Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 18.01.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2952/2017
Вид
Решение № 397
Подписан
18.01.2018
В сила
18.01.2018
Състав
ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 104 - 142 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 108 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 112 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 114, ал. 1, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 112 - чл. 115 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 117 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 118 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 119 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 123 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 124 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 104 - 142 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

Р Е

Ш Е Н И Е

№ …..

Гр. София, 18.01.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Пламен Генев при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2952 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № І -48-11/04.05.2015 г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. № 25988/2013 г. е отхвърлен предявения от Е.В.Т., ЕГН ********** срещу „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 124 ЗЗП, вр. чл. 123 ЗЗП, чл. 117 ЗЗП, чл. 114 ЗЗП и чл. 113 ЗЗП - за заплащане на сумата от 839, 90 лв., представляваща покупната цена на мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy SII, поради фабричен дефект на телефона.

Със същото решение е „Б.т.к.“

ЕАД, ЕИК : ******** е осъдена да заплати на Е.В.Т., ЕГН ********** сумата от 839, 90 лв. - покупната цена на мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy SII, чл. 124 ЗЗП, вр. чл.

123 ЗЗП, чл. 117 ЗЗП, чл. 114 ЗЗП и чл. 113 ЗЗП, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса на основание чл. 77 ГПК.

С определение 13.09.2016 г. по посоченото дело, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е изменено решение № 1-48-11/04.05.2015 г., постановено по гр. д. № 25988/2013 г. на СРС, 48 с - в, в частта, в която са присъдени разноски на страните, като е отменено решението в частта, в която „БТК“ ЕАД, ЕИК : ******** е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от 38 лв., на основание чл. 77 ГПК и „БТК“ ЕАД е осъдена да заплати на Е.В.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер от 50 лв., а Е.В.Т. е осъден да заплати на „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер от 400 лв. Със същото определение молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца Е.В.Т. и на ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България са отхвърлени в останалата част.

Срещу решението е подадена основна въззивна жалба от ответника „Б.т.к.“ ЕАД в частта, в която исковете са уважени срещу него, с доводи, че в тази част решението е постановено при противоречие с материалния закон – раздел ІІ от ЗЗП и производствените правила. В жалбата се поддържа, че не е налице договор с Е.Т. за продажба на мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy S II. ЗЗП регламентира основно взаимоотношенията между търговеца - продавач на конкретна стока и купувача, свързани с предаване на стоката съответна на договора за продажба, в който момент преминава и риска от погиване на вещта. В ЗЗП е ясно дефинирана търговската гаранция, като я разграничава от законовата гаранция. „БТК“ ЕАД не предоставя търговска гаранция, а предоставя на потребителите си по договорите за продажба на стоки, законова гаранция по раздел ІІ на ЗЗП. Ответникът се позовава на чл. 112 ЗЗП, който дава възможност на потребителя да предяви рекламация при несъответствие на стоката с договора за продажба, като поиска от продавача да преведе стоката в съответствие с договора. Изискването на закона е потребителят, закупил стоката, да подаде рекламация. Потребителят, който е закупил процесния мобилен телефон Samsung 19100 Galaxy S II - Т.М., не е правил рекламация пред „БТК“ ЕАД. Освен това, Е.Т. е предявил рекламации пред „М.“ ЕАД, различно от ответника търговско дружество, което не притежава качеството на продавач на процесната стока. Е.Т. не е потребител на „БТК“ ЕАД, а от събраните доказателства не се установява да е налице дефект на процесната стока. Съдът е приел, че има несъответствие в показателите на стоката единствено въз основа на показанията на свидетеля Георгиев, които не са категорични. Съдът е направил правни изводи, които не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Моли да се отмени решението в оспорената уважителна част и да се отхвърлят исковете срещу него. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност по разноските на ищеца за адвокат.

По въззивната жалба на този ответник, в срока по чл.

263 ГПК, е постъпил отговор от ищеца Е.В.Т., в който се оспорва жалбата.

Поддържа се, че неоснователно „БТК“ ЕАД твърди, че гаранцията, която търговецът предоставя, се ограничава единствено до първоначалния купувач, закупил стоката.

Стоката може да се препродаде, а и с оглед недостатъците й, собствеността върху нея е без правно значение. Освен това се твърди, че „БТК“ ЕАД не е представила никакви доказателства за твърденията си. Оспорва се твърдението, че рекламацията на телефона е направена пред „М.“ ЕАД, а не пред „БТК“ ЕАД. Ищецът поддържа, че „М.“ е осъществил единствено сервизната поддръжка на телефона, тъй като имат оторизиран сервиз за такава поддръжка. Освен това, в доказателствена тежест на единият ответник - „С.

К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България е било да установи, че е доставил качествен телефон. Такива доказателства не са представени. Дори свидетелят, който е бил управител на клона на „БТК“ ЕАД в последното о. с. з. пред СРС е установил, че телефонът е бил некачествен, понеже за него е уважена рекламация.

Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски в производството. Прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение на втория ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България.

Срещу посоченото решение в частта, в която са отхвърлени исковете срещу главния ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България, насрещна въззивна жалба е подал и ищеца Е.В.Т.. В нея се поддържа, че основателно СРС е приел, че производителят е предоставил валидна гаранция на продукта, която покрива неговия ремонт или замяна. СРС не е съобразил факта, че ищецът многократно е канил този ответник да извърши ремонта или замяната на продукта, което обстоятелство се установява по делото. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е отхвърлен срещу главния ответник „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България и вместо това искът да се уважи срещу него с присъждане на всички разноски.

