Решение № 306 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330105683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Г. Ш., ЕГН: **********, против „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, с която е предявен установителен иск с правно чл.124, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № *******************/05.08.2024 г. предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1608 лева е недействителна поради противоречието й със закона.

Ищцата твърди, че на 05.08.2024 г. сключила с ответното дружество онлайн

Договор за потребителски кредит с

№*********************/05.08.2024 г., по силата на който й била представена в заем сумата от 2000 лева, при ГЛП 40,06 % и ГПР 48,29 %.

Твърди се, че съгласно чл.4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключването му ищцата се задължила да представи на ответника обезпечение – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция в размер на 2460 лева, със срок на валидност до 07.08.2025 г. Твърди, че при неизплащане на това задължение на ищцата същата дължала неустойка в размер на 1608 лева съгласно чл. 6, ал. 1 от договора. Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но недължи плащане по клаузата за неустойка доколкото неустойка не е включена в 1 размера на ГПР на процесния договор за кредит от което следва недействителността на договора, респективно на клаузата на чл. 6, ал. 1 от същия предвиждаща заплащане на неустойката.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Неткредит“ ООД, с който се признава предявеният иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.

2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, чедружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, с оглед на което сключеният между страните договор за паричен заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Нищожна поради противоречие с добрите нрави е тази неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, според която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Уговорена по този начин неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.

Освен това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който следва да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение, както и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с 2 оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Съдът приема, че макар и да е уговорена като санкционна неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че е налице невалидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с л. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора. Това обстоятелство се признава и от самия ответник, който с отговора на исковата молба е депозирал признание на иска.

По отговорността за разноските:

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, които ще му се присъдят.

В полза на адв. С. Н. от АК – П. следва да се присъди възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по първоначалните искове по делото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ в размер на 400 лева, определено от съда съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, нявяването на адвоката в открито съдебно заседание и знчителния брой дела с идентичен предмет в РС – Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. Г. Ш., ЕГН:

********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от сключения помежду им Договор за потребителски кредит с № *******************/05.08.2024 г. предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1608 лева Е НЕДЙСТВИТЕЛНА, поради противоречието й със закона.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421 да заплати на Е. Г. Ш., ЕГН: ********** сумата от 25, 56 евро /50 лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421 да заплати на на адв. С.

К. Н. от АК – Пловдив, с БУЛСТАТ: ********** сумата от 204, 52 евро /400 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца Е. Г. Ш., ЕГН: ********** в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4