Решение № 19047 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19047 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ................... като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20231110142303 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. И. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата от ..................... представляваща главница по договор за потребителски кредит ....................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – ............... г. до окончателното плащане, сумата от 45 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от ...................., сумата от 170, 65 лв., представляваща такса ....................... и за сумата от 16, 62 лв. – мораторна лихва за периода от ..................... След връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК при събрани данни, че длъжникът не живее на адреса и указания към заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са предявени установителни искове за следните вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение: сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит ....................., сумата от 45 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от .................... и за сумата от 16, 62 лв. – мораторна лихва за периода от .....................

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит ..................... по реда на чл. 6 ЗПФУР – чрез предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно договора ищецът предоставил на ответника заем под формата на потребителски кредит в размер на 500 лв., а ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва на три месечни вноски, като крайната 1 дата за погасяване на кредита била 11.10.2019 г. Ответникът не бил направил нито едно плащане по договора. Моли съда да установи единствено предявените с исковата молба вземанията, така както са претендирани в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

С протоколно определение от .................... съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, тъй като независимо от обстоятелството, че са били налице условията по чл. 238 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, която предпоставка в случая не е налице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между него и ответника с твърдяното съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от кредитополучателя; уговорения начин за връщане на усвоените суми, падежа на уговорените дължими вноски за връщане на заема и настъпване на падежа на задължението за връщане на претендираните вноски по кредита.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.07.2019 г. страните са сключили договор за потребителски кредит .................. по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер 500 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, като последният се е задължил да върне същата ведно с лихвите на 3 равни месечни вноски. Видно от приложена разписка за извършено плащане № ....... в изпълнение на своите задължения по договора ищецът е наредил в полза на ответника процесната сума.

Съгласно договора (лист 3 от 6, първо изречение от договора) ответникът се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя .................., включена в погасителния план като част от дължимите месечни вноски (лист 4 от 6 от договора). Уговореният размер ГЛП по договора е фиксиран на 36 %, а ГПР е фиксиран на 49,70 %.

С оглед задължението на съда да следи служебно за нищожност на клаузи, създаващи неравноправност в случаите, когато страна по правоотношението е потребител, то настоящият съдебен състав намира, че следва да обсъди валидността на клаузите относно уговорения ГПР и дължимата ...................

Съобразно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, 2 всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита), представляват общ разход по кредита. В този смисъл и възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разход, който се обхваща от понятието „общ разход по кредита за потребителя“ и следва да се включи към ГПР.

В разглеждания случай получаването на кредита е било обусловено от предоставянето на гаранция, доколкото съгласно чл. 8.2., раздел VIII на общите условия, на които се подчинява и процесното правоотношение между страните, предоставянето на гаранция е посочено като задължително условие за отпускане на кредита. Избирайки кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, кредитополучателят се е задължил да заплати такса в размер 170, 65 лева. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден – т.е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер – както е в случая, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя чрез кредитодателя, като в този случай поръчителството е близко до договора за застраховка.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Общото задължение на ответника е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за .................. в размер на 170, 65 лева общо. Месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и .................., представляваща дължимата за месеца част от таксата ........................ Видно от представения договор за кредит, в него е посочен единствено размера на ГПР, без да може да се направи извод какви компонентни включва той, включително не е видно дали са включени разходите за посочената такса, с което се нарушава и изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Посоченото нарушение не позволява да се направи извод, че предвиденият в договора ГПР е в съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Плащането на посочената такса не е отразено в договора като разход при формирането на оповестения ГПР – 49,70 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на .................. като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен.

Клаузите в договор, предвиждащи размер на ГПР надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК, поради което и с оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че нищожна е и процесната уговорка за заплащане на поръчителско възнаграждение.

3

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В този смисъл, като не е оповестил взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР в договора за кредит и ОУ, както и като не е посочил коректно неговата стойност, невключвайки цените на допълнителните услуги, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. За пълнота следва да се отбележи, че доколкото тази недействителност се установява в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено именно задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – Решение №50174/26.10.2022г. по гр.д. №3855/2021г., ІV ГО на ВКС, в случая 500 лв. С оглед на липсата на твърдения и данни по делото за извършени по договора плащания от страна на ответника, посочената сума, представляваща чиста стойност на кредита, следва да се присъди на ищеца.

Предявеният иск за главница следва да бъде уважен.

Предвид установената недействителност на процесния договор за кредит, неоснователни са претенциите на ищеца за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава, поради което същите подлежат на отхвърляне.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете, в размер от 556, 42 лева за настоящото производство, представляващи 111, 28 лева за държавна такса и 445, 14 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че последното е действително заплатено, видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие от ...... представляващ разписка за получената сума.

4

Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК, са в размер на 221, 91 лева, съобразно предявените искове и уважената част от тях, представляващи 17, 07 лева държавна такса и 204, 84 лева адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено, видно от представения по заповедното дело договор за правна помощ и съдействие от ..... представляващ разписка за получената сума.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото същият нито претендира такива, нито по делото са налице данни действително да е сторил такива, не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Л. И. С., ЕГН ********** дължи на ........................ сумата от 500 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит ....................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72568/2019 г. по описа на СРС, 119 състав – 13.12.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.