Решение № 122 от 05.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. М.а при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно търговско дело № 20253001000040 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Приета е за разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК въззивна жалба, подадена от името на „Електроразпределение СЕВЕР“ АД ЕИК 103533691 срещу решение № 479/21.11.2024 по електронно дело 20243100900016(ТД 16/2024г.) по описа на ОС – Варна, с което въззивникът е бил осъден на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД да заплати на „АВТОТРЕЙД“ ООД сумата 26248,42 лева, претендирана като недължимо заплатена разлика между начислена в периода от 01.12.2018г. до 30.09.2023г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за ползвана ел. енергия от присъединен към разпределителна мрежа чрез собствено трансформаторно съоръжение стопански обект аб. № M32Z410001316054K(автосалон и сервиз на Фолксваген-Варна), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и са били разпределени съдебноделоводните разноски.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разгледани от въззивния съд в определение рег. №73/11.02.2025г., и докладвани наред с оплакванията по обжалвания в цялост първоинстанционен акт.

Въззивното дружество „Електроразпределение СЕВЕР“ АД, чрез пълномощника адв. Т. излага оплаквания за неправилна преценка на правните последици от установените по делото факти и необосновани изводи за доказано неоснователно обогатяване на ответника, въпреки че направените от ищеца парични преводи са били насочени и съответно получени като компонент от плащания на цената на услуга за доставка на енергия по 1 договори, сключени с други лица(продавачи на ел. енергия). Счита, че твърдения за пряко имуществено разместване („даване“ по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД) на парични средства между купувача на ел. енергия и оператора на разпределителната мрежа като доставчик на мрежова услуга „пренос на ниско напрежение“ не са били нито сочени, нито доказвани, а това изключва допустимостта, евентуално основателността на такава претенция. Сочи, че задължението на доставчика на достъпа до разпределителна мрежа да пренася купувана от потребителя енергия до съответно договореното с купувача място, произтича от конкретен договор (сключен при самото присъединяване на клиента със съдържание, съответно на Общите условия на мрежовия доставчик) и до изменението на поисканите първоначално от клиента параметри на захранване на ниско напрежение именно тази услуга налага и измерването да се извършва на мястото, където енергията ще се извлича от купувача, независимо че това място е в съоръжение на самия ползвател на мрежата (чл. 31 от ОУ на ЕРП Север и чл. 27 ПТЕЕ). Респективно измерените на това място вече преобразувани до ниско напрежение количества подлежат на заплащане на продавача, ведно с цената на фактически получената мрежова услуга. С тези доводи въззивникът оспорва извода за липса на основание за плащането на доставена именно според договора обем на услугата. Оплаква се за неправилно тълкуване на законова уредба, изключваща значението на уговорката с клиента, поискал доставка именно на ниско напрежение, независимо от присъединяването на собственото му трансформаторно съоръжение на средно напрежение, като допълнително обосновава неправилно възприемане на разлика в мрежовите услуги, според наличие на преобразуване на напрежението, въпреки нормативното разделяне само на ползване на преносна и на разпределителна мрежа (в ЗЕ и ПТЕЕ). Липсата на разлика във вида на мрежова услуга по пренос през разпределителна мрежа(независимо от мястото на потреблението) според въззивника само по себе си е достатъчно за обосновката на договорното основание на получената за извършване на тази услуга насрещна престация и евентуално би породило само отговорност за допуснато договорно неизпълнение на задължението на доставчика да постави измервателното средство на изискваното по нормативната уредба място, без да може да обоснове начална липса на основание за възнаграждението за несъмнено договорена и получена мрежова услуга. Позовава се и на неправилно приложено изискване на чл. 14 ал.1 ПИККЕ, който не е действал след отмяната му преди процесния период, а новоприетите правила (редакция 2019г.) изискват от самия потребител да поиска промяна на мястото на доставка и съгласуване на избора му за подходящо измервателно средство и неговия монтаж, а дотогава се договаря привеждане на измерените на друго място данни към данни, съответни на място на присъединяване (чл. 39 ал.2 ПИККЕ). Отделно се оспорва и наличието на задължение на доставчика служебно да коригира завареното от новата нормативна уредба фактическо положение на мястото на измерване, като според въззивника водещо е поисканото от клиента закупуване на ел. енергия на ниско напрежение, определящо и обслужващите тази продажба доставка на мрежови услуги до съответното ниско ниво. Изложени са и отделно доводи за недопустимост и неоснователност на евентуално съединения, неразгледан от първа инстанция субсидиарен иск по чл. 59 ЗЗД, като се обосновава изключването на такава 2 претенция при наличието друга възможност за защита по договорна връзка, съществуваща именно между ищеца и ответника породена от фактическото присъединяване на ползвателя на мрежовите услуги към разпределителна мрежа и съдържанието на задълженията на клиента, предвидено в общите условия на лицензианта и нормативните рамки за доставката въведени с последователни редакции на ПТЕЕ. Евентуално сочи и необходимост от отчитане на действително обедняване на клиента с разликата в цените на преноса, но приложени не само по отчетените количества на ниското напрежение, а и на технологичните загуби от трансформирането на достигналото до присъединителната му уредба средно напрежение.

