Решение № 109 от 27.07.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 176/2021
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 27.07.2021
- В сила
- 27.07.2021
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Валентина Петрова Димитрова, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 221 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 637, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 687 · Търговски закон
- чл. 687, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Разград , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Анелия М. Йорданова
Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20213300500176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ХЮС. М. ХЮС. чрез пълномощник против Решение №135/ 25. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330101532/ 2020 г. по описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за заплащане на трудово възнаграждение над размера от 1 423, 68 лв. за периода 01. 01. - 26. 06. 20 г., за заплащане на командировъчни над размера от 1 477, 11 лв. за същия период и обезщетение за забава, като неоснователни.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в отхвърлителната му част в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Депозиран е писмен отговор от въззиваемия, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и частично допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.
1
Безспорно е, че въззивникът е бил назначен с трудов договор от 29. 05. 2013 г. на длъжността „Водач на МПС“ при въззиваемия „Логис транс“ ЕООД. Извършвал превоз на товари в различни страни от Европейския съюз. Твърди, че от 01. 01. 2020 г. размерът на трудовото му възнаграждение бил 610 лв., уговорени били командировъчни пари в размер на 35 евро на ден или 1085 евро на месец. До 26. 06. 2020 г. бил командирован в различни страни от ЕС. На 26. 06. 2020 г. трудовият договор бил прекратен. За периода 01. 01. до 26.
06. 20 г. въззиваемият изплатил на въззивника сумата 7 335, 56 лв. и останало задължение в размер на 9 960, 71 лв., както следва: 3 660 лв. трудово възнаграждение за процесния период, сумата 97, 60 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 26. 06. 20 г. до 29.
09. 20 г.; сумата 4 812, 94 лв. , представляваща разликата от дължимата сума за дневни командировъчни пари за 178 дни за периода 01. 01. 20 г. до 26. 06. 20 г.; сумата 1 487, 77 лв.
, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск; сумата 39, 67 лв. мораторна лихва върху главницата от 1 487, 77 лв. за периода 26. 06. 20 г. до 29. 09. 20 г. По делото е изготвено заключение на ССЕ, относно дължимите суми на въззивника по справка в счетоводната система на въззиваемия. Последният е задължен от съда да представи всички платежни документи и трудовото досие на въззивника, но такива не са представени.
По молба от 28. 09. 2020 г. , подадена от въззиваемия „Логис транс“ ЕООД с Решение № 2/ 15. 01. 2021 г. по т. д. № 64/ 20 г. на ОС Разград е обявена неплатежоспособност на „Логис транс“ ЕООД с начална дата 31. 12. 2018 г., открито е производство по несъстоятелност спрямо длъжника. Синдикът е представил пред въззивиня съд Списък на служебно вписаните и приети вземания на кредиторите на „Логис транс“ ЕООД, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност. Въззивникът ХЮС. М. ХЮС. е включен в списъка под № 51 с прието вземане общо в размер на 5 206, 15 лв. , включващо 3 729, 04 лв. заплати до 30. 09. 2020 г., командировки към същата дата в размер на 1 477, 11 лв. С Определение № 66/ 18. 06. 2021 г. на съда по несъстоятелността, списъкът е одобрен.
С Разпореждане № 4505-40-527/ 19. 04. 2021 г. на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ на въззивника е допуснато гарантирано вземане към работодателя в общ размер на 2 451, 88 лв. , включващо неизплатено брутно трудово възнаграждение от 01. 04. 20 г. до 25. 06. 20 г. в размер на 1 941, 59 лв., парични обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ 1 050, 26 лв. , от които е приспаднат данък по ЗДДФЛ.
При тези данни съдът приема, че на въззивника се дължат претендираните суми.
Работодателят не е представил трудовото досие, нито пък първичните счетоводни документи, от които може да бъде установено дължимото и неизплатено трудово възнаграждение, командировъчни пари за процесния период от време. Въззивникът е оспорил заключението на ССЕ, изготвено само въз основа на справка от електронната счетоводна система на работодателя за периода м. април – м. юни 2020 г., с оглед на което при липсата на други доказателства, оборващи твърденията му за липсата на извършено плащане, следва на осн. чл. 161 ГПК да се приеме, че фактите са доказани.
2
Исковата молба е подадена преди, а решението по настоящият спор е постановено от РС след откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника – работодател.
