Решение № 323 от 16.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100105260 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата М. Д. Г. посочва, че на 08.08.2022 г., при движение в гр. София, бул. „Гоце Делчев“, от *** (магазин

„Диадорс“), в участък с разрушен тротоар, липсващ бордюр и тротоарни плочки, ищцата паднала. В резултат на инцидента ищцата получила фрактура на дистална трета на фибулата (лява глезенна става) и фрактура на проксималната част на хумеруса (лява раменна става). Инцидентът настъпил в светлата част на денонощието, при ясно време, в присъствието на свидетел.

Ищцата била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до 24.08.2022 г., било проведено оперативно лечение с извършена репозиция и фиксиране на фрактурата на лявата фибула с плака и винтове. На лявото рамо била поставена превръзка тип „Дезо“. След инцидента ищцата приемала медикаменти за намаляване на болките и за предотвратяване на бъдещи възпалителни процеси, трябвало да спазва и хигиенно-диетичен режим.

Лечението продължило с рехабилитационни процедури в периода 19.09.2022 г.

– 09.10.2022 г. в „Сердика“ ООД. Ищцата ползвала постоянни грижи и помощ от близки в ежедневието за обслужване на личните си нужди и хигиена.

Спазвала щадящ двигателен режим на долни крайници. Дълго време изпитвала напрежение и болка в областта на десния крак. Ищцата твърди и към момента на сезиране на съда да не е приключил възстановителният й 1 период. Наред с претърпените болки и страдания ищцата сторила разход за лечение на обща стойност 3 762 лв., в това число за медицински изделия и кинезитерапия. Ищцата сочи, че задължение на ответника е да обезопаси и поддържа в изправност пътните участъци. По изложените съображения моли съда да осъди ответника, на основание чл. 49 ЗЗД, да й заплати обезщетение за претърпени вреди, както следва: 30 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и 3 762 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2022 г. до окончателното изплащане.

В отговора си Столична община оспорва предявения иск. Посочва, че няма яснота относно механизма на увреждането. Липсва яснота относно времето и мястото на настъпване на деликта, както и за механизма – дали ищцата твърди да се е спънала или пропаднала в дупка/неравност.

Здравословното състояние на ищцата е възможно да е причинило падането.

Оспорва да е налице бездействие за поддържане на тротоара в изправност.

Твърди, че е налице принос на пострадалата, която се е движела по обичаен маршрут в рамките на светлата част на денонощието, познавала е участъка и е могла да съобрази поведението си и да избегне настъпването на инцидента.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение като несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Д., поддържа предявения иск. В съдебно заседание на 08.11.2024 г. процесуалният представител на ищцата уточнява, че мястото на инцидента е в долната част на бордюра вляво на снимка л. 31 от делото, в който участък се виждат разместени счупени плочки.

Ответникът, чрез юрисконсулт П., оспорва иска.От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На поставени въпроси на ищцовата страна по реда на чл. 176 ГПК М. Г. отговаря, че се е движела по бул. „Гоце Делчев“ с посока от бул. „България“ към „Красно село“, като инцидентът станал преди светофара с ул. „Дойран“.

Вървяла отдясно на велоалеята, т.е. от вътрешната страна – към магазините.

Конкретизира, че е вървяла от дясната страна, тъй като ако е вървяла отляво – би следвало да е на улицата. По спомен паднала пред магазин „Мания“. Не е 2 правила опит да се отклони, тъй като целта й била „Красно село“. Отрича да се е движела в края на тротоара, където е бордюра, не е имала намерение от края на тротоара да предприеме пресичане на ***.

Към момента на инцидента била заедно със своя близка и съседка – Д. Д..

След падането съпругът на приятелката й дошъл, помогнал й да стане и двамата я завели в дома й. Ищцата повикала сестра си и след разговор с нея двете решили да позвънят на Бърза помощ. Лекарите констатирали, че е вдигнала кръвно, започнали и болки в рамото. Завели я в „Пирогов“ около 22:00 часа.

За установяване механизма на претърпения инцидент и последвалите болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Т.Т.. Свидетелката сочи, че е съседка и приятелка на ищцата, познават се от около 20 години. Помни, че на 09 август накарала ищцата да се разходят, било в светлата част на денонощието, придвижвали се със спокоен темп. Движели се по бул. „Гоце Делчев“ в посока „Красно село“ между бордюра и велоалеята, където имало пешеходна пътека. Ищцата поради дупка от липсващи плочки ищцата паднала на лявата страна и извикала. Дупката била около метър широка. Липсвали „много плочки, не една“. В хода на разпита уточнява, че дупката била пред магазин за врати, като на снимка на л.

32 от инцидента отбелязва мястото на инцидента. От магазин „Мания“ излезли служители, дали й вода. Свидетелката позвънила на съпруга си и закарали ищцата до дома й. Там дошла сестрата на ищцата. Впоследствие позвънили на Бърза помощ, при идването лекарите премерили кръвно налягане 240:120, не искали да я транспортират заради високото кръвно, поставили й инжекция. Впоследствие я завели със същото кръвно.

Свидетелката сочи, че след инцидента ищцата отказвала да комуникира.

Ищцата живеела сама. Погали й сестрата на ищцата и свидетелката. И до днес не искала да минава през мястото на инцидента. Текущо се оплаквала от подуване на крака.

В приета по делото Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. К. (ортопед-травматолог) и д-р Д. М.