В пледоария по същество пълномощника на въззивника – ответник поддържа искането си за отхвърляне на неоснователния иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД след отмяна на неправилното решение с доводи за опроверган фактически състав на неоснователно плащане на сума от ищеца на ответника при доказано опосредяване на имущественото разместване при изпълнение на задължението на купувач по договор с трето лице – продавач и друго плащане на мрежова услуга по договор на трето лице с ответника. Подробно е обоснована недопустимост, евентуално неоснователност и на съединения евентуален иск за обезщетяване на неоснователно обогатяване поради категорично установени договорни, а не извъндоговорни отношения между ищеца и ответника, покриващи изцяло последиците от породения между клиента и доставчика спор за мястото на измерването на доставената енергия и значението на нормативната уредба на задълженията на страните именно по този договор.

Въззиваемата страна „АВТОТРЕЙД“ ООД, чрез адв. М., излага доводи за неоснователност на оплакванията. Позовава се на правилно установеното имуществено разместване при плащането, направено от ищеца на представител(краен снабдител или търговец на ел. енергия), овластен по силата на специфична законова и договорна уредба, да събира наред със своето вземане на цена на продаваната енергия и стойност на мрежовата услуга именно за неучастващ в продажбата лицензиран доставчик на разпределителната мрежова услуга. Съответно счита за правилно и установяването на получено (чрез отчета на продавача) плащане на този компонент от общо изплащана сума за консумираната чрез пренасяне по мрежата енергия на представлявания от него мрежови оператор, който единствен предоставя достъпа до тази мрежа и отчита количествата закупени от крайния клиент. Поддържа и доводите си за липса на конкретно договорен достъп и пренос на енергия до ниско напрежение, съответно и основание за заплащане на цена за услуга, каквато не е получавана от клиент, присъединен към разпределителна мрежа чрез собствен трафопост, преобразуващ енергия от средно до ниско напрежение. Позовава се на безспорно установената от първа инстанция съществена разлика в цените за услуга, предоставяна от мрежовия оператор чрез ползване на съоръжения пренасящи енергията до различно ниво на напрежение, както и на правилното приложение на правилата, уреждащи мястото на монтаж на измервателен уред за количество на пренасяна до купувача енергия, при изграждането на вътрешноведомствена преобразуваща напрежение електро-уредба, проектирана и ползвана от единствен потребител, действали в поредицата редакции от 2013 и 2019г. и 3 дори още от 2004г. Излага подробно насрещни доводи за прилагане на нормативна регулация на отношенията, независимо от волята на страните и договорките им. Като акцентира на липса на фактически транспорт през мрежа на оператора до ниско напрежение, след включването на присъединително съоръжение на клиента на средно напрежение, обосновава като правилен и извода за липса на основание за такъв вид доставка, респективно и за плащане на цена за пренос именно до нивото на ниското, а не само до нивото на средното напрежение.

По същество адвокатът на въззиваемия ищец пледира за потвърждаване на правилното уважаване на осъдителния иск, като акцентира на нормативната уредба на отношенията между ползвателя на мрежата и разпределителния оператор и установената съдебна практика по приложението на чл. 120 ЗЕ при неправилно поставяне на измервателно устройство на по-ниско напрежение след присъединяване със собствено съоръжение на клиента към мрежа на средно напрежение.

Насрещните страни са обявили искания за определяне на разноски за настоящата инстанция, уточнени по размери в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК(л. 34 и 38).

