Решение № 1232 от 07.07.2015, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1232

07.07.2015г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: С.К. като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева гражданско дело

№1892 по описа за две хиляди и четиринадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове по ЗАПСП.

Ищецът Д.Ц.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, АК „А. и И.”, води срещу „ЗИМ” ЕООД- гр.Пловдив, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, искове за :

-установяване на основание чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП, че ответникът е нарушил правата му като *** на песента *** : да бъде обозначавано името му при всяко използване на песента /чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП/; да иска запазване целостта на песента /чл.15,ал.1,т.5 от ЗАПСП/; да използва и да разрешава използването от други лица на създадената от него песен чрез възпроизвеждането и разпространението и /чл.18,ал.1 от ЗАПСП/; на възнаграждение за всеки вид използване и за всяко поредно използване на същия вид /чл.19 от ЗАПСП/, като без негово съгласие и без да му е заплатил за това каквото и да е възнаграждение или обезщетение, в качеството на търговец, в периода поне от август 2013г. и до момента, внася, продава на едро и дребно и разпространява музикалната играчка „***”, в разновидностите „Ж.”, „З.” и „А.”, която възпроизвежда с времетраене 10сек част от песента *** с музика и текст, реализирайки приходи и изгоди от тази дейност;

-осъждане на ответника на основание чл.94 от ЗАПСП да му заплати обезщетение от общо 10000лв. за вредите, претърпени от нарушаването на неимуществените негови *** по чл.15,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАПСП, по равно за всяко от тези нарушени права /виж протокол от с.з. от 11.11.14г./;

-осъждане на ответника на основание чл.94 от ЗАПСП да му заплати обезщетение от 10000лв. за вредите, претърпени от нарушаването на имуществените негови *** по чл.18,ал.1 във вр. с ал.2,т.1 и т.2 и чл.19 от ЗАПСП, по равно за всяко от тези нарушени права /виж протокол от с.з. от 11.11.14г./;

-осъждане на ответника на основание чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП да преустанови неправомерното използване /внасяне на територията на страната, пускане на пазара и разпространение/ на описаната по-горе играчка, възпроизвеждаща неправомерно част от песента;

- забраняване на ответника на основание чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП в бъдеще да внася на територията на пазара на страната, да пуска на пазара и да разпространява описаната по-горе играчка, възпроизвеждаща неправомерно част от песента;

-за постановяване на основание чл.95,ал.1,т.3 от ЗАПСП изземване и унищожаване на всички играчки, които неправомерно възпроизвеждат песента и се намират в търговската мрежа и в складовете на ответника, включително, но не само, на следните адреси: ***; ***, магазин *; ***; ***, складова база „*”, склад *.

Исковете му са основани на твърденията, че е автор на музиката на музикалното произведение, известно като детската песен ***, а в периода август 2013г.-май 2014г. е закупил сам или установил извършени продажби в различни градове на страната на музикалната играчка „***”, в различни разновидности, която възпроизвежда част от песента, на която е ***, с музика и текст. Като вносител на опаковката на играчката била отбелязана фирмата на ответника. Последният, като регистриран в страната търговец, предлагал продажбата и и на своя електронен сайт. Внасянето и разпространението на играчките, възпроизвеждащи част от песента, на която ищецът е автор, ответникът вършел без съгласието му, черпейки за себе си облаги, нарушавайки по този начин признатите на ищеца от закона права името му да се сочи при всяко използване на произведението, да иска запазване на целостта на произведението, сам да използва и да разрешава използването на произведението и да получава възнаграждение.

По същество пледира за уважаване на всички предявени искове, както и за присъждане на разноските в производството по представен в с.з. от 16.06.15г. списък /л.194/.

Развива подробни съображения с писмена защита вх.№18715/24.06.15г.

Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№24833/08.09.14г. /л.72-76/, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е твърденията на ищеца, да е използвал песента *** при осъществяване на търговската си дейност / да я е възпроизвеждал, продавал в своите магазини, предлагал за продажба он-лайн, внасял музикални играчки тип „***”, възпроизвеждащи частично песента/.

Сам твърди, че не е поставял стикер

„вносител *” върху играчките, закупени от ищеца от трети лица, както и че не за пръв път некоректни и неизвестни за него лица, участници на пазара, са поставяли такива стикери, за да прехвърлят нему отговорността за извършваните от тях нарушения, както и че поддържаният от дружеството електронен сайт има само информационен /рекламен характер и никога не е имал опция на он- лайн магазин.

По същество пледира за отхвърляне на всички обективно съединени искове с присъждане на разноски по представения в с.з. от 16.06.15г. списък /л.197/.

Развива подробно съображения в писмена защита вх.№18628/23.06.15г.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните в производството доказателства намери, че предявените искове са допустими. Разгледани по същество, исковете за присъждане на обезщетение по чл.94,ал.1 от ЗАПСП са основателни, но следва да се уважат частично- до размер от по 500лв. и да се отхвърлят за разликите до претендираните от по 5000лв. като недоказани по размер, а неоценяемите предявени от ищеца искове по чл.95,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ЗАПСП следва да се уважат като основателни, при следните съображения:

І. По допустимостта.

Съдът е взел становище за допустимост на предявените искове с мотивите на определение №1741/13.06.14г.