Ответниците „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България и „БТК“ ЕАД не са депозирали отговори на насрещната жалба, но в съдебно заседание на 26.10.2017 г. я оспорват като неоснователна.

Ответникът

„С. К. Самсунг Е.Р.С.

Л. Р.“, клон България, чрез представителя си моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част, в която искът срещу него е отхвърлен, като се уважи въззивната жалба на „БТК“ ЕАД, по съображения, че ищецът не е представил нито едно доказателство за наличието на дефект на мобилния телефон. Видно от трите отбелязвания върху гаранционната карта, рекламацията на ищеца е била удовлетворена. Претендират се разноски в производството.

Ответникът „БТК“ ЕАД, чрез представителя си оспорва по принцип насрещната въззивна жалба.

Пред СГС са подадени и две частни въззивни жалби - от ищеца Е.В.Т. и от ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България срещу определение 13.09.2016 г. по посоченото дело, постановено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В частната жалба на ищеца се поддържа, че в определението СРС неоснователно е ревизирал изцяло становището си по въпроса за дължимите разноски в полза на „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България. Твърди се, че, от представената от този ответник фактура, не ставало ясно каква е предоставената услуга, освен това се излагат съображения за прекомерност на адвокатския хонорар. Единствено писмения договор за адвокатски услуги може да съставлява годно основание за присъждането на разходи за такива услуги. Неправилно съдът е отказал присъждане на разноски за издаване на съдебно удостоверение от 5, 80 лв. и на депозит за призоваване на свидетели от 50 лв. с мотива, че не са поискани в последното съдебно заседание, а едва в писмената защита по делото. Искането е направено своевременно, а посочените такси и депозити се включват в разноските на ищеца по делото. Моли да се отмени определението в частта, в която искането на ищеца за изменение (допълване) на решението е оставено без уважение, като вместо това му се присъдят разноски от още 5 80 лв. за съдебно удостоверение и 50 лв. - депозит за призоваване на свидетели, както и да се отхвърли жалбата на ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България за допълване на решението с присъждане на още разноски за адвокат пред СРС в негова полза.

По частната жалба на ищеца е постъпил писмен отговор от ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л.

Р.“, клон България, в които се излагат съображения за законосъобразност на определението в оспорената част и дължимост на претендираното от този ответник адвокатско възнаграждение, съобразно приетите по делото доказателства. Моли да се остави частната жалба на ищеца без уважение.

В частната жалба на ответника „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България се оспорва посоченото по - горе определение в частта, в която молбата му за изменение на решението относно адвокатския хонорар е отхвърлена над сумата от 400 лв. до претендираните 4 600, 12 лв. Поддържа се, че в тази част определението е незаконосъобразно. Неоснователно съдът е приел, че претендираният хонорар надвишава 15 пъти минималния, с оглед интереса по спора и не е налице фактическа и правна сложност на спора. Моли да се отмени определението в частта, в която е отхвърлени искането му и вместо това да се присъди на този ответник хонорар в претендирания размер от 4 600, 12 лв., за който е представен списък по делото.

По частната жалба на ответника „С. К. Самсунг

Е.Р.С. Л. Р.“, клон България е постъпил отговор от ищеца Е.В.Т., в който се оспорва жалбата като неоснователна. Според ищеца не са налице основания за присъждане на претендирания от ответника хонорар от 4 600, 12 лв., като се вземе предвид материалния интерес по делото. В отговора се преповтарят доводите изложени в частната жалба на ищеца. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди определението на СРС в отхвърлителната част.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

По реда на проверката, уредена в чл.

269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Решението е постановено при изяснена в мотивите му фактическа обстановка.

На първо място, съдът следва да се произнесе по допустимостта на т. н. „насрещната въззивна жалба“, подадена от ищеца Е.В.Т. срещу решението в частта, в която главният иск е отхвърлен срещу главния ответник - „С. К. Самсунг Е.Р.С. Л. Р.“, клон България.

Относно допустимостта на обжалването, съдът съобрази практиката на ВКС, обективирана в определение № 24 от 23.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4714/2016 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, която се споделя от състава. Според нея, предвидената в чл. 263, ал. 2 ГПК процесуална възможност необжалвалата страна да подаде насрещна жалба в определения срок, има за цел да обезпечи правото й с оглед процесуалното поведение на другата обжалваща страна, да обжалва решението, макар и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждане на основната въззивна жалба. Тази възможност обаче е поставена в зависимост от изхода на първоинстанционното производство. При предявяване на обективно съединени главен и евентуален иск срещу ответниците (както е в настоящият случай), евентуалният иск е разгледан от СРС при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това - отхвърляне на главния иск.

Уважаването на главният иск действително може да бъде постигнато единствено чрез уважаване на подадена срещу него въззивна жалба, за която интересът принадлежи на ищеца. Такава въззивна жалба обаче не е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца. Вторият ответник по евевнуалният иск „БТК“ ЕАД е подал въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК само срещу решението, с което е уважен срещу него евентуалния иск. В тази част се иска отмяна на решението.