Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2160 от 13.06.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12002/2021
Вид
Решение № 2160
Подписан
13.06.2022
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330112002 по описа за 2021 година

Производството по делото първоначално е образувано по искова молба на К. ИЛ.

ИЛ., ЕГН ********** и „БИОХЕРБА Р” ООД, ЕИК 200785137, чрез адв. И.Р., против „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК 121094705, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във вр. чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 Закон за пощенските услуги, с искане за осъждането на ответното дружество да заплати на К. ИЛ. ИЛ. сумата в размер на 7320.45 лева – главница, представляваща стойността на пратка № ***** – т. легло, предадено за транспорт с товарителница № ****** на 17.11.2020 г., която пратка е изгубена по вина на ответника, като стойността е определена след приспадане на заплатеното от ответника в полза на първия ищец обезщетение в размер на 207.11 евро, ведно с законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С влязло в законна сила определение № 8047/07.10.2021 г., е прекратено производството по гр. дело № 12002/2021 г. по описа на ПРС, XVІІI гр.с., в частта, относно предявения от „БИОХЕРБА Р” ООД, ЕИК 200785137, чрез адв. И.Р., против „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК 121094705, иск, на основание чл. 232 ГПК.

Ищецът К. ИЛ. ИЛ. твърди, че след предварително запитване и размяна на електронна кореспонденция с ответника „Ин Тайм“ ООД, възложил на последния да извърши пощенска/куриерска услуга – доставка на колетна пратка, съдържаща 1 брой т. легло на стойност 3950 евро от с. В.*** до А.****я.

Твърди, че т. легло – предмет на процесната куриерска услуга било негова собственост и основанието за възлагането на поръчката било доставката му на получателя – И. Р., по договор за покупко-продажба между тях.

Твърди, че за услугата, от страна на ответното дружество, е съставена Товарителница № ***** от 17.11.2020 г., в която освен посочените адреси, като изпращач е бил посочен ищеца К. ИЛ. ИЛ., а като получател – И.Р.. В товарителницата били описани още: тегло на 1 пратката – 20 кг.; условие на услугата UPS стандарт. Сочи, че в кореспонденцията с ответника от 17.11.2020 г. е бил уговорен този вариант на услугата, на стойност 254.84 лева, както и срок за предаване пратката на адресата – 23.11.2020 г. – до края на деня понеделник.

Пратката била предадена на куриер на ответника от лицето М. Р. Р., срещу което същата е получила фактура № 0001110752 от 17.11.2021 г. и товарителница № **** на името на „Биохерба Р“ ООД, на която ищецът възложил предаването на пратката и заплащане цената на услугата.

Твърди, че в издадените документи – товарителница и фактура не се съдържало подробно описание на пратката, като такова се съдържало единствено в и-мейл от ищеца до дружеството от 26.11.2020 г.

По-нататък ищецът твърди, че след направено на 26.11.2020 г. по и-мейл до „Ин Тайм“ ООД запитване относно доставката на пратката, на 29.12.2020 г. получил отговор, че същата била загубена, както и указания да предостави товарителница, фактура за съдържание и фактура за транспорт, за да му се изплати обезщетение, равняващо се на сумата, получена от теглото на пратката умножено по 10.37 евро за килограм.

След изпращане на поисканите документи и възражение, че действителната стойност на пратката възлиза на около 4000 евро, както и, че ответното дружество не е изискало информация за действителната й стойност и за възможността същата да бъде застрахована, ищецът, отново чрез и-мейл, възразил срещу определението му от ответника обезщетение в размер на 405.63 лева, настоявайки да получи действителната стойност на изгубената вещ – 4000 евро, както и да му бъде възстановена стойността на неизпълнената куриерска услуга от 260.40 лева.

Независимо от това, с платежно нареждане от 02.07.2021 г. „Ин Тайм“ ООД превело по личната сметка на ищеца сумата 207.11 евро като обезщетение за изгубената пратка, а по сметка на „Биохерба Р“ ООД – сумата 260.40 лева – възстановената стойност на заплатената куриерска услуга.

Ищецът твърди още, че междувременно, от партньорската фирма на ответното дружество - UPS в Г., получил уведомление на английски език, че пратката му с № **** е била изпратена на посочения от него адрес, но от друга фирма – Е.M.*** Независимо от полученото в горния смисъл уведомление, ищецът твърди, че и понастоящем пратката не била доставена на получателя – И. Р., като от страна и на UPS, и на „Ин Тайм“ ООД, той е получил уведомления, че пратката е изгубена.

Ищецът твърди, че поради пълното неизпълнение на поетото от ответника задължение по договора за пощенски/куриерски услуги, както и в нарушение на разпоредби от ЗПУ, са му причинени имуществени вреди, равняващи се на действителната стойност на съдържанието на пратката-предмет на пощенската/куриерска услуга – 1 брой т. легло на стойност 3950 евро.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество да му заплати сумата 7320.45 лева - главница, представляваща стойността на пратка № ****– т. легло, предадено за транспорт с товарителница № ****на 17.11.2020 г., която пратка е изгубена по вина на ответника, като стойността е определена след приспадане на заплатеното от ответника в полза на ищеца обезщетение в размер на 207.11 евро, ведно с законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на предявения иск по основание и размер.

Твърди, че е изплатил полагащото се обезщетение за недекларирана/обявена стойност за превоз на процесната пратка.

2

Сочи, че „Ин Тайм“ ООД е вписан в регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги за извършване на неуниверсални пощенски услуги – куриерски услуги, за което от Комисията за регулиране на съобщенията е издадено удостоверение № 0030/03.11.2009 г. /т.е. има качеството на пощенски оператор/.

