Решение № 13 от 24.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600619 по описа за 2024 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”-чл.318 и сл. НПК.

С присъда №57, постановена на 17.10.2024 г. по НОХД № 344/2024 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. М. С. Я. за невиновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение- затова, че на ************ от бар “*******” при ******* е отнел чужди движими вещисумата от 1 000 лева (собственост на Е.М. от гр.С.) от владението на И.Й.С. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Присъдата се протестира от Д.М.-зам.районен прокурор в РПКюстендил. В протеста са изтъкнати съображения за неправилност и необоснованост на присъдата. Твърди се, че преценката на ДнРС за недоказаност на деянието е неправилна и че този извод не се подкрепя от доказателствата по делото. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, с която подс.Я. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказание лишаване от свобода.

1

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и изразява становище, че присъдата на ДнРС следва да бъде отменена, като вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда по предявеното обвинение.

Служебният защитник на подс.Я.- адв.Й.Г. пледира за необходимостта от потвърждаване на присъдата на ДнРС.

Подсъдимият М. С. Я. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същия за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен поради следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Следва да се подчертае, че ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да провери всички доказателствени източници помежду им и да мотивира вътрешното си убеждение; изпълнил е процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал.

3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.

Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се 2 установява следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивния съд:

Св. Е.М. е *** на Г.С.М. от гр. С., който е с установено **** ,,****“.

******** различни *******, както в страната, така и в чужбина, заплащани от семейството му. Поради недостиг на личните им средства, св.М. започнала ******дства в цялата страна. В различни населени места били поставяни дарителски кутии, на които били залепени снимка на детето, ****то, от което страда и посочена банкова сметка, по която дарителите да превеждат парични средства.

В началото на 2023 г. св. М. посетила ******** в гр. ******* и след съгласието на управителя – св. С. и собствениците на обекта, оставила две кутии за дарения, едната от които на входа при касата, а другата в бар ,,*******“ към комплекса. На около 2 месеца св. М. посещавала **** и взимала дарителските кутии със събраните в тях парични средства, като на тяхно място оставяла празни кутии.

Подс.М. Я. работил епизодично като **** в ******** без сключен трудов договор.

Вечерта на 17.10.2023 г. около 22:00 ч. неустановено лице влязло в ******** през оградата на ***** по- ниската й част, през която можело да се прескочи от пътя. По това време ***** вече не работел, но на смяна бил св. К., които работел като охрана. Валяло дъжд и той обикалял района на ****, като се предпазвал от дъжда с чадър. В този момент на моста над басейна видял човек, който бил с кърпа, поставена на главата си. Първоначално св.К. помислил, че той е влязъл, за да се къпе в басейните. Той се развикал на непознатия, който побягнал и прескочил оградата на комплекса.

За липсата на кутията, която била оставена на бар ,,*******та“, се разбрало, когато ***та на детето – св. М. пристигнала, за да я вземе и да остави нова на нейно място- на 22.10.2023 г.

Св.А.- **** на съседния хотел ,,**********“, имащ достъп до охранителните камери, заедно със св.К. прегледали камерите за процесната вечер, в т.ч. тази, монтирана в района на бар ,,*******та“. Със записа от камерата св.А. отишъл в ПУ гр. ******* и подал сигнал.

От приетата по делото видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, изготвена от в.л. Я.Я., се установява, че записаното изображение е 3 цветно, през тъмната част на денонощието. При прегледа на предоставените видео записи е констатирано на 17.11.2023 г. за времето от 22.11.52 мин. до 22.13.11 мин. за камера 03 –вътрешно помещение – бар плот- лице с тъмни дрехи, носещо тъмен предмет в дясна ръка, на главата поставен предмет, светъл на цвят, вероятно кърпа, което лице се приближава и взима от бара прозрачна кутия. На камери 06-07 по същото време и място е констатирано лице с тъмни дрехи, носещ предмет в дясна ръка, да преминава по мост до закрит басейн дворно пространство заведение и се насочва към помещение; както и че същото взема светъл предмет от входа на помещенията, слага го на главата си и влиза в едно от помещенията. Около 22.11.49 мин лице с тъмни дрехи и бял предмет на главата – вероятно кърпа, носещо тъмен предмет с дясна ръка излиза от помещения, преминава по моста и се насочва към двора между шезлонги. Констатирано е още друго лице от мъжки пол с прошарена /тъмна и светла коса/ тъмни дрехи и чадър светъл, преминава през двора тичайки, сваля чадъра и се насочва към ограда, като в същото време покрай външната част на оградата преминава лице с тъмни дрехи със светъл предмет на главата около 22.13.00 мин.

Заключението на вещото лице е, че лицата и предмети с посочените кадри и обекти, извлечени от снимковите кадри и нивото на компресия водят до загуба на информация на частни идентификационни признаци, което не дава възможност за извличане на определен брой устойчиво различими, частни идентификационни признаци. Отдалечеността и зрителната посока на камерата, резолюцията, правят невъзможно да се извърши лицева идентификация и сравнение на някои от лицата и предмети, но могат да бъдат ползвани за разпознавателна цел и сходство на определени детайли и лица.

