Акт от 19.01.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№27 гр. Хасково, 19.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурора Антон Стоянов като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1167/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.Р.Х. - гражданка на И., подадена лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М.А.С. и Я.А.С., с адрес: ***, срещу Решение №УПХ-238/02.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката и семейството ѝ. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия.

Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея и семейството ѝ не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество.

Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона.

Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ.

Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденката и семейството ѝ не били обект на репресии и нямало риск за техния живот и сигурност в И..

Оспорващата сочи, че била в опасност и се чувствали уязвими, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и както заявила многократно пред ДАБ, искала да живее в България. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващата. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non-refoulement) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъдат върнати обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъдат изложени на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната им сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвали опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред. В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез назначения и от съда процесуален представител поддържат жалбата и молят за отмяна на оспореното решение и връщане на административната преписка за ново произнасяне.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ

- Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (В. Д.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с № УРИ 105400-1454/02.11.2020г. (под името М. Х. от С., лично и за децата си Я.С. и М. С.) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх.

№1299/13.11.2020г., заведени в ДАБ под рег. №УП 16146/13.11.2020г., М.Р.Х. от И. е поискала закрила от Република България за себе си и децата си М. и Я.. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.Р.Х., гражданка на И., родена на ***г. в И., гр. М., …., придружавана от малолетните си деца М.А.С. и Я.А.С..

Чужденката е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 16146/13.11.2020г. като М.Р.Х., гражданство И., етническа принадлежност - …, родена на ***г. в И., гр. М., с постоянен адрес И., гр. З., професия - …., с начално образование, религия – …., …, без документи за самоличност. В регистрационния лист още е посочено, че същата има съпруг А.С. Н., роден на ***г., както и деца: М.А.С., роден на ***г., Я.А.С., роден на ***г., З. А.С., родена на ***г., Ю. А.С., родена на ***г., А. А.С., роден на ***г. и Ю. А.С., роден на ***г.

Приложена е декларация рег. №УП

16146/13.11.2020г. от М.Р.Х., в която същата е посочила, че не желае безплатна правна помощ, така също и за децата си.

С Писмо рег. № УП 16146/16.11.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същата се представила като М. Х., родена на ***г., от С.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С писмо рег. № УП 16146/16.11.2020 г. на Директор на РПЦ – Харманли, на основание чл.15, ал.4 от Закон за закрила на детето съответната Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за регистрирането на малолетните чужденци М.А.С. и Я.А.С., по повод молба за международна закрила, подадена от майка им, с вх. №1299/13.11.2020г. и е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на децата, като даде становище или предостави социален доклад. В писмото се съдържа и уведомление за времето и мястото на провеждане на интервю с майката и изслушване на Я.А.С., който е навършил 10 години.

Със Заповед №

ЗД/Д-Х-Х-185/23.11.2020г. и Заповед № ЗД/Д-Х-Х-186/23.11.2020г., двете на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, който да присъства при провеждане на интервюто с децата Я.А.С. и М.А.С..

На 24.11.2020г. с Я.А.С., гражданин на И., ЛНЧ ******, на 13-годишна възраст, е проведено интервю, в присъствието на преводач, социален работник и законния представител на детето – майка, резултатите от което са обективирани в протокол рег. №УП-16146/24.11.2020г.

На 24.11.2020г. с М.Р.Х. е проведено интервю, в присъствието на социален работник, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-16146/24.11.2020г. Чужденката е заявила, че знае какви са нейните права и задължения като майка на деца, потърсила закрила в страната ни ибила запозната с тях. Потвърждавала казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Родена била в гр.М., но от 2000 г. живеела в гр. З.. Съпругът ѝ бил роден в З.. Имали сключен граждански брак със съпруга си на 10.10.2000г. Нямала други използвани имена. Нямала роднини в държава-членка на ЕС. Напуснала И. на 25.09.2020г., легално, с паспорт и с кола, през пункта „Ибрахим Халил“, с цялото си семейство, което било в момента тук. Отишли в Т., гр. И., само един ден били там. После тръгнали за границата.

Оставили ги в една гора с още други хора. Преминали през границата и с кола тръгнали за С..Преди тунела ги спрели и ги задържали. В България влязла на 25.09.2020г., но до датата на задържането им 29.09.2020г. стояли в гората.

Влезли нелегално, през зелена граница. След като ги задържали, били 46 дни в затвора, а после 11 дни в РПЦ – Харманли. Когато отишли в Т., върнали паспортите си обратно в Захо. Трафикантът дори им казал, когато ги разпитват, да кажат, че са скъсали паспортите си, но истината била, че ги върнали в З..

Трафикантът ги предупредил, че ако кажат, че са от И., ще ги бият и ще ги върнат обратно в Т.. Затова казали, че са от С.. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Миналата година ходила в Т. на лекар.

Имала проблеми с главата. Имала мигрена. Не била подавала молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. За пръв път подавала молба тук, в България. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход, или в друга държава. Последният адрес в страната ѝ, преди да я напуснат, бил в гр. З., И. К.. Относно причините да напусне страната си разказала, че от две години в З. нямало училища, децата не ходели на училище, а и животът бил много лош. Освен това, в семейството ѝ работел само мъжът ѝ и не успявал да ги издържа. На въпроса защо не работят по-големите деца – Ю. и А., отговорила, че Ю. от време на време помагал на баща си и се занимавал със спорт. А. и той не работел. Това били причините, поради които напуснали страната си и по-точно И. К.. Съпругът ѝ казал, че няма да имат бъдеще в К.. През 2014г. ходили на гости в М. при родителите ѝ и тогава мъжът ѝ пострадал в крака, защото имало сражения и станало случайно. Преместила се от М. в З. през 2000г., защото се омъжила и се преместила при съпруга си в З.. Не е имала проблеми в страната си заради етническата си принадлежност –.., нито заради изповядваната от нея религия – …., …. Не е членувала в политическа партия или организация. Не е била член на въоръжена групировка в страната си или в друга страна. Нямало заплаха, отправена лично към нея. Върху нея лично не било оказвано насилие. Заявила, че не би се завърнала в държавата си по произход. Когато напускали И., искали да отидат в Г.. Посочила, че не искат да се връщат в И.. Подала молба за закрила в Република България, защото били задържани от полицията и се надявали да получат тук закрила. Добавила, че е от сирийски произход. Баща ѝ бил …, но никога не е живяла в С..