Решение № 189 от 24.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Кюстендил, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500303 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№6171/29.03.2024 г., допълнена и уточнена с молба с вх.№7011/11.04.2024 г., подадена от Л. Г. К., ЕГН **********, и Е. М. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ №72, вх.Б, ет.2, ап.9, насочена против действия на ЧСИ Елица Христова, а именно: насрочен опис за 25.04.2024 г. опис на движими вещи на адрес: гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ №72, вх.Б, ет.2, ап.9, и наложен запор върху пенсия, получавана от длъжника Л. Г. К..

Оспорва се законосъобразността на насрочения опис на движими вещи с довода, че последните не са собственост на длъжника в изпълнителното производство. На тази плоскост е пояснено, че процесното жилище се обитава от жалбоподателите под наем, при което собствеността върху находящите се в същото движими вещи е на наемодателя.

Акцентира се върху противозаконността на насочено срещу несобственик принудително изпълнение. За недопустимо се приема предположението на органа по принудително изпълнение, че постоянният и настоящ адрес на определено лице дават неограничени права без да е налице владение върху движимите вещи.

На самостоятелно основание се обжалва и наложеният запор върху получаваната от длъжника Л. Г. К. пенсия, като се излагат съображения за нарушена секвестируемост на 1 получавания доход. С молба – уточнение към въззивната жалба се излагат и общи съображения за незаконосъобразност на производството по принудително изпълнение поради погасяването на дълга по давност.

Искането е за отмяна на обжалваните действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор - възражение по жалбата от страна на взискателя – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. И.П..

Оспорва се допустимостта на въззвината жалба с аргумент за ограничен обхват на въззивната проверка при обжалване действията на органа по принудително изпълнение, към които не попадат процесните.

В условията на евентуалност е изразено становище за неоснователност на жалбата, аргументирано в подробно изложени съображения. Искането е за оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са постъпили мотиви от страна на ЧСИ Христова, чрез които органът по принудително изпълнение излага съображения за неоснователност на депозираната жалба.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима в частта, в която се обжалва наложения запор върху получаваната от длъжника Л. К. пенсия по аргумент от разпоредбата на чл.435, ал.2, т. 2 от ГПК.

В останалата част съдът намира въззивната жалба за недопустима по следните съображения:

С жалбата се атакува и насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на адрес: гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ №72, вх.Б, ет.2, ап.9, които действия не са посочени в чл. 435, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, а и не се съдържат оплаквания изпълнението да е насочено срещу несеквестируемо имущество на длъжника, в който случай жалбата би била относима към визираната в чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК хипотеза. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, съгласно което отделно обжалване на някои действия на съдебния изпълнител, сред които и тези по насрочване и провеждане на публична продан, е недопустимо, като съдът се произнася по жалби срещу тях само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

Касателно настоящия случай в жалбата, в частта, която е насочена срещу насрочения опис на движими вещи, доводи за нарушена несеквестируемост на длъжниковото имущество не са изложени, при което в тази част жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота съдът ще отбележи, че като подател на жалбата е посочено и лицето Е. М.

К., което не е длъжник по образуваното изпълнително дело и следователно последната има качеството на трето на изпълнението лице. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. В конкретната хипотеза жалбоподателя Е. К. не излага твърдения за насочване на изпълнението към нейни лични вещи, при което жалбата в тази й част е процесуално 2 недопустима.

По жалбата в частта, насочена срещу наложения запор върху пенсията на длъжника К., съдът приема следното:

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Елица Христова е образувано по молба на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД срещу длъжника Л. Г. К. въз основа на издаден изпълнителен лист от 17.11.2011г. по ч.гр.д.№2795/2011 г. по описа на РС Дупница.

В хода на изпълнението по молба на визскателя органът по принудително изпълнение с постановление от 21.02.2024г. е налжил запор върху пенсията на дължника К., като до третото задължено лице – НОИ „РУСО“ гр. Кюстендил е изпратено запорно събощение с изх.№5978/18.03.2024 г. В изпратеното запорно съобщение е посочено, че удръжките се извършват при спазване правилата на чл. 446 от ГПК, както и останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта.