Не оспорва, че между страните е съществувала облигационна връзка, възникнала на основание превозен договор /в неговата особена форма – пощенска услуга/, по издадена товарителница № ****, с номер за проследяване ****/17.11.2020 г., с общо тегло 20 кг., като пратката била заявена за доставяне като такава с необявена стойност по смисъла на ЗПУ.

Сочи, че „обявена стойност“ е пощенска услуга, представляваща отговорността на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случай на загуба, кражба или повреда, т.е. на свободната воля на изпращача бил предоставен избора дали да възложи изцяло върху куриера риска от погубването на вещта – обект на договора, срещу съответното оскъпяване на услугата, или да заплати по-ниска цена, но при опасност да не бъде пълно репариран при унищожаване или изгубване на изпратения товар – за сметка на повишения риск на клиента. Сочи, че в случая, ищецът не е обявил/декларирал стойността на пратката, което се установявало от информация за пратката в процесната фактура № 0001110752/17.11.2020 г. за заплащане на пощенската услуга, в която не била заплатена допълнителна такса за декларирана/обявена стойност, но дори се бил възползвал от ТО /намаление 70 % в размер на 262.45 лева.

Излага, че след извършени запитвания/искане от „Ин Тайм“ ООД за щетата на процесната пратка в системата на UPS, е получено уведомление за щета за загубени вещи, на основание, на което „Ин Тайм“ ООД е издал Протокол – обезщетение за изгубена пратка CLAIM от 18.01.2021 г. за обща сума в размер на 666.03 лева, включващ сумата от транспорт – 260.40 лева и стойност на стоките – 405.63 лева. Сумата била изплатена по банкова сметка на ищеца и на „Биохерба Р“ ООД.

Навежда доводи, че отношенията между страните се уреждат в чл. 85, ал. 4 ЗПУ, като отговорността за пратки с необявена стойност за превоз е ограничена и съгласно Правила и условия на UPS за превоз на пратки, публикуван в сайта на UPS и на „Ин тайм“. Сочи, че подателят може да повиши гаранцията на отговорност на „Ин Тайм“, ако при подаване на международна пратка в товарителницата, декларира /обяви по-висока стойност на съдържанието и заплати съответната стойност.

В конкретния случай, с приемането от „Ин Тайм“ ООД на 17.11.2020 г. пратка, без обявена/декларирана стойност и незаплатена такса за обявена стойност, се считал за сключен Договорът при Общите условия с потребителите и подписването на отделен договор не било необходимо, а ищецът като страна по Общите условия с потребителите, с оглед разпоредбата на чл. 21 ЗПУ бил запознат с тях от публикуваните и от „Ин Тайм“ ООД на страницата си в интернет.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните по делото е сключен договор за пощенска услуга – обективиран в Товарителница № № ****, с номер за проследяване ****/17.11.2020 г., с изпращач К. ИЛ. ИЛ. и получател – И. Р., за доставка на пратка от с. В. **** до А.

*****; че пратката е изгубена от ответника; че ответното дружество е превело на ищеца обезщетение за изгубена пратка в размер на 207.11 евро. /виж Определение от 21.01.2022 г./ Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

По делото безспорно се установява, че ответното дружество „Ин Тайм“ ООД е вписан в 3 регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ за извършване на неуниверсални пощенски услуги – куриерски услуги, за което от Комисия за регулиране на съобщенията е издадено удостоверение № 30 от 03.11.2009 г. /л. 71/.

От приетите по делото писмени доказателства – електронна кореспонденция между страните /л.7-18/, се установява, че ищецът К.И. е направил на 17.11.2020 г. запитване до ответника „Ин Тайм“ ООД, по електронен път – чрез и-мейл, за оферта с цена и срок на доставка за пратка от село В. до Г. /л.18/, като след направена оферта, ищецът е посочил, че би ползвал услугата UPS Standart /л.16/ и в крайна сметка е възложил на „Ин Тайм“ ООД да извърши пощенска/куриерска услуга – доставката на колетна пратка, съдържаща 1 брой т. легло на стойност 3950 евро от с. В. **** до А. ******.

От приетата по делото като писмено доказателство - Товарителница № ****/**** от 17.11.2020 г., /л.27-28/, се установява, че в процесната Товарителница е посочено следното:

К. ИЛ. ИЛ. и „Биохерба Р“ ООД – посочени като „Изпращач“, с. В.****, И.*** – като получател, с адрес: А. ****; тегло на пратка: 20 кг.; описание: стол; условие на услугата UPS стандарт. Изрично е посочено, че изпращачът се съгласява с Условията на UPS Standart, публикувани на www.ups.com и предоставени в сервизните центрове на UPS. Посочено е също, че за международните пратки може да бъде приложена Варшавската конвенция, които ограничават отговорността на UPS за загуба или повреда на товара. Международният транспорт по шосе може да бъде предмет на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари по шосе. С изключение на приложимите правила на международните конвенции и друго задължително законодателство, Условията на UPS ограничават отговорността на UPS за повреда, загуба или забавяне на настоящата доставка.

По делото е приета и Фактура № 0001110752 от 17.11.2020 г., издадена от „Ин Тайм“ ООД в полза на „Биохерба Р“ ООД, за такса голям пакет, с дестинация: Г., такса гориво 70 %, такса „Дома“, на обща стойност 260.40 лева с вкл. ДДС, след направено намаление в размер на 70 % - 262.45 лева.

Ето защо и съдът приема, че страните са се намирали в договорни отношения с предмет превоз на товар във формата на пощенски услуги.

Страните по делото не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства – електронна кореспонденция /л.7-14/, че пратката е изгубена, като не е достигнала до заявения получател: И. Р. в Г..