Решение № 240 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200672 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С. И. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-8703-000756 от 09.07.2024 г., издадено от *** ***„***“, ОД МВР Варна, с което на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца за нарушение по чл.100б, т.2 ЗДвП.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че процесното НП е необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в непълно и неясно описание на обстоятелствата, при които е счетено за осъществено. Твърди също, че в НП липсва преценка относно възможността за приложение на института „маловажен случай“.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 11.06.2024 г. около 13.41 ч. при движение със служебно МПС по бул.

„Сливница“ в посока от бул. „Мария Луиза“ към бул. „Княз Борис I“, свидетелите С. З. и К.

И. – служители в ***„***“, ОД МВР Варна, възприели пряко, как движещ се по бул. „Княз Борис I“ л. а. „БМВ М340и Х-драйв“, рег.№*******, при преминаване през пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Княз Борис I“ с бул. „Сливница“ с последвал завой надясно по бул. „Сливница“ в посока към бул. „Мария Луиза“, чрез рязко и мощно форсиране на двигателя, навлязъл в десния завой с превъртане и поднасяне на гумите на задната ос на автомобила в ляво и последващо движение напред също с мощно форсиране и продължаващо поднасяне и превъртане на задната ос в ляво, включително с навлизане на 1 задната лава страна на превозното средство в лентата за насрещно движение на двупосочното пътно платно, при което незабавно бил спрян за проверка от насрещно движещия се екип на *** „***“, ОД МВР Варна. При проверката било установено, че водач на автомобила е въззивникът С. А..

При тези възприятия от двамата свидетели и констатациите при проверката, свид. К. И. съставил спрямо въззивника АУАН №GA1150672 от 11.06.2024 г. за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, който му бил връчен, без същият да впише някакви възражения.

Такива не били представени и в законоустановения срок и на 09.07.2024 г. наказващият орган издал оспореното НП като възприел изцяло фактическите и правни констатации по акта и наложил регламентираните с фиксирани параметри в чл.175а, ал.1 наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, ясни, конкретни, категорични показания от свид. К. И., така и от изцяло съответстващите им приобщени документи – НП №24-8703-000756 от 09.07.2024 г., АУАН №GA1150672 от 11.06.2024 г. от 02.05.2023 г., справка нарушител-водач С. А., Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г. Обстоятелството, че свид. С. З. заявява при проведения разпит в хода на съдебното следствие, че няма спомен за конкретния случай, по никакъв начин не е в съС.ие да опровергае, нито дори да постави под съмнение достоверността на показанията на другия пряк очевидец на процесното нарушение – свид. К. И.. При това, след осъщественото предявяване на процесния АУАН, свид. С. З. изрично потвърждава, че на съответната дата действително е осъществявал служебните си функции съвместно със свид. К. И. и въпреки, че няма спомен за съответния случай, потвърждава достоверността на отразените в документа обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** *** „*** *** ***“ при ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание като включват достатъчно ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за осъществено, както и всички други изискуеми реквизити.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Конкретните, ясни и категорични показанията на свид. К. И., явяващ се пряк очевидец на действията на въззивника по управление на л. а. „БМВ М340и Х-драйв“, рег.

№*******, в съответния пътен участък описват подробно и недвусмислено фактическа обстановка, напълно потвърждаваща твърдения по обстоятелствената част на процесните АУАН и НП. Възприетите от свидетеля обстоятелства по навлизане в кръстовището за маневра завой надясно с рязко и мощно форсиране на двигателя, съпроводено с превъртане и поднасяне на гумите на задната ос на автомобила в ляво и последващо движение напред също с мощно форсиране и продължаващо поднасяне и превъртане на задната ос в ляво, несъмнено удостоверяват осъществено от въззивника демонстративно използване на отворения за обществено ползване път за друга цел, несъответстваща с неговото 2 предназначение за превоз на пътници и товари. Въпреки факта, че липсва легална дефиниция на понятието "дрифт", в практиката се е наложил термина "дрифт" за техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено довежда дадено ППС извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влияние на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност. В този смисъл, съдът счита за неоснователно застъпеното от въззиника становище за липса на техническа възможност с процесния автомобил да се осъществи дрифт, поради наличието на автоматична скоростна кутия за съответното превозно средство. Както бе изтъкнато, понятието „дрифт“ се отнася за техника на шофиране, за чието реализиране е от значение основно умението на водача да осъществява презавиване със силно форсиран двигател, а не техническите параметри на скоростния предавателен механизъм на автомобила. В допълнение на изложеното, в НП деянието не е квалифицирано като дрифт, а подробно е описана именно посочената по-горе техника на шофиране, при която отвореният за обществено ползване път не се използва по предназначение.

Предвид формалния характер на нарушението (липса на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Въззивникът С. А. съзнателно е извършил резки маневри, свързани и с ускорено извършване на презавиване, което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми и приплъзване на автомобила. Описаното поведение на пътя се дължи изцяло на планирани и съзнателно осъществени действия на водача, а не на обективни фактори, каквито биха могли да бъдат мокра пътна настилка, заледяване на пътното платно и т. н.

При тези фактически и правни констатации, съдът намира, че поведението на въззивника правилно е установено и квалифицирано като нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП.

Правилно също така е приложена и санкционната норма по чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП, предвиждаща административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца и „глоба“ 3000 лв за водач, който полза пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото размера на предвидените наказания е фиксиран, същите не подлежат преценка за тяхна евентуална завишеност, респ. несправедливост.

Съобразно действащата към датата на издаване на оспореното НП редакция на нормата на чл.189з ЗДвП, обявена в последствие за противоконституционна, институтът „маловажен случай“ е бил неприложим за нарушенията по ЗДвП и за наказващият орган не е имало основание да осъществява съответна преценка.

При прогласената противоконституционност на чл.189з ЗДвП, въззивният съд дължи такава преценка и с оглед съществено сериозната степен на обществена опасност чрез създаващото изключително висок и реален риск от настъпване на ПТП безразсъдно управление на МПС на значително натоварен пътен участък и в изключително оживен централен градски район, настоящият съдебен състав намира института „маловажен случай“ за неотносим към процесното нарушение.

При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 150.00 лв. Поради това и като прецени както невисока средната по степен фактическа и правна сложност на делото, намира, че следва да присъди 3 съответното възнаграждение в минимален размер 40.90 евро (80.00 лв).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-8703-000756 от 09.07.2024 г., издадено от *** *** „***“, ОД МВР Варна, с което на С. И. А., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна, сумата 40.90 евро (четиридесет евро, 90 цента), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4