Решение № 1285 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № ****3110109303 по описа за **** година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "А.К.П.З."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. , ул. „П. В." № **, етаж *, срещу ответника Г. Д. Д. ЕГН ********** , положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА суми, произтичащи от Договор за кредит „Б.к." с № *** от ** май **** г., сключен между Г. Д. Д. и „А.Ф." ООД, които суми са прехвърлени от „А.Ф." ООД в полза на "А.К.П.З." ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., Приложение № 1 към него от 29 август 2022г., както следва:

-900.00 лева, главница:

-60.11 лева, договорна лихва за периода от 03.06.2021 - датата на първата транзакция по картата до 06.08.2021г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост;

-143.31 лева, мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от 07 август 2021 г.

- денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 21 февруари **** г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,

-ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.02.****г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№****/**** г. на ВРС, 33-ти състав.

1

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Подал е заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок ответницата е възразила срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК депозира настоящия установителен иск.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит „Б.к." с №*** от ** май ****г. между „А.Ф."ООД (преобразувано в „А.Ф."'АД, с ЕИК ***, считано от 31.10.2022 г.), като кредитор и Г. Д. Д., като кредитополучател.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД. Приложение № 1 към него от 29 август 2022 г. и Потвърждение за сключена цесия между „А.Ф."ООД, ЕИК *** (правоприемник на което е „А.Ф." АД, ЕИК: ***) и "А.К.П.З."ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на "А.К.П.З."ООД (правоприемник на което е "А.К.П.З."АД, ЕИК ***, считано от 25.11.2022г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта A. F./iC./V., които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта A. F./iC./V.. Г.

Д. Д. е усвоил/а сума в общ размер на 900.00лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 900.00 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл.22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 44350.5715277778 - датата на първата транзакция по кредитната карта 44414 до датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 60.11 лева. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 06.08.2021г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора Г. Д. Д. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 143.31 лева за периода от 07 август 2021 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 21 2 февруари **** г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2- ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист Г. Д.

Д. продължава виновно да не изпълнява задълженията си. В условията на алтернативност, в случай че се счете, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, то моли се да се уважат исковите претенции до размера на сумите, за които е настъпил падеж, съгласно договорните условия. Отправя се искане за осъждане на Г. Д. Д. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв„ от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Ответникът Г. Д. Д. ЕГН ********** , е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва изложените в исковата молба обстоятелства в следните насоки: Оспорва, че между страните по делото е налице облигационна връзка по предоставена кредитна карта.

Оспорва, че е получил в държане кредитна карта , издадена от ищцовата страна с описаните в исковата молба параметри. Оспорва, че е активирал процесната кредитна карта; Оспорва, че е започнал да усвоява суми по кредитната карта. Настоява, че е налице несъответствие между фактическото и правно основание, заявени в заповедното производство и заявените в настоящото производство. Процесният договор за кредит, се настоява, че е унищожаем на основание чл.31 от ЗЗД , тъй като към момента на сключването му ответникът не е бил в състояние да разбира и да ръководи действията си , поради ментални и психични проблеми, водещи до разстройване на съзнанието му. От 2001г. е с психични отклонения, като впоследствие му е поставена диагноза „параноидна шизофрения". На следващо място, счита, че не е налице валидно сключен договор, по силата на който е предоставен револвиращ кредит чрез ползване на кредитна карта. В конкретния случай, счита, че не е сключен между страните рамков договор с посочените в него параметри и със съдържанието предвидено в закона. Освен това на ответника не е била представена предварителна информация, съобразно изискването на чл.60 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

С оглед изложеното, счита че заведените искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат оставени без уважение.

За с.з. ищцовата страна представя писмено становище и моли за уважаване на иска.

Ответникът не се явява, не се представлява в с.з. и не изразява становище по същество.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. №****/**** г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 46 от ГПК, като в 3 законоустановения срок е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни облигационна връзка по Договор за кредит „Б.к." с №*** от ** май ****г. между „А.Ф."ООД (преобразувано в „А.Ф."'АД, с ЕИК ***, считано от 31.10.2022 г.), като кредитор и Г. Д. Д., като кредитополучател., както и усвояването на кредита от ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3)индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4)изискуемостта на главните вземания и акцесорното за мораторна лихви, както и техния размер; 5) валиден договор за цесия на процесните вземния, сключен с кредитодателя.

Между страните по делото няма обстоятелства, отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД. Приложение № 1 към него от 29 август 2022 г. и Потвърждение за сключена цесия между „А.Ф."ООД, ЕИК *** (правоприемник на което е „А.Ф." АД, ЕИК:

***) и "А.К.П.З."ООД, ЕИК ***, удостоверява, че вземането е прехвърлено в полза на "А.К.П.З."ООД (правоприемник на което е "А.К.П.З."АД, ЕИК ***, считано от 25.11.2022г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между „А.Ф."ООД, като кредитодател и ответника, като кредитополучател, с исковата молба е представен препис от Договор за кредит „Б.к." с №*** от ** май ****г., видно от който страните са се договорили на ответника да се предостави револвиращ кредит в размер на сумата от 900,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Б.к.“, срещу задължението му да го ползва и върне, съгласно условията на този договор.

Фиксиран е годишен лихвен процент по заема 43,2% и ГПР 46,2%. Доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението 4 от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.