Решение № 268 от 21.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000638 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № * – чрез адв. Т.Х. против решение №260096/12.03.2021г., постановено по т.д. № 119/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта с която е осъдено З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* да заплати на СТ.

ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №*, обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от 05.08.2019 г. до окончателното й изплащане, които неимуществени вреди, представляващи преживени душевни болки и страдания – стрес, страх и негативни емоции са вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г., причинено от И.П.К. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек автомобил марка „М.“ с рег. № *********, поради нарушение на правилата за движение, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на 1 ищцата, за който автомобил е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД към датата на ПТП, в частта с която е осъден да заплати сумата 3598 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 05.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и адвокатско възнаграждение на адв. П. К. в размер на 2401.20 лева, определено на основание чл.38 от ЗА, а по сметка на ОС – С.З. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса, пропорционална на уважената част от исковете, в размер на 2543.92 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли предявените искове против застрахователя изцяло, евентуално – ако намери претенцията за основателна да определи по-нисък размер на обезщетението.

Въззиваемата страна СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* – чрез своя пълномощник адв. П. К. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №*, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ №*, офис ** против решение №260096/12.03.2021г., постановено по т.д. № 119/2020г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* против З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к.

„Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г. в гр. К., причинено от И.П.К. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек автомобил марка „М.“ с рег. № ********* за разликата над уважения размер 60 000 лева до пълния предявен такъв от 120 000 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част. Иска се неговата отмяна и уважаване на претенцията в пълния и заявен по делото размер.

2

Въззиваемата страна З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* изразява становище за неоснователност на тази въззивна жалба и моли решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба от адв. П. К. – пълномощник на ищцата СТ. ИВ. К. против Определение №260646 от 11.06.2021г., постановено по т.д.

№119/2020г. на ОС – С.З., с което е оставена без уважение молбата на адв. К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските относно определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита на ищцата СТ. ИВ. К. за разликата над определения и размер адвокатско възнаграждение от 2401.20 лева до претендирания такъв от 2936.24 лева.

Постъпил е писмен отговор от З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД – чрез адв. Т.Х., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Касае се за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.

Ищцата СТ. ИВ. К. ЕГН: **********, от град К., ул. „Г.“ №* твърди, че на 29.07.2019 г. е пострадала при автомобилна катастрофа, причинена от И.П.К. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“, при управление на МПС - лек автомобил марка „М.“ с рег. № *********. Твърди, че вследствие на ПТП е получила телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда, изразяваща се в субтрохантерна фрактура, счупване на бедрената шийка, счупване на подбедрицата в ляво, счупване на първа фаланга на палеца на ляво стъпало, повърхностна разкъсно – контузна рана на дясно стъпало, екскориации по крайниците. Твърди, че срещу виновния водач от И.П.К. е образувано НОХД № 917/2020г. на РС – К., приключило със споразумение от 24.08.2020 г., с което И.П.К. е признат за виновен в това, че на 29.07.2019 г. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“ при управление на МПС - л.а. „М.“ с рег. № ********* на пешеходна пътека е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, чл. 119, ал. 1, чл. 40, ал. 1 - като по 3 непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата СТ. ИВ. К. изразяваща се в счупване на костите на левия долен крайник (счупване на първата фаланга на палеца на левия крак и счупване на големия пищял на лявата подбедрица), причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл.

343 ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.а.д.

„Д.Б.:ж.з.“ АД, по застрахователна полица № ******************, валидна за периода 30.03.2019г. до 29.03.2020г.

Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника да и заплати обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията вследствие травматични увреждания: счупване на костите на левия долен крайник (счупване на първата фаланга на палеца на левия крак и счупване на големия пищял на лявата подбедрица), причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, получени в резултат на цитираното ПТП в размер на 120 000 лева, да и заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3598 лева, изразяващи се в направени от ищцата разходи за лечение, които са в пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 05.08.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът З.а.д. „Д.Б.:ж.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ №* оспорва предявените искове. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като се твърди, че същата е навлязла внезапно на платното за движение, на необозначено място, пресичала е при ограничена видимост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане и не е сигнализирала с вдигане на ръка намерението си да пресече пътя. Оспорва твърденията за обстоятелствата, причините и механизма на 4

ПТП, както и настъпването на неимуществените вреди и техния интензитет.

