Решение № 38 от 15.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ботевград, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М.ела К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20231810200551 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. В. У. с ЕГН: **********, с постоянен адрес Т., е обжалвала в законния срок наказателно постановление № 23-0322-000369/25.07.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Правец, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева,. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Правец, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 990292/08.07.2023 г., НП № 23-0322000369/25.07.2023 г., справка от КАТ за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. Т. и М. Г., се установява следната фактическа обстановка:

На 08.07.2023 г., в 20,30 часа, служителите от РУ Правец, Х. Т. и М.

Г., били изпратени от оперативния дежерен на сигнал за настъпило ПТП в с.

Равнище, в посока към центъра на селото. На място установили самокатастрофирал л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *, собственост на М. К.Г..

Автомобилът бил изместен от местопроизшествието – крайпътна мантинела, и качен на „Пътна помощ“. На място бил водача – жалбоподателката М. В. У. от гр. Тетевен, която заявила, че е самокатастрофирала като не е преценила завоя, излязла е от пътното платно и се е ударила в мантинелата. За установеното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свид. Т. съставил на У.

АУАН № 990292/08.07.2023 г., въз основа на който било издадено атакуваното наказателно постановление № 23-0322-000369/25.07.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Правец, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка, и за нарушение на чл. 20, ал.

2 ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалния закон правила.

Съображенията за този извод са следните:

2

Нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в текста на АУАН и НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. В случая жалбоподателят е наказан по реда на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Според цитираната норма на наказание подлежи лица, което поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Понятието за съобразена скорост е дадено в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като според този текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Налага се извод, че за извършване на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е необходимо водачът да не е съобразил скоростта си с някое от условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради тази причина да е причинил ПТП. Според т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В случая в описателната част на НП липсва изложение на факти, които да обосноват приложението на цитираните норми (дословно е записан само текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Липсват данни за конкретните пътни условия, за приблизителната скорост на движение, за конкретните материални щети, които са настъпили.

Изложените непълноти в описание на нарушението са довели и до невъзможност същото да бъде доказано от наказващия орган. Нещо повече – от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – управление на МПС с несъобразена скорост. Несъобразената скорост следва да бъде обективно доказана като наказващият орган следва да установи по безспорен и несъмнен начин, с допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена с конкретните условия скорост и 3 именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и ПТП. Ето защо соченото в текста на НП нарушение не е и доказано от наказващия орган.

Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя, но такива не са претендирани.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0322-000369/25.07.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Правец, упълномощен със заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на М. В. У. с ЕГН: **********, с постоянен адрес Т., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4