За наложения запор длъжникът К. е уведомен с връченото му съобщение с изх.

№5977/18.03.2024 г. По делото липсват доказателства за извършвани удръжки въз основа на така наложения запор.

От приложено към въззивната жалба удостоверение с изх.№3040-09-37/26.03.2024 г. на ТП на НОИ – гр. Кюстнедил е видно, че получаваната от длъжника лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е в размер на 656.04 лева, към които е включена и добавка за чужда помощ в размер на 207.48 лева.

Длъжникът Л.Г.К. е с призната 100% неработоспособност, установимо от Експертно решение №0836 от 051/30.03.2017 г., с водеща диагноза „Мозъчен инфаркт“.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

3

Съгласно дадените разяснения в ТР № 2/2013 г. на ВКС от 26.06.2015 г., запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, каквото съдът приема, че е обжалването в настоящия случай.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг освен длъжникът, затова запорът на парично вземане е несъвместим с несекверуемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

Отново съгласно посоченото тълкувателно решение, насочването на изпълнението към запор върху трудовото възнаграждение, респ. пенсията може да се обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост.

Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго, каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само съобразно указаното в т. 1 до т. 4 от текста. Отново в дадените разяснения по т. 3 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. ВКС е изразил становище, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

В изпратеното до третото задължено лице запорно съобщение органа по принудително изпълнение изрично е посочил, че удръжките се правят при спазване правилата на чл.446 от ГПК.

От приложеното удостоверение от ТП на НОИ гр. Кюстендил е видно, че получаваната от дължника лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е в размер на 448.56 лева, а добавката за чужда помощ е в размер на 207.48 лева. Процесуалната норма на чл.446, респ. чл.446а предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми.

При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК, се включват и добавките към нея, с изключение на добавката за чужда помощ.

Несеквестируемият минимум е определен в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. От 01.01.2024 г. размера на минималната работна заплата за страната е 933 лева, т.е. получаваната от длъжника пенсия изцяло е несеквестируем доход, върху който не следва да се правят удръжки. При липса на доказателства за направени удръжки по така наложения запор, респ. за техния размер, за съда е невъзможно да прецени дали действително е нарушена несеквеструемостта на получаваната от длъжника пенсия. Съдът ще отбележи, че ако е налице надвземане на сума по запора след получаването й от трето задължено лице и при липса на възстановяване на недвзетата сума, тя подлежи на връщане, за което следва да бъде сезиран съдебният изпълнител.

От изложеното следва, че в случая става въпрос за пенсия, върху която няма забрана 4 за налагане на запор, стига да са удовлетворени условията на чл. 446 ГПК, респ. останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта., както е посочено и от ЧСИ, което мотивира съда да приеме, че запорът върху личната пенсия на длъжника Л.Г.К. е законосъобразно наложен, при спазване на посочените ограничения, което означава, че при съблюдаването на чл. 446 , чл. 446а ГПК и на останалите законови текстове, уреждащи несеквестируемостта, удържането на суми би могло да става само по отношение на такива суми, които не се включват в несеквестируемия доход, посочен по-горе.

Доколкото в уточнителната молба към депозираната въззивна жалба е изложен довод за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, произтичащи от твърдяно погасяване на вземането по давност, съдът за пълнота ще отбележи, че в чл.433, ал.1 ГПК са изброени хипотезите, при които съдебния изпълнител с постановление прекратява изпълнителното производство. В т.7 от същия е посочено, че изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или 440 ГПК. По аргумент от цитираната разпоредба се подразбира, че единствено компетентен да се произнесе по възражението на длъжника за настъпила погасителна давност е съдът в исковото производство по чл.439 ГПК, доколкото правомощията на съдебния изпълнител са ограничени и същият не разрешава материално – правни спорове, което е от изключителната компетентност само на съда.

Разпечатката съдържа 47 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c392767-400d-48f6-83aa-2bf34ea9d13f