Решение № 3015 от 11.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3015 гр. Варна, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Ани Люб. Д. като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110114709 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от И. С. И., действаща като майка и законен представител на малолетния А. З. С. против З. С. С. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка.

Ищецът твърди, че с решение № 3450 от 13.11.2022 год. по гр.д. № 286/2022 год. по описа на ВРС родителските права по отношение на детето А. З. С., ЕГН ********** били предоставени на майката, а ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева. Твърди, че обстоятелствата, при които е постановено решението са съществено и трайно изменени. Предявява иск да бъде увеличен размер на платимата от бащата издръжка на 500.00 лева месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

Ответникът е подал отговор. Оспорва иска. Твърди, че е трудово ангажиран на 4часов работен ден и доходите му не позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер. Признава иска до сумата 300.00 лева.

Предявява насрещна претенция за предоставяне упражняване родителските права по отношение на детето на него, определяне на разширен режим на лични отношения на майката с детето и заплащане от нея на издръжка в минимален размер.

И. С. И. оспорва претенцията на З. С. С. да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, тъй като не са настъпили съществени и трайни изменения на обстоятелствата, при които е постановено решение № 3450 от 13.11.2022 год. по гр.д. № 286/2022 год. по описа на ВРС. Сочи също, че не би било в интерес на А. да бъде 1 разделян от сестра си Л., с която имат силна емоционална връзка, каквато има и с поголемия си брат, който вече е пълнолетен. Намира, че бащата няма нужния родителски капацитет да отглежда детето, а и самият той отрича да разполага със средства за това. Моли претенцията на бащата да бъде отхвърлена.

Според решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 год. на ІV г.о., ГК и определение № 478 от 28.07.2011 год. на ВКС по ч. гр. д. № 271 от 2011 год. V г.о., ГК производството по чл. 127, ал. 2 от СК касае спорна съдебна администрация, същото не е исково. Поради това не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане предявеният от ответника насрещен иск, а да бъде разгледан като насрещно искане.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на детето А. З. С., ЕГН **********, роден на *** год. в гр. Варна. Този факт се установява и от Удостоверение за раждане № ***, издадено на *** год. от О. В. въз основа на акт за раждане № **/*** год. Към момента на предявяване на иска А. е на 12 навършени години, в хода на делото навършва 13 години.

Не се спори между страните, че с Решение № 3450 от 13.11.2022 год. по гр.д. № 286/2022 год. по описа на ВРС родителските права по отношение на детето А. З. С., ЕГН ********** са предоставени на майката, а ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева, като му е определен режим на лични отношения.

Страните не спорят, че А. е ученик в 6 б клас в С. у. "Г. Б." - В. Той живее с майка си, непълнолетната си сестра Л. З.а С.а и пълнолетния си брат С.. Доходите на И. И. са в размер на 1585 лева средномесечно за периода април 2024 год.- март 2025 год. Според свидетелите Д. Р. и А. А. тя почиства офиси в свободното си време, за да увеличи доходите си, тъй като получаваното трудово възнаграждение не е достатъчно да посреща разходите на семейството.

Ответникът е ангажирал доказателства за получавано трудово възнаграждение в размер на 466.50 лева месечно, като полага труд на 4- часов работен ден по трудов договор от 08.07.2024 год., сключен с НСО- С., по силата на който изпълнява длъжността „оператор пътно- строителни машини“ /багерист/. Свидетелят И. Й., която е във фактическо съпружеско съжителство с ответника сочи, че причината, поради която той не работи на пълен работен ден и съответно за по- високо възнаграждение е сърдечно заболяване, във връзка с което му предстои операция и поставяне на стенд. От друга страна тя признава, че З. има принос към общия бюджет в размер на 1200- 1300 лева месечно /такава сума е посочил и пред социалните работници/. Свидетелката също така потвърди изложеното от ищеца, че З. не е плащал издръжка на децата си продължителен период от време, поради което е било образувано изпълнително дело № 393/2024 год. по описа на ЧСИ Л. С., в хода на което е продаден негов наследствен апартамент в кв. „В.“ в края на 2024 год. Пред вещото лице по съдебно- психологическата експертиза ответникът е споделил, че е закупил каравана, с която възнамерява да пътешества, заедно с детето. Изложеното мотивира съда да приеме, че декларираните доходи в размер на 466.50 лева месечно не отговарят на действителните такива на ответника.

Наред с нуждата от средства за издръжка на детето, включително за храна, лекарства, развлечения, учение, той се нуждае и от допълнителни такива. Установи се по делото, че А. тренира бокс, като в това отношение полага усилия, които се увенчават с успех.

Ответникът не ангажира доказателства, оборващи тези на ищеца за необходимостта от увеличаване размера на издръжката.

Според заключението на приетата по делото съдебно- психологическа експертиза А. е много близък с майка си, пълнолетния си брат и сестра си, с които живее заедно. Пред вещото лице той е заявил, че майка му е умна, упорита и за пример. Изявил тревога, че тя много работи и би искал да спре да се товари. По отношение на баща си е доста полаконичен. Смята, че е добър човек и добър в това, което прави, но ще си пропилее живота с алкохол и цигари.

