №0286722972/31.10.2019г. на стойност 829.06 лв., издадени в периода от 12.12.2018 г. до 31.10.2019 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в *** и с абонатен № ***, за обект, находящ се в с. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 2) 983,50 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, сформирана от сбора на мораторните лихви на всяка фактура, считано от падежа й до 03.12.2021 г., подробно посочени в извлечение от сметка на ответника по кл. №*** към същата дата.

В ИМ ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. *** и с аб. *** за обект, находящ се в *** и с абонатен № *** за обект, находящ се в с. **, общ. ***.

Д. не е заплащал стойността на потребената от него ел. енергия в Д.та обекта. Ищецът е издал 2 броя фактури на обща стойност 3641.28 лв., а именно: ф. №***/12.12.2018г. на стойност 2812.22 лв., за потребена ел. енергия за периода от 25.11.2016г. до 24.11.2017г. в обект, находящ се в с.**, община Добричка, ул. *** и ф. №***/31.10.2019г. на стойност 829.06 лв., за потребена ел. енергия за периода от 28.07.2018г. до 27.12.2018г. в обект, находящ се в с.**, община ***. П. Д. не е заплатил дължимите суми по двете фактури. Същият е изпаД.л в забава и дължи и мораторна лихва върху главниците в общ размер на 983.50 лв., сформирана от сбора от мораторната лихва на всяка еД. от процесните две фактури, считано от падежа и до 03.12.2021г., /т.е. 816.32 лв. по първата фактура плюс 167.18 лв. по втората фактура/.

Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 1 от ГПК в ДРС срещу П. Д. и по образуваното ч. гр. д. №3945/2021г. е била издадена заповед за горепосочените суми /главница – 3641.28 лв. и мораторна лихва – 983.50 лв./. Връчването на заповеД. на длъжника е станало на 28.02.2021г., като заповедният съд е указал на заявителя, да предяви искове срещу П. К. в едномесечен срок от получаване на съобщението на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. В изпълнение на указанията в дадения срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба.

Ищецът уточнява, че в предхождащ момент, ответникът е подал две искови молби в ДРС срещу ответното дружество, предявявайки отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, досежно установяване недължимосттта на сумите по всяка еД. от двете процесни фактури. Така, по образуваните гр. д. №5264/2018г. и гр.д. №4091/2019г., съдът е отхвърлил претенциите на Д., като актовете са влезли в сила и по тях със СПН било установено, че ответникът дължи сумите по тях.

С разпореждане о чл.131 от ГПК, съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от него на 02.08.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер и моли да се отхвърлят. Излага съображения, че не е налице идентитет между основанията, на които се претендират сумите, заявени в заповедното производство и в исковото, че Д. не е бил в облигационни отношения с ищеца по отношение доставка на ел. енергия в Д.та имота в с.**, че приложените към исковата молба съдебни решения за водени дела между страните в предходен момент, касаят други обекти на потребление на ел. енергия, с други адреси, а не тези, заявени сега от ищцовото дружество, че ответникът не е потребил реално ел. енергия в количествата и на стойностите, визирани от ищеца в ИМ и във фактурите, издадени от него.

В тази връзка, ответникът оспорва приложените фактури и извлечения от сметки.

Д. претендира сторени съдебни разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, моли, съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани. Представя писмени бележки, в които подробно излага правните си аргументи. Претендира разноски в заповедното и в установителното производство.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва по основание и размер исковете, счита, че те са неоснователни. Отделно от това, твърди, че не е налице идентитет между заявените претенции в заповедното производство и в настоящото и счита, че установителните искове са недопустими. Претендира съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжникаответник, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията му. И щцовото дружеството е спазило едномесечния срок за подаване на настоящата искова молба, съобразно чл. 415, ал.4 от ГПК. Отделно от това, налице е пълен идентитет на основанията и размерите на вземанията, както и на периодите, за които се твърди, че са възникнали, заявени в заповедното производство и в настоящото. С оглед на гореизложеното, предявените искове са допустими.

2

Разпределението на доказателствената тежест в процеса, изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, както и размера на задълженията, а ответникът, да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Видно от приложеното ч. гр. дело №3945/2021г. на РС Добрич, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1576/20.12.2021г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумите от: 1 ) 3641,28 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и един лева и Д.десет и осем стотинки/, представляваща неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 12.12.2018 г. до 31.10.2019 г. на обект с клиентски № *** и абонатен № *** за обект, находящ се в *** и абонатен № *** за обект, находящ се в с. ***, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане; 2) 983,50 лв. /деветстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 3 641,28 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа на всяка фактура до 03.12.2021г., както и съдебни разноски в общ размер на 142.50 лв.