Според разпоредбата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови производства по съдебни и арбитражни дела с изключение на трудови спорове по парични вземания, каквито са вземанията на ищеца- въззивник.Следва извода, че трудовите спорове подлежат на разглеждане и след откриване на производство по несъстоятелност, като дори в чл. 637, ал. 6 от ТЗ изрично е посочено, че е допустимо да се образуват и нови трудови дела при съществуващо производство по несъстоятелност. Целта на разпоредбата е ясна - да се осигури възможност на работника да установи съществуването на вземането си във висящия гражданскоправен спор, за да бъде то, евентуално, включено в списъка на приетите вземания. При позитивно решение на съда по трудовия спор и признаване на вземане на работника или служителя, за неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение по КТ от несъстоятелния работодател, това вземане след издаване на изпълнителен лист, може да бъде предявено в откритото вече производство по несъстоятелност, като същото на основание чл. 687 ТЗ се вписва от синдика служебно в списъка на приетите вземания, дори и да е предявено след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е необосновано възражението на въззиваемия, че се погасяват непредявените от работника или служителя права в производството по несъстоятелност, доколкото от една страна законодателят е предвидил изрична възможност тези вземания да се предявят по общия исков ред, а от друга страна в чл. 687, ал. 1 от ТЗ е уредено задължението на синдика служебно да впише вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение, в списъка на приетите вземания. По тези съображения и в съдебната практика се приема, че по трудови спорове не намира приложение разпоредбата на чл. 739 от ТЗ.
Въззивникът претендира сумата 3 660 лв. трудово възнаграждение за процесния период. До размера на 1 423, 68 лв. искът е уважен и решението на районния съд е влязло в сила. За разликата до първоначално предявения размер 2 236, 32 лв. искът е недопустим, поради липса на правен интерес. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд е длъжен да съобрази и настъпилите след постановяване на обжалваното решение факти. Вземането е включено в Списък на служебно вписаните и приети вземания на кредиторите на „Логис транс“ ЕООД, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност под № 51 за заплати - 3 729, 04 лв. Предвид изложеното, обжалваното решение в същата отхвърлителна част следва да бъде обезсилено и производството по този иск да бъде прекратено.
Претендирана е сумата 4 812, 94 лв., представляваща разликата от дължимата сума за дневни командировъчни пари за 178 дни за периода 01. 01. 20 г. до 26. 06. 20 г. и с влязлото в сила решение в осъдителната част, иска е уважен до размер на 1 477, 11 лв. Отделно от това, вземане за сума в размер на 1477, 11 лв. е включена в Списъка на служебно вписаните 3 и приети вземания, поради което за тази част от вземането липсва правен интерес от защита и решението в отхвърлителната му част до размера за сумата 1 477, 11 лв. следва да бъде обезсилено. За разликата от 1 858, 72 лв. в останалата отхвърлителна част решението следва да бъде отменено и до този размер иска да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по съдебното производство пред районния съд в размер на 282, 70 лв. за адвокатско възнаграждение, пред въззивната инстанция в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение или общо 782, 70 лв. разноски за двете инстанции, по сметка на Разградския районен съд сумата 222, 88 лв. за държавна такса, а по сметка на Разградския окръжен съд сумата 111, 44 лв. за държавна такса.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №135/ 25. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330101532/ 2020 г. по описа на РС Разград, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете предявени от ХЮС. М.
ХЮС. против „Логис транс“ ЕООД за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.
01. 2020 г. - 26. 06. 2020 г. над размера от 1423, 68 лв. до първоначално предявения размер о т 3 660 лева и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на командировъчни над размера от 1 477, 11 лв. до размера на 2 954, 22 лв. /за разликата от 1 477, 11 лв./ за периода 01. 01. 2020 г. - 26. 06. 2020 г. , като недопустими поради липса на правен интерес и прекратява производството в тези части.
ОТМЕНЯ Решение № 135/ 25. 03. 2021 г. по гр. д. № 20203330101532/ 2020 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, с която е отхв ърлен предявения от въззивника ХЮС. М.
ХЮС. иск против „Логис транс“ ЕООД за заплащане на командировъчни пари над размера от 2 954, 22 лева до първоначално предявения размер от 4 812, 94 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Логис транс“ ЕООД , ЕИК 116585340 да заплати на ХЮС. М. ХЮС. сумата 1 858, 72 лв.,представляваща командировъчни пари за периода 01. 01. 2020 г. - 26.
06. 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 3 0. 09. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Логис транс“ ЕООД , ЕИК 116585340 да заплати на ХЮС. М. ХЮС. сумата общо в размер на 782, 70 лв. разноски по делото за двете инстанции.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Логис транс“ ЕООД, ЕИК 116585340 да заплати по сметка на Разградския районен съд сумата 222, 88 лв. за държавна такса, а по сметка на Разградския окръжен съд сумата 111, 44 лв. за държавна такса.
4
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5