Решение № 38 от 01.04.2022, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Силистра, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20213400500446 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена чрез процесуален представител от „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК 118550472, срещу Решение № 260059 от 07.07.2021г. постановено по гр.д. № 556 на РС – Силистра.

Въззивникът – „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК 118550472, и адрес на управление:с.

Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ***, представлявано от Марияна Атанасова Митева, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло осъдителните искови претенции на ищеца.

Въззиваемият – „Биосфера Фарм“ ЕООД с ЕИК 201947029 и адрес на управление: с.

Петърч, общ. Костинброд, обл. София, ***, депозира писмен отговор на въззивната жалба в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.

Съдът установил, че страните по делото са се намирали в трайни търговски взаимоотношения по повод продажбата на фуражни добавки и стоки за животновъдния сектор, свързани с основните предмети на дейност на двете търговски дружества. Като конкретен предмет на осъдителната си искова претенция ищецът посочил цената на доставките обективирани в пет броя конкретно изброени фактури, с твърдението, че стоките по тях са получени от купувача – ответник, но дължимата цена не е платена. В тази връзка ищецът поискал от съда да осъди ответника да му заплати следните суми:

- сумата от 119,85 лв., представляваща продажната цена по фактура № 1000000800 от 15.05.2017г., като твърди, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 16.05.2017 1 г., и за това претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.06.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 32,64 лв.;

-сумата от 8938,86лв., представляваща продажната цена по фактура № 1000000869 от 18.08.2017г., твърдейки, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 19.08.2017г., и за това претендира обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.09.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 2197,48 лв.;

-сумата от 8938,86лв., представляваща продажната цена по фактура № 1000000886 от 06.09.2017 г., твърдейки, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 08.09.2017 г., и за това претендира обезщетение за забава върху тази сума за периода от 07.10.2017г. до 19.02.2020г. в размер на 2150,30 лв.;

-сумата от 8938,86лв., представляваща продажната цена по фактура № 1000000766/14.03.2017 г., твърдейки че, стоките по фактурата са предадени на купувача на 17.03.2017 г., и за това претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 14.10.2017 г. до 19,02.2020 г. в размер на 2132,92 лв.;

-сумата от 23681,67 лв., представляваща продажната цена по фактура № 1000001087 от 03.05.2018 г., твърдейки, че стоките по фактурата са предадени на купувача на 04,05.2018г., и затова претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 03.06.2018 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4124,56 лв.;

-както и законна лихва върху сумите по главниците от датата на подаване на исковата молба в съда — 20.02.2020 г., до окончателното им плащане. Претендира и направените по делото разноски, включително и тези, свързани с обезпечаване на исковата претенция.

Ответникът „Екопродукт“ ЕООД, оспорил исковите претенции считайки ги за неоснователни. Не оспорил, че с ищеца са имали търговски взаимоотношения, и че многократно е получавал доставки от него, но твърдял, че не е получавал процесните фактури.

За да постанови атакуваното по настоящем решение първоинстанционния съд след, като обсъдил събрания по делото доказателствен материал приел за установено следното:

Всички фактури са надлежно издадени и подписани от представител на доставчика „Биосфера Фарм“ ЕООД, и носят печат на дружеството, но върху тях липсва подпис на представител на насрещната страна, получател на доставката, както и печат на дружеството получател.

Предмет на доставките е специализиран фураж използван в животновъдството и по конкретно използван в стопанската дейност на ответника включваща отглеждане на животни.

Съдът обсъдил заключението по назначената ССЕ, според което се установило, че процесиите фактури са отразени в счетоводството на ищеца, включени са в дневниците за продажби и дължимия ДДС е начислен, същите обаче не са отразени в счетоводството на ответната страна, не са включени в дневниците за покупки, не е упражнено право на данъчен кредит по тях и съответно не е извършвано плащане на обективираните в тях задължения.

Съдът взел предвид и установените със свидетелски показания обстоятелства установяващи трайните търговски отношения между страните и по конкретно, че поръчките се приемали по телефона, обработвали се в рамките на същия ден, а транспортът се осъществявал чрез куриер (най - често Транспрес и Спиди) за сметка на ищеца, като доставената стока била придружавана от фактура и складова разписка. Същевременно складовите разписки, които се връщали в дружеството понякога били неподписани, а често върху тях бил положен подпис от лице, неиндивидуализирано със своите имена, но с изключение на процесиите пет фактури плащанията по всички останали били извършвани без оглед на начина на оформление на тези удостоверяващи получаването на стоката 2 документи.

Първоинстанционният съд е обсъдил детайлно установените от него обстоятелствата съпътствали доставката на стоките – предмет на всяка една от петте процесни фактури, ведно с които по твърдение на ищеца са доставени и самите фактури, както и складовите разписки удостоверяващи получаването на доставките.

Във връзка с доставката на стоките по процесиите фактури съдът обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и приел, че стоките по всичките пет фактури са получени от ответника, макар да е установил следните неясноти и нередовности при удостоверяване получаването.