2

Вещото лице дава заключение, че са налице поведенчески проблеми, свързани с ученето и дисциплината в училище, които А . осъзнава. Изисква разбиране и уважение от учителите, има представа за императивен тон и авторитарен подход на някои от тях, на което реагира импулсивно и протестно, заявявайки своята индивидуалност. Осъзнава предизвикателното си поведение, склонен е да го промени поради заплаха за преместване/изключване. Очаква по-възрастните/учители, родители/ да разберат причината за това поведение и да променят отношението си към него. Осъзнава предизвикателното си поведение, склонен е да го промени. Посоченото се развива на фона на обща възрастова промяна, психофизиологично и социално- емоционално съзряване на тийнейджър /пубертет/ и предпоставя риск за емоционалната му стабилност.

Проекциите и данните от интервюто ориентират за изградени и съхранени позитивни отношения и доверителна връзка между А. и по-големия му брат С. и сестра му Л.. И двамата са разположени в близкото му психично поле /емоционална близост/, възприети са като членове на семейството му, казва, че се разбира добре с тях, особено с по- големия си брат.

Към датата на психологичното изследване резултатите, наблюдаваното поведение и общуване между А. и майка му ориентират за изградена и съхранена близка връзка, сигурност. В общуването между двамата се наблюдава емоционална привързаност (отношения на доверие и сигурност). Припознава я като значим родител, от когото получава обич, грижа, подкрепа като фигура на първична привързаност („Най- мил от семейството ми е мама. Най- много слушам мама. Най- важният човек за мен е мама. Мама е добър, весел човек… Моята майка е умна и за пример). Споделя за удовлетвореност от родителските грижи, които тя полага за него, подход, изградени позитивни отношения, насърчаване на образователното му развитие /„Отношенията ни са много добри, даже по- добри от нормални. Повечето пъти се държи приятелски с мен.“/ Отношението към майка му е формирано от съвместния им живот, общи желани дейности и приети родителски грижи.

Към момента на изследването резултатите насочват към създадена, но нарушена емоционална връзка с амбивалентно отношение на А. към баща му. Той присъства в близкото емоционално поле на детето, приет е за член на семейството му, показва и казва за желание да разговаря и посещава с баща си, но по негов избор. Наред с това се наблюдава включване на защитни механизми, когато говори за него

/мълчание, забавен отговор на въпроси за него/, споделя противоречива представа за личността му /“добър човек е…..искам да е по- добър човек от това, което е в момента“, но…искам да спре да пие, пий всяка вечер и си ляга, и това е, не говорим повече. Мисля, че моят баща /забавя отговора/…е добър в това, което прави като работа, но…скоро ще си пропилее живота с алкохол и цигари. Не ми е приятно.“/. Включването на защитни механизми ориентира за негативни чувства и тема, която е неприятна за момчето. В присъствие на баща му се наблюдава лека емоционална дистанция, затруднено общуване.

Вероятно по емоционален път е повлиян от наблюдавано поведение на бащата, когато са заедно, от негативни изказвания на баща му за майка му, както и въвличането му в родителския спор и чрез настоящото съдебно производство. Посоченото предпоставя формирането на емоционален интрапсихичен /вътрешен/ конфликт към баща му и допринася за амбивалентното отношение към него /двойственост, приемане и дистанция, близост и отдалечаване, съществуване на две противоположни чувства, мисли или емоции едновременно/.

Вещото лице не е установило данни за действия на който и да е от родителите за отчуждаване на детето от другия родител, извън посоченото от А. за негативни изказвания на баща му за майка му.

Съдът установи няколко противоречия между твърденията и желанията на ответника, както и установените факти, които го мотивират да приеме за неоснователно искането му да упражнява родителските права. На първо място доходите му- твърди, че са под 500 лева месечно пред съда, за което представя доказателство, а в същото време заявява по- високи доходи пред вещото лице и социалните работници. Свидетелят Й. посочи, че той има сериозен здравословен проблем, като му предстои операция за поставяне на стенд, а в същото време се твърди, че в това състояние, което по негови думи му пречи да работи повече часове, съответни да реализира по- високи доходи, ще може да осъществява адекватни грижи по отношение на сина си- тийнейджър с проблемно поведение в училище.

Отделно пушенето и употребата на алкохол, които не прекратява, въпреки здравословното си състояние и въпреки неприятните емоции, които те предизвикват у сина му и примера, 3 който му дава.

Искането на бащата да упражнява правата по отношение на А. са неоснователни и поради следното: установи се по делото, че детето има много силна връзка с брат си и сестра си, с които живее съвместно. Разделяне на родените от брака или съвместно съжителство деца или отделното живеене на децата- предоставянето отглеждането и възпитанието на едно от децата при единия родител, а на другото дете - при другия родител, е допустимо само ако са налице сериозни причини за това. По делото не бяха установени такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето А., родено на *** год. (понастоящем на 13 години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други потребности във връзка с интересите му в спорта, за заплащане на потребяваните от него електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от опредЕ.та с решение по гр.д. № 286/2022 год. по описа на ВРС от 200.00 лева месечно. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. От определяне на предишния размер са минали 2 години и 9 месеца, през които съществено са се променили социалноикономическите условия в страната. Ответникът не е заплащал суми над опредЕ.та от съда издръжка, поради което съдът приема, че с поведението си той е станал причина за завеждане на делото.