Решение № 1463 от 01.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330115172 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. И. Г., че последният дължи на ищеца сумата от 1071,05 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.05.2019 г. – 11.05.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ №..., ап. ..., както и мораторна лихва в размер на 143,20 лева за периода 31.08.2019 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3581/02.06.2023 г. по ч. гр. д. № 7851 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр. с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на наемател на ОП „Жилфонд“ на водоснабден недвижим имот.

Отчетът в обекта бил извършван по показанията на монтирано в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството *****.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за 1 заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.05.2019 г. – 11.05.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 7851 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр. с. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Заявителят моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. И. Г., с който оспорва предявените искове по основание и размер. С молба с вх. № 9601/26.01.2024 г. ответникът е заявил, че между страните е постигнато споразумение за разсрочено плащане на задълженията и не поддържа подадения по делото отговор на исковата молба, като моли делото да бъде прекратено.

Със становище с вх. № 12939/05.02.2024 г., подадено от пълномощника на ищеца, се потвърждават изложените от ответника обстоятелства – сключено извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане и с оглед изричното признаване на иска е направено искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за уважаването . Претендира присъждане на деловодни разноски за заповедното и исковото производство, като с оглед признанието на иска не поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът в постъпила молба с вх. № 9601/26.01.2024 г. прави признание на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда.

Съобразно признанието на исковете – главен и акцесорен, същите се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълния им претендиран размер. Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху търсената като главница сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2023 г. до окончателното изплащане на 2 сумата.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе тежестта за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото исково производство. В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 150 лева, от която 75 лева за разноски по ч. гр. д. № 7851/2023 г. по описа на РС – Пловдив, и 75 лева за направените в настоящото производство разноски за държавна такса. Доколкото в съдебно заседание пълномощникът на ищеца заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, то такова не следва да се присъжда.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

И. Г., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670 сумата от 1071,05 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.05.2019 г. – 11.05.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.“ №..., ап. ..., както и мораторна лихва в размер на 143,20 лева за периода 31.08.2019 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3581/02.06.2023 г. по ч. гр. д. № 7851 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.

ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК 115010670, сумата в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/ – съдебноделоводни разноски за първата инстанция, сумата в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч. гр. д. № 7851/2023 г. по описа на РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________ 3