Решение № 240 от 25.06.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Перник , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500262 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД чрез ю.к. Т.Т. срещу решение № 260156 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, в която е уважен предявения иск за сумата от 1131.20 лева – адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС.

Решение № 260156 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, е влязло в законна сила, като необжалвано, в частите на уважените претенции за следните суми: 1) сумата от 2833.04 лева - нетен размер на застрахователното обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2016 г., ведно със сумата от 626.68 лева - законната лихва върху брутния размер на главницата за периода 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД); 2) сумата от 424.17 лева - законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; 3) сумата от 427.50 лева - застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016 г.; 4) сумата от 94.53 лева - законната лихва върху главницата за периода от 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г.

(датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД); 5) сумата от 67.05 лева - законна лихва върху главницата за периода от 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г. - датата на изпадане в забава на ответника ; 6) сумата от 1

17.81 лева -законна лихва върху главницата за периода 19.11.2019 г.- 16.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; 7) сумата от 9310.20 лева - застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; 8) сумата от 1393.94 лева - законна лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.- датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен иска на А. Г. А. срещу „ОЗКЗастраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС за разликата над 1131.20 лева, до пълния претендиран размер от 1631.20 лева.

Във въззивната жалба поддържа, че сумата от 1131.20 лева, представляваща адвокатски хонорар по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС, е била присъдена по посоченото дело, в производството по което въззивният жалбоподател е бил подпомагаща страна.

Счита, че с присъждането на ищеца, последният би получил двойно плащане, тъй като тази сума представлява разноски сторени в друго съдебно производство и няма характер на имуществена вреда. Сумата била извън покритието по застрахователния договор по смисъла на чл.429, ал.1 от КЗ и не представлявала покрит риск по застрахователната полица. Твърди, че тази сума се дължи от ответника по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС. Поддържа, че в случая не е налице причинна връзка между вредите и неизплащането на застрахователното обезщетение, като плащането на адвокатския хонорар не е следствие на причина от поведението на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, а било свързано с желанието на застрахования да сключи договор за правна защита.

С жалбата се моли се решението на ПРС да бъде отменено в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение пред първата инстанция поради прекомерност. Моли да му бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатското такова.

Въззиваемата страна А. Г. А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор по жалбата, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. По изложените в отговори доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди решението, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материално-правните разпоредби, като му се присъдят и направените във въззивното производство съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК третото лице помагач "Електрисите" ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от 2 компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложената към първоинстанционното производство застрахователна полица № *** г. по застраховка "Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя"“ се установява, че между "Електрисите" ЕООД и ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие за сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования, по трудов договор за осигуряване на временна работа, със срок на валидност от 12 месеца, с начало от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г. Установено е, че ищецът и "Електрисите" ЕООД са имали валидно сключен трудов договор, в периода на действие на застраховките.

С влязло в сила решение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС работодателя "Електрисите" ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумите по исковата молба, като със същото решение „Електрисите“ ЕООД е осъден да заплати на А. Г. А. и сумата от 1131.20 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с уважената част от исковете.

Решението по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника, а именно въззивния жалбоподател ЗАД "ОЗКЗастраховане" АД.

Както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция не са представени доказателства, че уважените с решението суми са заплатени на ищеца от „Електрисите“ ЕООД.

С решение № 260156 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 1881/2020 г. по описа на РСПерник „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А. Г. А. сумата от 2833.04 лева - нетен размер на застрахователното обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2016 г., ведно със сумата от 626.68 лева - законната лихва върху брутния размер на главницата за периода 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД), сумата от 424.17 лева - законната лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.- датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; сумата от 427.50 лева - застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2016 г., сумата от 94.53 лева - законната лихва върху главницата за периода от 26.03.2016 г. до 30.05.2018 г. (датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ ЕООД), сумата от 67.05 лева - законна лихва върху главницата за периода от 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г. - датата на изпадане в забава на ответника, сумата от 17.81 лева -законна лихва върху главницата за периода 19.11.2019 г.16.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; сумата от 9310.20 лева - застрахователно обезщетение за нетния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата от 1393.94 лева 3 законна лихва върху главницата за периода 30.05.2018 г. до 19.11.2019 г.- датата на изпадане в забава на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 16.04.2020 г. до окончателното и изплащане; сумата от 1131.20 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС; сумата от 1804.11 лева, представляваща направени в настоящето производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете, като със същото решение е отхвърлен иска на А. Г. А. срещу „ОЗКЗастраховане“ АД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС за разликата над 1131.20 лева, до пълния претендиран размер от 1631.20 лева.

Както вече бе посочено, предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е уважен предявения иск за сумата от 1131.20 лева , представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. № 3683/2018 г. на ПРС. В останалата му част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно чл.429, ал.5 от КЗ, застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.

В случая са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като в производството по гр. д. № 3683/2018 г. на ПРС е бил привлечен като подпомагаща страна. От приложената към първоинстанционното производство застрахователна полица е видно, че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е поел задължението да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000 лева за едно събитие.

Няма представени доказателства, че поради извършени от застрахователя плащания лимитът е изчерпан.

Във връзка с горното неоснователно е възражението в жалбата, че претендираните суми не влизат в покритието на застрахователната полица и не представляват покрит риск по „Гражданска отговорност“ по КЗ, тъй като правото на ищеца произтича от законовата разпоредба на чл.429, ал.5 от КЗ.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че ищецът ще удовлетвори едно свое вземане два пъти на законно основание. Това е така, тъй като съгласно тълкувателно решение № 2 /2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, при уважен иск срещу делинквента по чл.45 от ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице чл.432 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". В същото тълкувателно решение е посочено, че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.

Във връзка с горе изложеното правилно и законосъобразно районният съд е уважил предявеният иск за имуществени вреди, представляващи заплатен от ищеца адвокатски хонорар по гр.д. № 3683/2018 г. по описа на ПРС, предвид липсата на 4 доказателства, че тази сума е заплатена на ищеца от работодателя „Електрисите“ ЕООД, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.