-по фактура № 1000000766 от 14.03.2017г. В куриерски лист от 17.03.2017 г. срещу посочената доставка фигурира името „В.“, както и подпис на това лице. Разпитана в качеството си на свидетел И. В., служител в „Екопродукт“ ЕООД, с месторабота на портала на обекта на дружеството в с. Попина, заявила, че името „В.“ върху куриерския лист не е изписано от нея, но потвърдила, че подписът е неин и че с полагането му е удостоверила получаването на стоката, посочена в документа.

-по фактура № 1000000800 от 15.05.2017г. В представената от ищеца складова разписка към тази фактура фигурира подпис на получателя, макар под него да не е изписано името на лицето, приело въпросната доставка.

-по фактура № 1000000869 от 18.08.2017г. Според представената от ищеца складова разписка към тази фактура, същата носи подпис на получател, но не съдържа индивидуализация на лицето,което го е положило.

-по Фактура № 1000000886 от 06.09.2017г., Според представената от ищеца складова разписка стоката по фактурата е получена от лицето „В.“, като разпитаната свидетелка И. В., отрекла да е полагала подписа и изписвала името си под него.

По делото били извършени две съдебно - графически експертизи, от заключенията, на които станало ясно, че подписът под разписката действително не е изпълнен от посоченото в нея лице.

-по фактура № 1000001087 от 03.05.2018г. От представен по делото куриерски лист, установяващ получаването на пратката, се установило, че същата е предадена на лице, индивидуализирано като „Р.“, като по същия начин е оформена и стоковата разписка.

Първоинстанционният съд установил, че Р. е свидетелят Р. Р., работил към датата на доставката в строителна фирма в с. Попина, собственост на Николай Йорданов, който ищецът определил като действителен собственик и на капитала на ответното дружество. Това заключение на съда обаче не кореспондира с данните установени от представеното с исковата молба удостоверение за актуално състояние на ответника „Екопродукт“ ЕООД, от което е видно, че едноличен собственик на капитала на дружеството е Мариана Атанасова Митева, което се потвърди и от извършената от съда служебно справка в ТР.

За да установи коментираните обстоятелства първостепенният съд взел предвид и показанията на свидетелката Димитрова която приела заявките за стоките по процесиите пет фактури.

Съдът отчел и данните от заключението си вещото лице изготвило назначената по делото съдебно - биологична експертиза според които продуктите, предмет на процесиите пет фактури спадат към веществата влагани в храната за животните отглеждани от дружеството ответник.

При така установената фактология районният съдебен състав достигнал до извода за основателност на исковите претенции. Съдът приел, че именно коментираните количества стоки са били доставени на получателя тъй, като се установило, че теглото на пратките съответства на теглото на описаните във фактурите продукти и превозът им е възложен в 3 деня на издаването на счетоводния документ или до два дни след това. Съдът обсъдил обстоятелството, че част от стоковите разписки към фактурите не съдържат индивидуализация на лицето, получило фактически стоката, но приел, че във всеки един от случаите стоката е достигнала до ответника. Съдът приел за редовно получени от ответника и стоките – предмет на фактура № 1000000886 от 06.09.2017г. въпреки липсата на логично обяснение относно причината, поради която е съставен неистински документ за приемането им позовавайки се единствено на доказателство съставено от служителя на търговското дружество извършващо куриерски услуги.

ОС не споделя довода на първостепенния съд, че продуктите по тази фактура също са били доставени на ответника съгласно приетото като доказателство по делото писмо на куриера, чиито удостоверявания отделно от това имат силата на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК (в този смисъл определение № 153 от 04.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 114/2006 г., IV-A г.о. Съгласно тълкуването дадено в монографията на проф. д-р Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“ За да е налице задължителна за съдилищата материална доказателствена сила на един официален свидетелстващ документ, то той следва да е издаден от длъжностно лице т.е. от орган снабден с държавна удостоверителна власт, без значение дали е включен в държавния или обществен апарат, а документа да е издаден в кръга на удостоверителната компетентност на издателя му при спазване на предвидените от закона ред и форма. Посочената в атакуваното решение съдебна практика - определение № 153 от 04.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 114/2006 г., IV-A г.о. дава разрешение на въпроса доколко връчване осъществено по реда на 36, ал. 1, т. 2 от ЗПУ /Закон за пощенските услуги/ от пощенски служител на адреса на получателя, но не лично, а на негов представител удостоверено само с подпис и без други идентификационни белези на лицето получило пратката може да се приеме за редовно от името на адресата.

Според ОС коментираното разрешение не кореспондира с настоящият случай предвид на това, че връчването е осъществено от служител в търговско дружество, който не е „длъжностно лице“ по смисъла на коментираната правна норма.

За да обоснове крайният си извод за основателност на ищцовите претенции съдът коментирал и обстоятелството, че фактурите са отразени в счетоводството на ищеца, приемайки, че това представлява пряко доказателство за сключването на сделките в подкрепа на всички косвени доказателства по делото и приемайки, че липсват данни, които да разколебават тяхната истинност.