Определение № 22 от 13.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Благоевград, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20231200900208 по описа за 2023 година

Подадена е молба от адв. Н. Д. по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение до размера на 35 298 лв. с ДДС.

Сочи се в молбата, че 35 298 лв. с ДДС е правилният размер на разноските претендирани за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения. Цитира чл. 2, ал. 5 от Наредбата, на която се позовава за присъждане на посочения размер предвид че всеки един от двамата ищци е предявил иск за неимуществени вреди.

Сочи се, че компетентността на СЕС е ограничена до тълкуване и прогласяване на невалидност на съюзна правна норма без обаче да има компетентност по ДФЕС да стори и прогласи за нищожна Наредбата.

Счита възнаграждението за несправедливо, като е нямало и мотиви за обосноваността му.

При определяне на фактическата и правна сложност съдът следвало да съобрази предвид че коефициента за натовареност на делото е 5, поради което не може да се определи че то е без фактическа и правна сложност. По тези и останалите излоЖ. в молбата доводи за приложимостта на Наредба 1/2004 г. моли решението да се измени.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност молбата.

1

Сочи, че макар и два иска извършените процесуални действия от пълномощника им ползват и двамата ищци.

За да се произнесе по искането на страната по съобрази следното: чл.248 ГПК, съдът

В чл. 248, ал. 1 от ГПК е разписана възможността за страната в срока за обжалване да поиска да се допълни и/или да се измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в двуседмичния срок, в който постановеното по делото решение може да се обжалва. Решението е връчено на пълномощника на ищците на 13.11.2024 г., а молбата е подадена на 28.11.2024 г.–деня, в който изтича срока за обжалване на решението, предвид че предния ден е неприсъствен. Следователно молбата на адв. Н. Д. е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от решението съдът е присъдил на адв. Н. Д. за заплащане от застрахователното дружество на сумата за адвокатско възнаграждения от 14 839,86 лв. с ДДС, съобразно частичната основателност на исковете.

Посочил е, че е съобразил при определяне на глобалното възнаграждение от 14 000 лв. без ДДС сложността на делото, извършените от адвоката процесуални действия, обема на събраните доказателства, които следва да се обсъдят, предвид спазването на чл. 36 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на определяните възнаграждения.

Доводите в молбата по чл. 248 ГПК съдът счита за неоснователни.

Съдът не е определил възнаграждението на адвоката като дело без фактическа и правна сложност, тъй като за дела без такава сложност не се определя размери от рода на присъдения, а е определил размера му въз основа на преценената от съда сложност на конкретното дело и извършения от адвоката обем работа по него.

Съдът не е отхвърлил приложимостта на Наредба 1/2004 г., а я е ползвал за ориентир при съобразяване на чл. 36 от ЗА, поради което несъстоятелно се твърди, че съдът е приел Наредбата за нищожна.

Освен това съдът в изпълнение на посоченото в молбата на адв. Д. е преценил, че механизма за определяне на възнаграждението разписан в Наредбата води до постигане на несъответстващата със закона цел, визирана 2 в чл. 36 от ЗА, размерът да е обоснован и справедлив.

В този контекст няма никакво заобикаляне на правилата от Наредбата 1/2004 г.

Не може да се сподели и довода, че с отказа да се определи възнаграждение съобразно механизма на размерите, разписани в Наредбата при определянето му по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. - Се явявал дискриминационно, доколкото водел до неравенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот. В случая съдът в съответствие с правомощията си и съобразно законовото изискване на чл. 36 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер като критерии при определяне на конкретния размер възнаграждение е определил размера му.

За да спази чл. 36 от ЗАдв. БлОС не е приложил и правилото на чл. 2, ал.

5 от от Наредба № 1/9.4.2004 г., предвид че съобразно тезата на ищците на преценка спрямо всеки иск подлежат в голяма степен едни и същи факти.

В допълнения към изложеното за неоснователност на молбата на адв.

Д., в контекста на доводите му по отношение на визираните в Наредбата размери, определящи се от материалния интерес ще следва да се отбележи Р.

3325/19.3.23 г. на ВАС по адм.д. № 10070/22 г., на 3-то о., в което се цитира т.

47 от решение на СЕС от 23.11.2017 г., по съединени дела С- 427 и С. 428 /16 относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - според което „… разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерии, който би могъл да гарантира , че определените от Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. …“ Заключава ВАС, че това потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.; както и че при противоречие на подзаконов нормативен акт със закон следва прилоЖ.е на чл.15,ал. 3 ЗНА.

Поради изложеното за неоснователност на доводите в молбата на пълномощника на ищците съдът я оставя без уваЖ.е.

Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, БлОС 3

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уваЖ.е молбата на адв. Н. Д. за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение до размера на 35 298 лв. с ДДС.

Определението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4