Решение № 15 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пазарджик, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500032 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.6 и чл.433 ал.1 т.8 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Х. П. с район на действие Окръжен съд-Пазарджик по изпълнително дело № 371/2021г., обективиран в постановление с изх. № 139/02.01.2025г., с което е отказано да прекрати на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство, поради неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок.

В жалбата си подадена от длъжника по изпълнението От Н. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю. В." №***, ет.*, ап.*, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. С. Ж. П. от АК П., с вх.№ 710 от 09.01.2025г. се поддържа, че с молба с вх. №36642/23.12.2024г. длъжникът е поискал да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело N2 371/2021г. по описа на ЧСИ Х. П. с район на действие Окръжен съд-Пазарджик, тъй като в двугодишен срок считано от 25.03.2022г. до 25.03.2024г. не са извършвани изпълнителни действия. Счита, че по искането си, ЧСИ Х. П. е изложил общи теоретични постановки, без да даде отговор на поставения въпрос, като е оставил без уважение искането и че предвид отказа на ЧСИ, за него е налице правен интерес да го обжалва. Твърди, че спорните въпроси са дали в периода 1

25.03.2022г. до 25.03. 2024г. са извършвани изпълнителни действия, респективно отправени ли са релевантни искания от взискателя с молби или е налице процесуално бездействие, в резултат на което ех lege по силата на закон е настъпила перемпция и изпълнителното дело е прекратено по закон.

Допълва, че с молбата си с искане за прекратяване на изпълнителното дело с вх.№ 36642/23.12.2024г. отправена до ЧСИ Х. П. длъжника е отправил претенция, че в периода 25.03.2022г. до 25.03.2024г. не са извършвани изпълнителни действия, респективно не са отправени релевантни искания от взискателя с молби. В тази връзка се отбелязва още, че на 25.03.2022г. с Постановление на ЧСИ е наложена възбрана на идеална част от недвижим имот на длъжника представляващ къща в гр. С., ул. „Д." №**, представляващо последното годно изпълнително действие извършено от ЧСИ Х. П.. Допълва, че на 18.11.2022г. ЧСИ Х. П. е издал разпореждане с което е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, на дата 20.12.2022г. за времето от 10:00 17:00 часа, като за описа не е уведомен длъжника, и същинското изпълнително действие опис не е извършен от което се заключава, че по този начин не е налице релевантно изпълнително действие, а е налице пълно бездействие.

Твърди още, че на 29.11.2022г. е депозирана молба от взискателя по изпълнителното дело до ЧСИ Х. П. с искане да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, а евентуално при наличие на банкови сметки да бъде наложен запор, както и искане за насрочване на опис без да бъде конкретизирано къде и по отношение на какво и което искане жалбоподателят квалифицира като неадекватно. Акцентира, че от една страна налагането на запор върху банкови сметки на длъжника било поставено под условие - ако бъдат установени такива и че такива в същност не са установени и искането за извършване на изпълнителни действия се определя като правно необосновано. Допълва, че отправеното искане за опис на движими вещи също не е обосновано от взискателя, защото не е посочено къде да бъде извършен опис, взискателя не е заплатил и дължимите държавни такси за извършване на опис, а длъжника не е уведомен, от което се навежда извода, че е налице пълно бездействие и незаинтересованост, тъй като ако би бил налице правен интерес от извършване на опис, /а не просто бланкетно подаване на молба за опис/, то взискателя е щял да посочи къде да бъде извършен опис, да заплати дължимите такси и да поиска от ЧСИ да уведоми длъжника, да осигури транспорт на ЧСИ за описа.

Според жалбоподателя-длъжник по изпълнението, по същия начин на 03.01.2024г. е била депозирана молба от взискателя с искане за справка за наличие на трудови договори сключени с длъжника, а при наличие на такива да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, като трудови договори 2 не са открити. И че в случая под условие е поставено искането за налагане на запор-в случай, че бъдат открити трудови договори на името на длъжника и че след като такива не са открити, отправеното по този начин искане за извършване на изпълнителни действия било лишено от конкретика и обосновка. Излагат е и факти, че с разпореждане на ЧСИ Х. П., без дата на разпореждането е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който да се състои на 13.02.2024г. за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, като длъжника не е уведомен, авансово не са заплатени такси от взискателя за опис и фактически опис не се е състоял. Жалбоподателят акцентира на факта, че е налице бланкетно депозиране на молби за опис от взискателите по изпълнителните дела, както и проформа се издават разпореждания от частните съдебни изпълнители за опис, които изпълнителни действия не се извършват, не се заплащат авансово такси, не се уведомяват длъжниците, а на описи не се ходи, като целта според жалбоподателя е имитация на изпълнителни действия, които съществуват само привидно за да трае изпълнителния процес.