От допълнителните разяснения на експерта в съдебно заседание пред ДнРС се установява, че е невъзможно идентификация на допълнителни белези при увеличаване на кадър. Вещото лице посочва, че изображенията са в реално измерение и реално време и изглеждат по същия начин.

От СПЕ, изготвена от в.л. *** К., се установява, че към 17.10.2023 г. М.

Я. е могъл да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си, притежава способност правилно да възприема фактите, да дава достоверни обяснения и да участва във фазите на наказателното производство. Я. не страда от психично **** или умствена 4 недостатъчност. Осъзнава постъпките си, но поради примитивното си мислене, оценъчната способност е намалена.

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил и анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил. Проведен е подробен разпит на свидетелите М., А., К. (като показанията на тези свидетели от ДП са прибощени по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК), св. С., св. Д., св. Ц., св. С., приобщил е писмените доказателства по реда на чл. 283 от НПК; приел е цитираните по горе СПЕ на в.л. И.К. и СВТИЕ на в.л. Я.Я., извършил е оглед на веществени доказателства – оригинален запис от видеокамера монтирана в *******. Внимателно са преценени и обясненията на подсъдимия, като ДнРС се е съобразил с двоякия им характер- от една страна като годно доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитната му позиция.

Първостепенният съд изрично е посочил причините, поради които ги кредитира, респ. защо не ги отхвърля, с които и настоящата инстанция се съгласява. Обосновано ДнРС е отхвърлил саморъчното обяснение на Я. (на л.

5 от ДП), имащо характер на извън процесуално признание, дадено преди да има качеството на обвиняем и нямащо характер на годно доказателство, събрано по реда на НПК, и поради това не може да бъде приобщено по предвидения в НПК процесуален ред. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава, в коя част и защо. Изрично следва да се отбележи, че ДнРС напълно обосновано е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св. Д. в частта, в която заявява, че при проведената беседа Я. е признал, че е взел кутията, както и показанията на св. С. – мл. инспектор в ПУ гр. *******, в частта, в която сочи, че при допълнителните обяснения, които снел от подс. Я., последният се съгласил, че той е авторът на кражбата. Правилно ДнРС е приел, че двамата свидетели в тези им части възпроизвеждат придобитата от тях информация 5 чрез провеждане на разузнавателна беседа с подсъдимия. По отношение на тази част от показанията им попадат под забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК, поради което същите напълно мотивирано не са били кредитирани.

Следва изрично са се подчертае, че по делото не са налице никакви преки доказателства, установяващи участието на подс.Я. в инкириминираното деяние. Нито един от свидетелите С., Д., Ц. и С. не е очевидец на процесната кражба, напротив- същата е била открита няколко дни по- късно. Несъмнено за нея се е разбрало след пристигането на св.М., когато е констатирана липсата на кутията за дарения. В този аспект показанията на посочените свидетели във връзка с авторството на кражбата са изцяло непреки, косвени и най-вече опосредени от видяното от тях на записа от камерите, монтирани в ********.

Така единствено св. Д. (инспектор в РУ) и св.А., гледали записите, сочат, че подс.Я. е лицето, което са разпознали на записите, като следва да се подчертае, че тези свидетели са категорични, че на самия запис лицето не се вижда, нито пък се вижда дали именно лицето с кърпа на главата е същото като това, което е отнело кутията. Същите правят изводи въз основа на възприятия от тях силует- походка и на особености на ръката му; но от друга страна заключението на СВТИЕ на в.л. Я. е категорично, че по тези белези е невъзможна лицева идентификация на съответното лице; както и че при увеличаване на съответния кадър се получава размазване, поради което е невъзможна търсената идентификация. Посочените показания несъмнено имат косвен характер, но същите не се потвърждават от никакви други факти по делото, в това число и от идентификационната експертиза. Показанията на св.А. – управител на хотел ,,**********“ имат производен характер, доколкото сочи, че по записа е видял лице, имащо характерна походка - куцане, поради което сметнал, че това е подсъдимия. Показанията на св.К. не установяват самоличността на лицето, извършител на кражбата, доколкото този свидетел сочи, че е видял единствено лице с кърпа на главата, без да е възприел носенето на предмет в ръката му. Свидетелство за това е и обстоятелството, че сигнал не е бил подаден пред въпросната вечер. Извършителят на кражбата не е разпознат и от св.С., **** на басейна и св.Ц., и двамата, познаващи подс.Я. и разглеждали записите. Следва да се посочи, че авторството на кражбата не се установява и от пок. на св.С., полицейски служител, работещ по преписката, който сочи, че лицето, взело кутията, приблизително съвпада с телосложението на подс. Я., както и че последния при проведената беседа е 6 заявил, че не е той автора на кражбата. Всички тези доказателствени средства не установяват по несъмнен начин участието на подс.Я. в отнемането на кутията.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c384449-07a5-42f6-949e-bae918ddfde5