Решение № 1656 от 17.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. Русе, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520103371 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, представлявано от управителя И.М., против С. К. А. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 2122,35 лева - главница и 431,32 лева - лихва за забава за периода от 01.06.2023 г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 25.03.2025 г., съгласно издадени 13 броя фактури за доставена питейна вода и такса канал за имот с адрес: град Русе, ул. „С.С...

Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги с абонатен №0046101, партида №46/101 и не е заплатила задълженията си към ищеца по 13 бр. фактури в посочените размери. По подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе заявление по чл.410 ГПК било образувано ЧГД 1790/2025 г. и с разпореждане на съда на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата е представила такъв, с който оспорва исковете, заявявайки, че претенциите не отговарят на истината.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №858/27.03.2025г. по частно 1 гражданско дело №1790/2025г. по описа на РРС срещу С. К. А. за сумите: 2122,35 лева – главница за период от 14.03.2023 г. до 01.07.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 26.03.2025 г. до изплащане на вземането; 431,32 лева - лихва за забава за периода от 01.06.2023 г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 25.03.2025 г.; и 51,07 лева – държавна такса по делото. Длъжникът подал възражение по чл.414 ГПК, с оглед на което съдът указал на заявителя да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземането си.

Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват основателни.

Ответницата С. А., видно от представената справка от АВ, е собственик на недвижим имот – поземлен имот, ведно с еднофамилна жилищна сграда находящ се в гр. Русе, ул.

„С.С.... и като титуляр на партида с абонатен №0046101, партида №46/101 има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе.

Договорните отношения между страните се основават на Общи условия, одобрени на 11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на 27.09.2014г. Съгласно чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.

По делото са приложени 13 бр. фактури – дубликат, справка за консумация ва ВиК услуги за абонат 0046101 /л.44/ и справки за изчисляване на законна лихва с програмен продукт, от които е видно, че за отчетния период от 14.03.2023 г. до 01.07.2024 г. на потребителя са начислени задължения за ВиК услуги въз основа на начислена служебна консумация за 236 куб.м за периода 14.03.2023 г. – 20.04.2023 г. и въз основа на реален отчет за останалите отчетни периоди. Общият размер на задълженията по издадените 13 бр. фактури възлиза на 2122,35 лева – главница за период от 14.03.2023 г. до 01.07.2024 г. и 431,32 лева лихва за забава за периода от 01.06.2023 г. до 25.03.2025 г.

Видно от представената покана за доброволно плащане от 09.01.2025 г., връчена лично на ответницата съгласно известие за доставяне, ищецът е отправил покана до ответника за заплащане, на процесните задължения, като по делото не са представени доказателства, удостоверяващи извършени плащания. Представен е протокол от 20.06.2024 г. за демонтаж на водомер за студена вода за абонатен № 0046101, поради неплатени фактури, с отразени показания от 230 куб.м, съответстващи на посочените показания във фактурата за 2 последния отчетен период – 05.06.2024 г. – 01.07.2024 г.

Ответницата не е опровергала данните в посоченото извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество, поради което и съгласно чл.182 ГПК документът може да служи и е достатъчно доказателство за дължимостта на претендираните суми. Същата не е представила доказателства, че е заплатила на ищеца дължимите суми съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД, поради което предявените искове за главница и лихва за забава са основателни.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения по т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На осн. чл.78 ГПК разноските следва да се присъдят съобразно изхода на делото, като се съобразят постановките на ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС за присъждане на разноски, чието действително извършване е доказано. Ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер на 284,89 лв. съобразно представен списък, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, но дружеството не е представлявано от юрисконсулт в заповедното и в исковото производство, поради което подобно възнаграждение не се дължи.

С оглед изхода на спора в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното и исковото производство разноски за държавна такса в размер на 134,89 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „С.С.., че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, с ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя И.М., сумите в размер на 2122,35 лв. /две хиляди сто двадесет и два лева и тридесет и пет ст./ - главница за предоставени ВиК услуги за периода от 14.03.2023 г. до 01.07.2024 г. по партида №46/101 и 431,32 лв. /четиристотин тридесет и един лева и тридесет и две ст./ - лихва за забавено плащане за периода от 01.06.2023 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 26.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №1790/2025г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА С. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „С.С.., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, с ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя И.М., сумата в общ размер от 134,89 лева – деловодни разноски по исковото производство и по ч.гр.д.

№1790/2025 г. по описа на РРС.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4