Допълва, че молба в която взискателят не е посочил изпълнителен способ, подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. З от ГПК и не прекъсва давността и че искането за извършване на изпълнителни действия по изпълнението не прекъсват давността, тъй като същите не са част от динамичния фактически състав на предявени в ГПК изпълнителни способи и не е налице предприемане на действие за принудително изпълнение. Цитира се Решение № 264881 от 06.07.2021 г. постановено по в.гр.д. № 796/2020г. на Софийски градски съд; Решение 1129 от 02.10.2017г. постановено по в.гр.д.

№1214/2017г. на Окръжен съд — П.; Решение №1433 от 22.11.2018г. постановено по в.гр.д.№2151/2018г. на Окръжен съд — П.. Сочи се, се в т. 10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това било така и защото в чл.465 от ГПК, това представлявало първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка, не съставлявала отделно и самостоятелно изпълнително действие.

Поради изложеното, счита, че при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво самостоятелно извършено изпълнително действие. Цитира съдебна практика- Решение № 1393 от 11.11.2022г. по в.гр.д. №2741/2022г. по описа на Окръжен съд — П., Х 3 състав; Решение №415 от 01.04.2020г. по в.гр.д. №387/2020г. по описа на Окръжен съд-П., Х състав; Решение №1104 от 03.08.2023г. по в.гр.д.

№1976/2023г. по описа на Окръжен съд — П., Х състав и други. Моли жалбоподателят ДА СЕ ОТМЕНИ отказа на ЧСИ Х. П. с район на действие Окръжен съд-Пазарджик по изпълнително дело № 371/2021г., обективиран в постановление, с което е отказано да прекрати на основание чл. 433,ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство, поради неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок. Направена е и претенция за присъждане на разноски в производството за заплатена държавна такса от 25.00 лева по сметка на ПОС, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат С. Ж. П. от АК П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна помощ на близък на основание чл. 10, ал. 5 от НМРАВ в размер на 400 лева.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия по чл.436 ал.3 от ГПК, без номер и дата на изготвянето им, по ИД№ 20219040400371, ЧСИ Х. П. с район на действие ОС- Пазарджик се поддържа, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва действията на ЧСИ които подлежат на самостоятелно обжалване, съгласно чл.4З5 от ГПК, в законоустановения срок, с оглед на което се явява допустима, като на взискателя е изпратен препис на жалбата на дата 10.01.2025 на посочена от същия ел. поща. В срок възражения не са постъпили.

По същество ЧСИ счита, че жалбата е неоснователна, за което излага следните мотиви:

Сочи, че Изпълнително дело N2 20219040400371 по описа на ЧСИ Х.

П., рег. №904 на КЧСИ, е образувано по молба на “А. с. в.“ ЕАД с молба с вх.

№11876 от 15.06. 2021г. и приложен в оригинал изпълнителен лист, издаден на дата 31.03.2021 по ЧГД 1467/2018 по описа на РС-Велинград срещу Н. Х.

Х.-длъжник, като още с молбата за образуване взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, открити банкови сметки, запор и възбрана на движимо и недвижимо имущество.

Твърди се, че с молба вх.№1282/25.01.2022 г., или по-малко от две години от предходната, взискателят ”А. с. в.” ЕАД е поискал от ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника посредством справка в МДТ и БНБ, като в случай на установяване на недвижимо имущество, то същото да бъде възбранено, новооткритите сметка бъдат запорирани и бъде насрочен опис на движими вещи.

На 29.11.2022 г. пред ЧСИ постъпила молба с вх.№ 2782 от 29.11. 2022 от взискателя, с която се иска налагане на запор на банкови сметки, след справка в БНБ и насрочване на опис на движими вещи.

4

На 03.01.2024 г. пред ЧСИ е постъпила молба с вх.№ 260/03.01. 2024 от взискателя, с която се иска налагане на запор на трудово възнаграждение след справка за наличие на трудови договори.

Поддържа, че тълкуването на разпоредбата на чл. 433, ал. 1,т. 8 ГПК налага категоричен извод, прекратяване изпълнителното производство, поради перемпция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, заключава, че самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява валидно поискано изпълнително действие, което осуетява прекратяването на принудителното изпълнение. За да е налице поискано изпълнително действие е достатъчно съдебния изпълнител да е сезиран с молба от взискателя, в която да се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, които са необходими за извършването му.

Дали поисканото изпълнително действие може реално да бъде предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл. 116 6”в” ЗЗД, а не за чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Акцентира, че посочените действия извършени по делото и поискани от взискателя, хронологично изброени по-горе са били насочени към удовлетворяване на изпълняемото право на взискателя, поради което и не може да се приеме, че той е бездействал, като е изоставил изпълнението.

Коментира, че в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д.№ 2/2013г. -ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата е предвидена като санкция за дезинтересиралия се кредитор, който бездейства да събере вземането си в рамките на образувано срещу длъжника изпълнително дело, и с това му причинява допълнително вреди.

Счита, че в случая не е налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице своевременно и системно инициирани от страна на взискателя действия по изпълнението.

Допълва, че в случая, взискателят, е проявил активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, включително изпълнение върху собственото на длъжника недвижимо имущество чрез налагане на възбрана.