СлеД. да се отбележи, за пълнота на изложението, че заповедният съд е допуснал грешка, като е посочил в горецитираната заповед, че периодът на доставена ел. енергия е от 12.12.2018 г. до 31.10.2019 г. Всъщност, това не е периодът, визиран в двете процесни фактури, а е периода, в който са издададени фактурите. Настоящият съд приема, че допусната грешка не опорочава в съществена степен издадената заповед, още повече, че няма разминаване в заявените от заявителя в заявлението отчетени периоди на потребление на ел. енергия по двете фактури с тези, посочени от него в исковата молба.

ЗаповеД. е връчена на длъжника на 28.02.2022г. и в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, П. Д. е подал възражение с вх. №4902/23.03.2022г. срещу издадената заповед, поради което, съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок, считаноот получаване на съобщението, да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на ищцовото дружество на 17.05.2022г. Видно от пощенския щемпел, положен върху пощенския плик, исковата молба е подадена на 16.06.2022г. по пощата и е постъпила своевременно в ДРС на 17.06.2022 г., така тя е процесуално допустима.

От страна на ищеца по делото са представени и оспорени от ответната страна следните доказателства: копие на извлечение от сметка към 03.12.2021 г. по партида на П. Д. /л.8/, справка за потреблението на ел. енергия към 18.05.2022 г. за обект с кл. №***, с адрес: село **, община *** /л.9/, извлечения за фактури и плащания за период /л.13-17/, Д. броя фактури с №0286722972/31.10.2019г. на стойност 829.06 лв. с ДДС за обект, находящ се в с.**, *** за потребена ел. енергия в периода от 28.07.2018г. до 27.12.2018г., с краен срок на плащане 11.11.2019г. /л.12/ и ф. №***/12.12.2018г., на стойност 2812.22 лв. с ДДС, за обект, находящ се в с.**, ул. ** за потребена ел. енергия в периода от 25.11.2016г. до 24.11.2017г., с краен срок на плащане 27.12.2018г. /л.10/.

Приобщени като доказателства по делото са и представените от ищеца Общи условия за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД и решение № ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.

По делото са приети към доказателствения материал и гр. д. №4091/2019г. по описа на ДРС и гр. д. №5264/2018г. по описа на ДРС, от които е видно, че ответникът е оспорил вземанията по всяка еД. от двете процесни фактури, предявявайки Д. отрицателни установителни иска с пр. осн. чл.124, ал.1, предл. трето от ГПК . Налице са влезли в сила решения по двете дела, с които исковете на Д. са отхвърлени като неоснователни.

За пълнота на изложението, слеД. да се отбележи, че в Решение №1039/14.10.2019г. по гр. д. №5264/2018г. по описа на ДРС, е допусната грешка, като съдът неправилно е възприел, че начислената ел. енергия по корекционна процедура за периода от 25.11.2016г. до 24.11.2017г. по фактура №0273969867/12.12.2018г. се отнася за обект с абонатен №***, 3 находящ се в г***. Видно от самата фактура /л.10 по настоящото дело/, въпросният обект на потребление на ел. енергия се намира в село ** , ул. **, а не в гр.Добрич. Поради това, възражението на ответника, че с цитираното по-горе решение се установявал въпроса за дължимостта или недължимостта на суми за доставена ел. енергия за друг обект, различен от процесния, е неоснователно. Д. не може да черпи права и да се позовава на акт, в който очевидно е допусната грешка.

От приетото по делото заключение на вещото лице Е. Й. по ССчЕ /л.92-95/, се установява, че задълженията на П. Д. по издадените 2 процесни фактури, а именно: ф.

№***/12.12.2018г. на стойност 2812.22 лв. за потребена ел. енергия за периода от 25.11.2016г. до 24.11.2017г. за аб. №***, за обект на потребление, находящ се в село **, община *** и ф. №***/31.10.2019г. на стойност 829.06 лв. за потребена ел. енергия за периода от 28.07.2018г. до 27.12.2018г. за аб. №***, за обект на потребление, находящ се в село **, община Добричка, **, са на обща стойност 3641.28 лева и не са платени от ответника към датата на изготвяне на заключението.

Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на мораторните лихви по 2-те процесни фактури възлизат на сумата от 983.50 лева, сформирана от сбора на всяка мораторна лихва /816.32 лв., изчислена върху главница от 2812.22 лв. за периода от 27.12.2018г. до 03.12.201г. и 167.18 лв., изчислена върху главница от 829.06 лв. за периода от 11.11.2019г. до 03.12.201г./, изчислена от падежа на всяка еД. от двете фактури до 03.12.2021г.