Решение № 1655 от 27.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. Пазарджик, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220101773 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД – гр. София срещу Н. Г. М. от гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение: 4753,96 лв. главница, 487,94 лв. договорна лихва, начислена за периода от 24.07.2021 г. до 23.07.2021 г. и 1454,14 лв. лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до 27.02.2024 г., както и законната лихва, считано от подаването на заявление по чл. 410 от ГПК и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2020 г. ответницата като заемополучател сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем, по силата на който дружеството отпуснало на М. в заем сумата 5000 лв., която следвало да се върне на 15 двуседмични вноски с падеж на последната вноска на 23.07.2021 г. - общо 5555,25 лв. Към момента дължимата остатъчна главница била в размер 4753,96 лв. С анекс от 09.08.2023 г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. заемодателят прехвърлил вземането си по заема на дружеството ищец. Ищецът прави изявление връчването на ответницата на препис от приложеното към исковата молба уведомление за цесията, изходящо от цедента, да се счита за надлежно съобщаване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а освен това е без значение за основателността на иска дали уведомлението за цесията е връчено – уведомяването на длъжника има за цел само да го предпази от двойно плащане и такова възражение длъжникът може да прави само заедно с твърдение за плащане на стария кредитор.

Ответницата не е представила отговор на исковата молба, но в открито заседание се 1 представлява от адвокат и оспорва иска с доводи за нищожност на договора за заем и липса на действие на цесията за ответницата. Според пълномощника на първо място, поради несъобщаването на цесията ищецът не е титуляр на вземането. Освен това счита за нередовна исковата молба – при твърдения за заем от 5000 лв. и задължение по главницата от 4753,96 лв. не става ясно дали искът е частичен, или има плащане (съдът е изложил мотиви по това възражение в заседанието – искът не е частичен, предявяването му като частичен следва да е заявено изрично). На трето място, договорът е нищожен поради наличието на клауза за неустойка поради непредоставяне на обезпечение, която представлява в действителност оскъпяване на кредита, неравноправна клауза, която води до нищожност на целия договор. Допълнително в устните състезания ответната страна излага и нови доводи, свързани с недопустимостта на цесия на бъдещи вземания, като пълномощникът счита, че дори извършена чрез последващ анекс, цесията не губи характера си на цесия на бъдещо вземане, щом като то не е съществувало към момента на сключването на първоначалния договор.

По делото няма спор по фактите и те се установяват въз основа на писмените доказателства такива, каквито са описани в исковата молба:

Договорът за паричен заем е писмен, сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 22.12.2020 г., сумата, отпусната в заем, е 5000 лв., срокът за връщане е 30 седмици, падежите на отделните вноски са през две седмици и падежът на последната от тях е на 23.07.2021 г.

Чл. 4 от договора предвижда задължение на заемателя в срок три дни от сключването на договора да предостави обезпечение под формата на две физически лица – поръчители, отговарящи на условието за трудово възнаграждение в нетен размер над 1000 лв. по безсрочно трудово правоотношение и статус „редовен“ в ЦКР към БНБ, или под формата на банкова гаранция, или на одобрено от заемодателя дружество поръчител.

В изпълнение на клаузата за обезпечение на същата дата – 22.12.2020 г. – бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между Н. М. и „Файненшъл България“ ЕООД – дружество с едноличен собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който дружеството поело задължението да сключи дооговор за поръчителство със заемодателя за обезпечаване на задължението, а ответницата по делото се задължила да му заплати възнаграждение в размер 2619,75 лв., разсрочено на вноски по 174,65 лв., дължими на падежите на вноските по кредита. Размерът на вноските по договора за предоставяне на поръчителство е отразен в отделна колона в погасителния план по кредита.

Лихвеният процент по договора за кредит, без да се взема предвид възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е 35 на сто годишно, а годишният процент на разходите, отново без включване на възнаграждението, е 40,39%.

