Решение № 484 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330202030 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 16-2500023/13.03.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Скафф“ ЕООД с ЕИК **** на основание чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата).

Дружеството жалбоподател чрез процесуалният си представител моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Поддържа, че не е ясно в какво качество се търси отговорност на дружеството – като работодател или като строител. Поддържа още, че разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. е приложена неправилно, тъй като има указателен характер и не създава самостоятелна отговорност. Излага аргументи, че фактическата обстановка е непълно и неясно описана, а трудовата злополука е резултат от самоволно поведение на работника, при технологична невъзможност за обезопасяване на процесния участък. Поддържа се още, че евентуалното нарушение е било незабавно отстранено, а наложената санкция е несъразмерна. При условията на евентуалност моли за намаляване размера на санкцията. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден.

Претендира присъждане на разноски, като прави искане за намаляване 1 размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 23.01.2025 г. К. Т. в качеството й на главен инспектор към ДИТ Пловдив и във връзка със станала злополука на същата дата с И.Ц.Б., извършила проверка на строителен обект - жилищна сграда, изграждана в урегулиран поземлен имот - 513.279 за жилищно застрояване от кв. 14 по ПУП-ПУР с устройствени зони на кв. Христо Смирненски III Район Западен, ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив, на който работници на „Скафф“ ЕООД, съгласно договор за строителство от 2022 г. с „Начев Строй“ ЕООД, изпълнявали строително-монтажни работи. От събраните при проверката устни и писмени сведения било установено, че И.Ц.Б. на длъжност „работник строителство“ в „Скафф“ ЕООД е трябвало да поправи изкривена колона, намираща се в непосредствена близост до външния контур на стълбищната площадка на кота +7,30 м от източната страна на строящата се сграда, секция „Б“. Работникът е бил положил кофражно платно на ръба на стълбищната площадка, за да стъпи на него, след което започнал да разрушава колоната с къртач, вследствие на което е залитнал и е паднал. При проверката на 23.01.2025 г. е установено, че на външния контур на стълбищната площадка на кота +7,30 м. нямало изградени приспособления, съоръжения, ограждения, които да предотвратяват паданията от височина и които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение.

При проверката на 23.01.2025 г. е установено, че от страна на строителя „Скафф“ ЕООД не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд на работната площадка във всички случаи, свързани с работата на работещите, като външният контур на стълбищната площадка на кота +7,30 м. на строителен обект - УПИ - 513.279 за жилищно застрояване от кв. 14 по ПУППУР с устройствени зони на кв. Христо Смирненски III Район Западен, ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Пловдив, не е обезопасен чрез изградени приспособления, съоръжения, ограждения, които да предотвратяват паданията от височина и които да са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № 162500023/10.02.2025 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл.

14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 61 от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и упълномощено от дружеството лице. На същото лице е връчен и актът и се е подписал на него. В АУАН не са вписани възражения, като в законоустановения срок не постъпили и писмени такива.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 55 от ЗЗБУТ вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на 2 свидетелите К. Т. - актосъставител, Р.Ч., който към датата на нарушението е заемал длъжност работник-строител в санкционираното дружество, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка ТРРЮЛНЦ, инструкции за безопасност, списък на работници, запознати с изготвената Оценка на риска и безопасна работа на обекта, НП № 16-2400314/04.02.2025 г., 3 бр. снимки на строежа, договор за строителство, писмени обяснения, 4 бр. снимки, известие за доставяне, разписка, заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката Т. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е извършена на 23.01.2025 г. по подаден сигнал за инцидент на строителен обект в кв. „Христо Смирненски“, парк „Отдих и култура“.

Посочва, че при пристигането си на място е заварила управителя и техническия ръководител на обекта, като от информационната табела е установила, че строител на обекта е „СКАФФ“ ЕООД, изпълняващо грубия строеж. Свидетелката излага, че при огледа е установила следи от кръв на бетонова площадка на кота 0, а при последващ оглед на горните нива е констатирала, че сградата е изградена до трети етаж – кота около +7,80 м, като обезопасяване по контурите е имало само на първото ниво, а на по-горните нива такова не е било налично. Заявява, че от обясненията на управителя е разбрала, че пострадалият работник е извършвал дейност по поправка на колона, като е поставил дъска на ръба на стълбищната площадка, стъпил е върху нея и при работа с къртач е залитнал и е паднал заедно с дъската.

Свидетелката сочи, че на мястото на падането не е имало парапети, въжета или други предпазни ограждения, като обезопасяването е било налично само на първия етаж, и уточнява, че направените от нея снимки отразяват именно мястото на падането, стълбищната площадка, контура с армировка и използваната от работника дъска. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни, изключително подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него. Затова те са достоверен източник на информация

Разпитан в съдебно заседание свидетелят

Р.Ч. заявява, че към релевантния период е работил в „СКАФФ“ ЕООД на длъжност „работник строител“, като неформално е изпълнявал и функции по организация на работата на бригадата. Посочва, че е работил на процесния строителен обект, но не е присъствал по време на инцидента с работника И.Ц.Б. и не разполага с преки впечатления за начина, по който е настъпило падането. Заявява, че от разговори с други работници не е получил информация как и откъде е паднал пострадалият, като впоследствие от служители на полицията е разбрал, че инцидентът е станал на стълбището. Посочва, че е работил на процесния строителен обект и е запознат с начина на изграждане на стълбищната площадка между втори и трети етаж, като обяснява, че към момента на инцидента площадката не е била обезопасена и външната страна на стълбището не е била изградена, имало е само шайби и не са били поставени парапети или други предпазни съоръжения. Свидетелят уточнява, че по принцип на обекта се поставят обезопасителни елементи след изграждането на гредите и дъските, върху които стъпват работниците, като към момента на 3 инцидента това още не е било извършено. Заявява, че пострадалият работник е извършвал дейност на площадката, която не е била обезопасена, в резултат на което е настъпило падане, което води до инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като същите са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото, доколкото свидетелят изяснява, че към момента на инцидента стълбищната площадка между втори и трети етаж не е била обезопасена, външната част не е била изградена, липсвали са парапети и други предпазни съоръжения, и че именно на тази необезопасена площадка пострадалият е извършвал дейност, довела до падането и настъпването на инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч. в онази им част, в която същият излага възприятията си относно състоянието на строителния обект и по-конкретно относно липсата на обезопасяване на стълбищната площадка между втори и трети етаж. Макар свидетелят да не е очевидец на самото падане и да не разполага с преки впечатления за механизма на настъпване на инцидента, неговите показания относно организацията на работа на обекта и етапа на изграждане на стълбищната клетка към релевантния момент се основават на лични и непосредствени наблюдения. В тази им част те са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал, включително констатациите на контролните органи и приложените по делото снимки, отразяващи мястото на падането.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.

Съставен е в присъствието на двама свидетели и упълномощено лице на дружеството, като последният е имало право да възрази, но не го е направил.

В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. В 7-дневен срок от подписване на акта не се постъпили и писмени възражения срещу него.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му, а именно за неизпълнение на задължението за осигуряване 4 на обезопасяване срещу падане от височина на конкретна работна зона.