Определение № 11213 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11213 гр. София, 20.03.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110146714 по описа за 2025 година

А. Б. И. е предявил срещу „ЕОС М.“ ЕООД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 3027,11 лева – главница на непогасен кредит по Договор за банков кредит от 16.01.2008 г., сумата в размер от 439,87 лева –лихва за периода от 10.11.2009-09.01.2012, сумата в размер на 790,59 лева – наказателна лихва за периода от 10.11.200916.02.2012, както и сумата в размер на 352,15 лева- разноски по делото по изпълнителен лист от 23.02.2012 г. по гр.дело №141/2012, РС-С., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20128400401013 по описа на ЧСИ М.

Ц., с рег. № 840, с район на действие СГС, прекратено поради настъпила перемпция.

На основание чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като съгласно чл.

119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд).

От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че настоящият адрес на ищеца е в гр. С., включително и към датата на подаване на исковата молба.

В настоящия случай, безспорно

1 източник на облигационни правоотношения - Договор за банков кредит от 16.01.2008 г. , е потребителски договор – ищецът има качеството потребител смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.).

Разпоредбата на чл. 113 ГПК не намира приложение само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение № 607/23.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. /. Същата следва да се приложи за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интересът на ищеца по него е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за изпълнение и договора за кредит. В този смисъл е и трайната практика на ВКС- Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., Т. К., II т. о. на ВКС и др.

Предвид изложеното досежно приложението на чл. 113 ГПК, не е релевантно правното основание на иска, а качеството на „потребител“ на една от страните в производството. В конкретния случай ищецът се явява потребител на услуга и това качество не е обусловено от вида и обема на търсената от него или срещу него защита, респ. по отношение на него е приложима именно специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Последната обаче след изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) не е изборна, а императивно уредена, поради което делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ищцовата страна Районен съдС..

По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46714/2025 г. по описа на С. районен съд, 49 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- С..

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С. градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при С. районен съд: _______________________

3