По делото е изслушано вещо лице, което е установило, че М. е направила две плащания по кредита – 200 лв. на 28.01.2021 г. и 300 лв. на 13.02.2021 г. Тези плащания били отразени като погасяване на 246,04 лв. главница, 67,31 лв. договорна лихва, 12 лв. разходи по 2 събиране на вземането от общо 60 по тарифата на заемодателя и 174,65 лв. възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Изискването за обезпечение, уредено в договора за заем, което заемополучателят практически не може да изпълни по друг начин, освен чрез заплащане на възнаграждение на трето дружество, контролирано от заемодателя, представлява очевидно заобикаляне на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, а не допълнителна гаранция за заемодателя от външно, несвързано с неговото имущество лице. Възнаграждението за предоставеното поръчителство фактически представлява скрита лихва, възнаграждение за заемодателя, макар и дължимо формално на друго юридическо лице, и оттам – разход по заема за заемополучателя, и следва да се счита за част от годишния процент на разходите. Ако бъде включено в ГПР, това възнаграждение би увеличило неколкократно неговия размер и би надвишило прага от 5 пъти размера на законната лихва, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което и е „наложило“ заобикалянето на прага чрез въвеждане в правоотношението на трето дружество – формално изпълняващо ролята на поръчител.

Фактически задължителният за заемополучателя разход по възнаграждението за поръчителя е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите и след като това не е направено, е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и във връзка с чл. 22 от ЗПК е нищожен целият договор за кредит. Заемополучателката дължи връщане само на чистата стойност на кредита (чл. 23 от ЗПК), или 5000 лв. Тя е заплатила по кредита 500 лв., които следва да се прихванат към тази стойност, включително отчетените като поръчителско възнаграждение 174,65 лв., които са платени също на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и предаването или непредаването им от получателя на свързаното дружество е въпрос на техни вътрешни отношения.

Неоснователно е възражението, че ищецът няма материалноправна легитимация като кредитор и няма право да търси изпълнение. Съдът не споделя становището за недействителност на цесията като цесия на бъдещо вземане – в случаи като конкретния анексът представлява по същество не изменение на условията на предходно сключения първоначален договор, а нов договор за цесия, препращащ към всички общи уговорки на първоначалния и извършен за удобство под формата на анекс към него; съответно не става дума за бъдещо вземане, а за вземане, което към момента на извършването на цесията – датата на сключване на т.нар. анекс – вече съществува.

По отношение на съобщаването на цесията съдът споделя напълно изложеното от ищеца – връчването на препис от уведомлението за цесия заедно с преписа от исковата олба има значение на надлежно съобщаване, а на свой ред съобщаването има значение само за да защити интереса на длъжника, ако е платил на стария кредитор след цесията, каквото плащане тук не се твърди.7

Разноските следва да се разпределят съразмерно, като на ответника се определи размер на разноските за юрисконкултско възнаграждение 200 лв., а не претендираните по списъка 350 3 лв., от които 200 лв. да се присъди съразмерна част (възнаграждението по чл. 13, т. 2 от НЗПП не се дължи кумулативно с това по чл. 25 от НЗПП, а се поглъща от последното).

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата Н. Г. М., ЕГН **********, от гр. П.“ № 5, ет. 2, дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД – гр. София, ул.

„Панайот волов“ № 29, ет. 3, ЕИК 207172780, сумата 4500 (четири хиляди и петстотин) лв, представляваща главница по заповед за изпълнение № 606/14.03.2024 г., издадена по ч.гр.д.

1067/2024 г. на съда, заедно със законната лихва върху нея, считано от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над 4500 лв. до 4753,96 лв. главница, 487,94 лв. договорна лихва, начислена за периода от 24.07.2021 г. до 23.07.2021 г. и 1454,14 лв. лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до 27.02.2024 г.

Осъжда Н. Г. М. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД разноски по заповедното производство в размер 156,08 лв. и разноски по исковото производство в размер 443,29 лв.

Осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на Н. Г. М. разноски по исковото производство в размер 299,52 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4