(кардиолог, вътрешни болести) се дават отговор, че при инцидент от 08.08.2022 г. ищцата е получила травматични увреждания: счупване в горната част на лявата раменна кост и счупване в долната част на лявата фибула (малкия пищял) в областта над външния глезен, съчетано с частично 3 изкълчване на глезенната става и увреждане на връзките между двете кости на подбедрицата, които осигуряват стабилността на глезена. Счупването на рамото е многофрагментно, с разместване на костните части, наложило оперативно лечение чрез открито наместване и стабилизиране с метална плака и винтове, като травмата е получена при падане върху опъната и отведена настрани лява ръка, поела тежестта на тялото. Счупването на фибулата и увреждането на глезена са резултат от нискоенергийна травма от типа „стъпване накриво“ или препъване и падане от собствен ръст, при завъртане на ходилото, при което се късат връзки и се чупи костта. Според експертите уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 08.08.2022 г. По отношение на счупването на лявото рамо е избрано неоперативно лечение – ръката е била обездвижена с мека превръзка/ортеза тип „Дезо“, без да се прави опит за наместване на костните фрагменти, тъй като според вещите лица при такъв тип счупване наместване може да се постигне единствено по оперативен път и мануална репозиция би била безрезултатна. Лечението е съобразено с вида на счупването, възрастта и общото състояние на пострадалата, начина й на живот и други лични фактори, което позволява да се приеме като медицински адекватно. При това счупване обездвижването обичайно е около 5–6 седмици, костното зарастване протича за приблизително 45–60 дни, след което се провеждат един или повече курса рехабилитация за възстановяване на движенията и мускулната сила, като целият възстановителен период трае ориентировъчно около 2,5–3 месеца. По отношение на счупването на лявата фибула и увреждането на глезенната става е проведено оперативно лечение с наместване на счупването под рентгенов контрол и вътрешна фиксация с метална плака и винтове, включително два винта, стабилизиращи глезенната „вилка“, като операцията е извършена седмица след инцидента. След хирургичната стабилизация глезенът не е следвало да се натоварва около два месеца, за да не се наруши фиксацията, а между 60‑ия и 70‑ия ден по принцип се отстраняват винтовете, блокиращи движението в ставата; в конкретния случай винтовете са били извадени на 04.01.2023 г., след което е последвала рехабилитация за възстановяване на движенията и силата в подбедрицата, като целият период на възстановяване при такава травма обичайно е около 5–6 месеца, а при усложнения може да бъде и по-дълъг. От наличната медицинска документация вещите лица не установяват предшестващи травми или заболявания на опорно-двигателния 4 апарат, които да са повлияли или да са в причинно-следствена връзка с падането на ищцата на 08.08.2022 г., като няма данни и за сърдечни ритъмни или проводни нарушения, които да са довели до инцидента. Ищцата страда от няколко хронични заболявания – исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, затлъстяване, пернициозна анемия, дислипидемия и други, но анемията към 08.08.2022 г. е била добре компенсирана, а коронарната болест – без значима стеноза, изискваща интервенция, поради което тези състояния не се приемат от експертите за причина за падането; единствено артериалната хипертония би могла евентуално да доведе до моментно понижение на кръвното налягане с прилошаване, но по наличните данни не може категорично да се установи такъв епизод. При клиничния преглед на 22.01.2025 г., проведен за целите на изготвяне на заключението, вещите лица констатират, че ищцата е в задоволително общо състояние, ориентирана и самостоятелно подвижна, но с накуцване на левия крак; оплаква се от дискомфорт в лявото рамо, ограничени движения и периодични болки в левия глезен, особено при натоварване и при промяна на времето, както и от чести отоци на левия глезен. Споделила е за съществена промяна в ежедневието й – разходките са силно съкратени, домакинската дейност и хигиенните навици са затруднени поради ограничените движения в рамото, като тя е провела два курса рехабилитация след първата операция и повторна хоспитализация за изваждане на винтовете от глезена. Обективно експертите установяват нормална структура на опорно-двигателния апарат за възрастта, белег от операция на левия глезен без загрозяване, симетрична сила на захвата на ръцете и запазена мускулна сила в двата долни крайника, но с лек постоянен оток на левия глезен и минимално изоставане в мускулния обем на лявата мишница и увеличен обем на левия глезен спрямо десния. Налице са нарушения в чувствителността – „мравучкане“ по част от пръстите на лявата ръка и около левия глезен. При клиничния преглед са установени изразени ограничения в движенията на лявото рамо – повдигането на ръката напред и назад е силно затруднено, отвеждането встрани и привеждането пред тялото са силно ограничени, външното завъртане е възможно само в малък обем, а сложните комбинирани движения (вътрешна и външна ротация при вдигната ръка, въртеливо движение в рамото) изобщо не могат да се извършват, което показва сериозно функционално увреждане на ставата. По отношение на левия глезен и ходилото се установява ограничение – свиването и изпъването 5 на глезена са редуцирани спрямо нормалното, завъртането на ходилото навън е ограничено, докато завъртането навътре е запазено, като тези дефицити, заедно с отока и посттравматичните промени, обуславят накуцването и болките при по-продължително ходене и натоварване. Вещите лица отговарят, че и двете счупвания са зараснали, но фрактурата на рамото е зараснала в неправилно положение, с образуване на голям костен хиперкалус около мястото на счупване (натрупване на нова костна маса в зоната на фрактурата, която не може да бъде ремоделирана от организма), което блокира движението в ставата. При глезена, макар костта да е зараснала анатомично, се наблюдава костен мост между двете кости на подбедрицата и калциране на връзки, както и начални признаци на посттравматична артроза. Ортопедът заключава, че макар счупванията да са консолидирали, са налице трайни посттравматични усложнения – ограничени и болезнени движения в лявото рамо и левия глезен, промени в кожната сетивност и начални дегенеративни изменения, които водят до необратимо намаляване на функцията на двете стави и не позволяват възстановяване до състоянието отпреди инцидента.