/л.57-58/, още преди да се разменят книжа между страните, с оглед на заявените с исковата молба твърдения, съгласно които ищецът е автор на едно музикално произведение и правата, които притежава като такъв, са били нарушени от ответното дружество. При тези данни и доколкото ЗАПСП предвижда съдебна защита на авторското право чрез предявените искове, съдът е счел страните за надлежно процесуално активно и пасивно легитимирани в образуваното пред него производство.

Надлежната активна процесуална легитимация на ищеца е била оспорена от ответника с отговора на исковата молба, макар и под формата на възражения по редовността и, в която връзка съдът се е произнесъл отново в с.з. от 11.11.14г. в аспект, че повдигнатите възражения не касаят редовността, а допустимостта или основателността на предявените искове.

Възраженията за липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца са намерени за несъстоятелни, а по онези от тях, които са се отнасяли не до процесуалната, а до надлежната активна материално правна легитимация, съдът е постановил, че ще се произнесе с акта по същество, тъй като те касаят преценката за основателността на исковете /виж протокола в частта на л.83-84/.

Доколкото тезата за липсваща на ищеца надлежна активна процесуална легитимация се поддържа от ответника и с писмената му защита, съдът развива с това решение и някои допълнителни съображения, поради които не споделя доводите и становището на ответника по този въпрос, а намира, че ищецът е надлежно активно легитимиран да проведе предявените искове.

Съображенията на ответника да постави под съмнение надлежната легитимация на ищеца в двата вече посочени аспекта, се черпят от обстоятелствата, че претендираните от ищеца като притежавани права, с изключение на правото по чл.15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, са прехвърляеми, а ищецът сам е представил в производството доказателства, видно от които е поверил тяхното управление на неучастващото в производството лице „М.”, и че песента, обект на * и предмет на твърдените нарушения, е инкорпорирана в компактдиск, издаден от друго трето за спора лице- Фондация „О.”, както и че освен издател, посоченият компактдиск има и продуцент, който е организирал осъществяването на записа и осигурил финансирането му. Всичко описано, според ответника, отрича надлежната легитимация на ищеца по предявените искове, тъй като: съгласно изричния текст на чл.40 и следв. от ЗАПСП, „М.”, като организация за колективно управление на *, може и от свое име да предприеме всякакви юридически действия за тяхната защита, включително да предявява исковете, предмет на спора; със сключения с автора договор е възможно издателят да е поел задължение да предявява исковете за защита на отстъпените му права, както и защото в този договор биха могли да са налице данни за правоизключващи по смисъла на чл.18а от ЗАПСП обстоятелства; възпроизвеждането на част от записаната на компактдиска песен по начина, изложен с исковата молба, би съставлявало нарушение на правата на *, осъществил издаването на компактдиска, а не на правата на автора на песента, които се твърди да са били нарушени, а това прави исковете неоснователни /виж отговора на исковата молба на л.72-76/.

В тази връзка съдът счита, че следва да се проведе ясно разграничаване на понятията за материална и процесуална легитимация и за отчуждаването на едно притежавано право и поверяване на управлението на това право на друго лице, защото отговорът на исковата молба на ответника оставя впечатление за тяхното съзнателно или несъзнателно смесване.

Материалната легитимация е свързана с принадлежността на едно признато от закона право /имуществено или неимуществено/ в патримониума на едно лице /физическо или юридическо/, а процесуалната легитимация– с признаване на едно лице на правото на иск, чрез упражняване на което може да защити по съдебен ред признато от закона материално право, когато то е нарушено.

Принципно, онзи, който притежава материалното право, притежава и правото да предявява искове в негова защита, но законът урежда и случаи, в които на определени лица е дадена възможност да предявят пред съд чужди, а не собствени права.

Прехвърлянето или отчуждаването на едно право означава, че то е загубено от носителя му и е придобито от друг, докато предоставеното за управление другиму право продължава да принадлежи на своя носител, той не го загубва с факта на поверяването му за управление на друго лице.

Преценката за надлежната процесуална легитимация на страните в производството се прави въз основа на наведените с исковата молба твърдения и съпоставката им с правните норми, регламентиращи правото на иск, а не въз основа установеността/ неустановеността на твърдените факти в процеса, които служат за преценка по съществото на спора.

В конкретния случай, въпросите за кръга на лицата, които са носители на авторско или на сродни на него права, както и за съдържанието на съответните права, отнасящи се до надлежната материална легитимация, са уредени съответно:

По отношение носителите на правото: в дял първи- Авторско право, глава трета- Носители на авторско право и в дял втори- Права, сродни на авторското право и други особени права, глава осма- Общи разпоредби, от прочита на които личи, че:

Носител на авторско право е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение /авторът/, а други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон /чл.5 от ЗАПСП/, каквито случаи предвиждат разпоредбите на чл.9-14вкл., като отчитат спецификата на съответните обекти или начина, по който се е стигнало до създаването им- преводи, преработки, периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, база данни, произведения на изобразителното изкуство и архитектура, портрети и компютърни програми и база данни, създадени по трудово правоотношение.

Носители на сродни на авторското права, простиращи се до конкретните описани от закона обекти, са съответно: артистите- изпълнители- върху своите изпълнения; продуцентите на звукозаписи- върху своите звукозаписи; продуцентите на първия запис на филм или друго аудио-визуално произведение- върху оригинала или копията, получени в резултат на този запис; радио и телевизионните организации- върху своите програми /чл.72 от ЗАПСП/.