За да се произнесе по оплакванията на страните, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на предявения иск за връщане на събрана без основание част от цена за комплекс от предоставени мрежови услуги, съответна на разлика над стойности на нормативно фиксирана цена за обем преносна услуга, представена на клиент на разпределително предприятие, ползващ собствено съоръжение за трансформиране на енергията от средно към ниско напрежение. Съответно на твърдението на ищеца за заплащане на спорната стойност на продавач на електроенергия, която обаче е била фактурирана изрично като начислено извън цената на енергията, допълнително възнаграждение във полза на мрежовия оператор, извършил пренос на доставената до купувача измерена енергия, и обоснованото с нормативни правила възложено на продавача задължение да събере и да преведе на доставчика на мрежовите услуги това възнаграждение, въззивният съд преценява, че ищецът е обосновал именно хипотеза на нормативно породени „вътрешни отношения“ между представляван и представляващ търговци и „външна“ сделка с общия им клиент, по която отчасти липсва основание за плащане. При тези твърдения легитимацията на ищеца (платил стойността на мрежовата услуга, събрана от продавач за сметка на мрежовия оператор) и на ответника (възложил начисляването на пренос с измерването на доставена енергия и получил с отчета събрана от натоварения продавач нормирана цена на мрежовата услуга) покрива хипотеза на дадена чрез представител престация, получена от представляван доставчик. Очертаният в тази хипотеза спор за наличие или липса на нормативното основание за договорена услуга „пренос на ниско напрежение“ чрез присъединяване към разпределителна мрежа, което се сочи като повод на така описаното имущественото разместване на спорното плащане, съответства изцяло именно на възприетата от първата инстанция квалификация на спорното право по чл.

4

55 ал.1 пр. 1 ЗЗД.

Посочването на породените от присъединяването на ползвателя ищец към оперираната от ответника мрежа, като основание на облигационна обвързаност, уреждана с нормативни правила, включващи и обвързаност с общи условия за доставка на мрежовите услуги, само по себе си не опровергава твърдението за „извъндоговорно“ (изначално неоснователно) престиране. Напротив, именно когато доставката е резултат от нормативна обвързаност, всяко отклонение при изчислението на цената, наложена на регулиран пазар, поради погрешно начислена от мрежовия оператор единична нормирана стойност на ползваната услуга, съставлява грешка в пресмятането на дължимата престация (събирана от клиента и получена чрез представителя). Такава грешка е резултат от договаряне извън допустимия от закона валиден предмет и подлежи на поправяне именно чрез кондикционен иск (ТРОСГК № 50/30.12.1985г.). Затова и твърденията за изплащане на фактурирана регулирана цена само за мрежова услуга на пренос над ниво средно напрежение, предоставена на ползвател, присъединен до това ниво със свое съоръжение, точно съответства на отричане на началното основание на ценообразуването на пренос до ниско напрежение, съответно и възникнало право на клиента да иска връщане на неоснователно изплатената начално недължима разлика в стойност на престацията по иначе безспорно възникнала облигационна връзка по нормирана доставка на преносна услуга. В този смисъл, неоснователни са оплакванията на въззивника за липса на надлежно обоснована от ищеца кондикционна претенция с твърдения както за даване на материална ценност на ответника (чрез действащ от негово име представител, получил престацията изрично като вземане на мрежовия оператор за ползваната услуга на пренос на доставена до краен клиент енергия), така и за начална липса на договорно обвързване с представлявания доставчик поради липса на нормативни условия за предоставяне на част от остойностявани мрежови услуги(пренос на трансформирана от средно на ниско напрежение енергия), респективно за събирането без основание на съответна на тази част цена за мрежова услуга, извършено от представителя по възлагане на представлявания. Няма твърдения на ищеца за изрично договаряне на ползване на мрежа за пренос до ниско напрежение, за да може изпълнението на това задължение да се преценява като част от иначе валидно възникнала договорна връзка. Напротив, твърди се че единственото първоначално договаряне на обслужването от оператора е при присъединяването към разпределителна мрежа, чрез трансформаторно съоръжение на средно напрежение. Затова единствената възможна квалификация на искането за връщане на сума, заплатена за непоискана услуга, остойностена над допустимия от нормативната уредба обем на пренос до ниско напрежение, е именно кондикционен иск по чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД, а не неизпълнение на иначе валидно възникнал договор за доставка до ниво на средно напрежение. За тази квалификация е без значение обосноваването на предмета на спорната стойност като разлика в цени за различна по вид услуга.