Решение № 393 от 29.11.2023, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 838/2023
- Вид
- Решение № 393
- Подписан
- 29.11.2023
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 393 гр. гр. Червен бряг, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100838 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг, чрез адв. Т. Т. от АК Плевен е постъпила искова молба от Д. И. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** със съдебен адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. “Екзарх Йосиф” № 2, против В. О. К – В.а, родена на *** г., с адрес за призоваване: курортен комплекс Слънчев бряг, обл. Бургас, хотел „Ларго Бийч“, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства – у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса. Твърди, че ответницата са сключили граждански брак на 17.01.2018 г. в гр. Червен бряг – първи брак и за двамата. Твърди, че с ответницата се познавали от 2017 г. и спонтанно решили да сключат брак без дори да се познават. Твърди се, че живеели съвсем за кратко и от сключването на брака им до този момент са се виждали неколкократно. Твърди се, че характерите между страните са били съвсем различни и съвместното им съжителство не било възможно. Твърди се още, че през 2020 г. В. заминала за Украйна и от тогава до днес не са се виждали нито чували по телефона, като има данни, че след започване на военния конфликт в Украйна, последната пребивава на посочения адрес. Счита, че бракът им е прибързано сключен, дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание и няма никакъв смисъл и възможност да бъде заздравен. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината. От брака страните нямат деца. Желае неговото жилище, което са ползвали за кратко и двамата да продължи да се ползва само и единствено 1 от него. Поставя се и въпроса за фамилното име, което съпругата е приела след брака с тире – В.а и предвид факта, че тя е чуждестранна гражданка, моли съдът да постанови връщането на предбрачното й фамилно име, а именно К.
ИЩЕЦЪТ редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адвокат Т. Т. от АК Плевен, които поддържат молбата за развод. Позовават се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована – чл.44, ал.1, вр. чл.40, ал.2 от ГПК, не се явява и не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0003 от 17.01.2018 г., страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който брак нямат деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 17.01.2018 г. От брака си нямат деца. Страните живеят в условията на фактическа раздяла.
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и процесуалното поведение на ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната 2 дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася относно вината. Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите за кратко са ползвали общо семейно жилище, което е собственост на съпруга и накогото следва да се възложи ползването му след развода.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Съпругата В. О. К – В.а, родена на *** г. ще носи предбрачното си фамилното име К.
По разноските: Страните са се споразумели разноските да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени, поради което и съда не дължи произнасяне по този въпрос. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният с акт за граждански брак № 0003 от 17.01.2018 г. в гр. Червен бряг граждански брак, между Д. И. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и В. О. К – В.а, родена на *** г., с адрес за призоваване: курортен комплекс „Слънчев бряг“, обл. Бургас, хотел „Ларго Бийч“, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.56, ал.1 от СК ползването на семейното жилище на адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** да се осъществява от Д. И. В., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. И. В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен,, *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3