Евентуално твърди, че претърпените от ищеца вреди са в доста по-малък от претендирания размер.

Видно от приложеното НОХД №917/2020г. по описа на РС – К. на 20.08.2020г. по цитираното дело е одобрено споразумение от 24.08.2020 г., с което И.П.К. е признат за виновен в това, че на 29.07.2019 г. в гр. К., на кръстовището на ул. „О.“ с ул. „Л.К.“ при управление на МПС - л.а. „М.“ с рег. № ********* на пешеходна пътека е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116, чл. 119, ал. 1, чл. 40, ал. 1 - като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата СТ. ИВ. К. изразяваща се в счупване на костите на левия долен крайник (счупване на първата фаланга на палеца на левия крак и счупване на големия пищял на лявата подбедрица), причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, и счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

За процесното ПТП е съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.07.2019г. /стр.6 от делото на ОС/. В него е посочено, че водачът на лекия автомобил при движение на заден ход блъска пешеходка на пешеходна пътека.

Относно механизма на ПТП е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. В.В. се установява, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при нормална видимост, на прав и равнинен пътен участък. Асфалтът е без неравности. В зоната на произшествието е налице пътна маркировка – пешеходна пътека тип М 8.1. Пешеходката се е движила в посока от 5 запад на изток по пешеходна пътека тип „зебра“, пресичайки ул. „О.“ под ъгъл около 90 градуса спрямо посоката на движение на лекия автомобил.

До мястото на удара тя е изминала около 7 метра по пешеходната пътека.

Водачът е изминал около 13.8 м. след процесната пешеходна пътека. Тя е била видима за водача още от момента на стъпване на пешеходната пътека. В момента, в който той тръгва на заден ход, пешеходката се е намирала на около 14-16 метра от автомобила. Няма данни за интензивно движение към момента на ПТП и не може да се приеме, че е имало други МПС, тъй като те са щели да попречат както на движението на пешеходката, така и на маневрата движение на заден ход на лекия автомобил. Същият е променил посоката на движение от преден на заден ход непосредствено преди настъпване на ПТП. Към момента на удара скоростта му е възлизала на 13 км/ч. Времето за реакция на водача е било напълно достатъчно да предотврати настъпване на ПТП чрез аварийно спиране. При незабавно задействане на спирачната система, той би спрял на 8 м. преди пешеходната пътека. Няма никакви данни нещо да е нарушавало линията на видимост на водача. Той е имал техническата възможност да следи движението на пешеходката чрез лявото огледало за обратно виждане. В момента на привеждане на лекия автомобил на заден ход, пешеходката е изминала 0.5 м., считано от тротоара по пътеката и водачът е имал техническа възможност да следи нейното движение в огледалата за обратно виждане и да избегне ПТП като се увери за липсата на препятствия встрани и зад задната част на лекия автомобил. Пешеходката би могла да предотврати ПТП само ако спре на пешеходната пътека и изчака автомобила да извърши маневрата движение назад, но така тя би се изложила на друга потенциална опасност от другите преминаващи по улицата МПС. Тя няма задължение да дава предимство на автомобила, доколкото се намира на пешеходна пътека тип „зебра“. Съдът кредитира заключението на тази експертиза като компетентно и обективно. От него може да се направи извод за обстоятелството, че причината за ПТП е противоправно поведение на водача на л.а. „М.“ с рег. № *********, който е предприел маневра движение назад, без да се увери, че липсват препятствия и не се е съобразил с предимството на преминаващата по пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходка. С това той е нарушил правилата за движение по 6