Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6511 от 27.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11446/2023
Вид
Решение № 6511
Подписан
27.11.2024
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6511 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20231100511446 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 10112/13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 49496/2022 г. на СРС, ГО, 86 състав.

А. Х. А. е обжалвал първоинстанционното решение в следните части: 1) в частта досежно родителските права и мерките относно тяхното упражняване по отношение на детето Н.А. Х. и 2) в частта, в която е заместено съгласието на майката за пътуване на детето Н. извън страната. Намира за неправилно решението в атакуваните му части, като подробно излага съображенията за това. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените от него насрещни искови претенции, като родителските права спрямо детето Н.А. Х. се предоставят за упражняване на него, по равно да бъде разпределено времето, което детето да прекарва с всеки от родителите си, така, че шест месеца от годината да е при 1 баща си в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, на адрес по местоживеене на бащата /United Kingdom, 25 Zoar Avenue, Maesteg , CF 34 9UT /, както и да бъде разрешено детето да пътува с баща си не само до държавите членки на ЕС (както е постановил първостепенния съд), но и до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Алтернативно се иска дните, които бащата следва да прекарва с детето да бъдат обединени, а не разкъсани на съботи и недели, примерно в 52 последователни дни, или на два периода от по 26 дни, наред с 10 дни през зимата и 30 дни през лятото. Не претендира разноски.

С. Н. Я. оспорва изложеното в жалбата на А. Х. А. и моли същата да бъде оставена без уважение. Подала е въззивна жалба срещу решението в следните части: 1) в частта, в която на бащата е определен режим на лични контакти с детето Н.А. Х., 2) в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за издръжка на детето Н.А. Х. за разликата над присъдените 220 лева месечно до претендираните 300 лева месечно, и 3) в съответните части, в които е заместено по реда на чл.127а СК съгласието на всеки от родителите детето да пътува с другия родител извън страната. Намира за неправилно първоинстанционното решение в посочените части и излага подробни съображения за това. Въззивницата Я. моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на бащата с детето по начин, посочен във молбата от 15.11.2023 г., с която е уточнено искането във въззивната жалба; бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на още 80 лева (общо 300 лева месечно); както и да бъде заместено съгласието на бащата детето да пътува с майка си не само до държавите членки на ЕС, но и до Република Турция, а претенцията на бащата да пътува с детето извън страната да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. Х. А. не е подал отговор на жалбата и не е взел становище по нея.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

2

С решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. Софийския районен съд, ГО, 86 състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете Н.А.

Х., родена на ****1 г., на майката С. Н. Я., при която е определил местоживеенето на детето; определил е режим на лични отношения на бащата А. Х. А. с детето, както следва : първа и трета събота и неделя от месеца от 9:30 ч. в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 10 /десет/ дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката до навършване на три годишна възраст на детето, а след това - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:30 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и 10 /десет/ дни през зимата и 30 /тридесет/ дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, осъдил е бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 12.09.2022 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил искането за издръжка на детето в останалата част до пълния предявен размер от 300 лева, разрешил е издаването на паспорт на детето Н.А. Х., както и същото да напуска пределите на страната и да пътува в страните от ЕС със съгласието само на майката С. Н. Я. и придружавано от нея, за не повече от общо 45 дни годишно; разрешил е и издаването на паспорт на детето Н.А. Х., както и същото да напуска пределите на страната и да пътува в страните от ЕС със съгласието само на бащата А. Х.

А. и придружавано от него, за не повече от общо 45 дни годишно.

Първоинстанционният съд също така е осъдил А. Х. А. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 316.80 лева, представляваща държавна върху определената в полза на детето издръжка и е оставил без уважение претенциите на страните за разноски.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че Н.А. Х., родена на ****1 г., е дете на страните С. Н. Я. и А. Х. А.. Приел е също така, че страните са във фактическа раздяла - майката живее с детето в България и полага преките и непосредствени грижи за него, а бащата - живее и работи в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Установил е наличието на стабилна емоционална връзка между майката и дето и липсата на разбирателство между родителите по въпросите касаещи отглеждането и възпитанието на малолетната Н.. При тази фактическа обстановка районният 3 съд е приел, че майката е по-пригодния да упражнява родителските права родител, Преценил е, че за издръжката на дете на 2 годишна възраст са необходими 320 лева месечно, от които бащата следва да заплаща 220 лева, а останала необходима сума за издръжката му следва да се поема от майката.

Установил е, че бащата не е участвал в грижите и издръжката на детето от 12.09.2022 г. (дата на първоначалната искова молба) и е постановил дължимост на издръжката именно от тази дата. При определяне размера на издръжката първостепенният съд е съобразил, че годишната печалба на бащата от стопанска дейност в Англия се равнявана 13 796 британски паунда, а месечен осигурителен доход на майката е от 773 лева. Приел е, че е в интерес на детето Н. е да пътува извън страната до 45 дни годишно с всеки един от родителите си, с цел на пътуванията – туризъм, като е намерил за подходящо пътувания да бъдат допуснати единствено до държавите членки на ЕС.

Въззивният съд е изслушал двете страни, приел е заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото социален доклад на ДСП - Люлин и доклад на Социалната служба по местоживеене на бащата в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (доклад на социалната служба в Уелс), съдържащ и информация за материалните възможности на бащата и условия при които последният живее.

При изслушването от въззивния съд по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът и въззвиваема страна А. А. е заявил, че към момента няма нова партньорка. От 18 години живее и работи в Уелс, със статут на постоянно пребиваващо лице е там. Споделил е намеренията си да направи постъпки за английско гражданство. Посочил е, че има собствен бизнес, заведение за хранене в английски стил, с работно време от 9:00 часа до към 14:00 - 15:00 часа. Живеел в къща под наем, находяща се в непосредствена близост до учебно заведение. Подчертал е, че в грижите за детето може да разчита на своята вуйна, която имала възможност да пребивава постоянно в Уелс, както и на живущите в Обединеното кралство свои роднини. Поддържал е, че в найдобър интерес на детето е до започване на училище то да живее шест месеца от годината при него, а след това заедно с майката да обсъдят бъдещето на дъщеря си.

4

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК С. Я. е заявила, че от една година развива собствен бизнес в гр.София, има фризьорски салон, в който работи като маникюрист с работно време от 9:00 до 17:00 часа. Заявила е, че през месец май 2022 г. заедно с дъщеря си Н. са се върнали в България със съгласието на бащата, който по време на съвместното съжителство в Уелс я заплашвал, че ще й отнеме детето, че ще скрие паспортите им и т..н.

Споделила е, че полага преките и непосредствени грижи за Н. от раждането й и към момента. Заявявала е, че с детето живеят в жилище на родителите й, в което освен тях живеят и нейните майка, сестра и племенник. За нея и детето имало самостоятелна стая с обособен детски кът за Н., самостоятелна стая имало, както за сестрата и племенника на Я., така и за нейната майка. Я. е споделила намерението си да закупи, с ипотечен кредит, собствено жилище когато бизнесът й се разрасне. Изразила е съгласието си бащата да има разширен режим на лични контакти с Н., който обаче да се осъществява на територията на РБългария. Изразила е съгласие детето да посещава близките си по бащина линия, живущи в България (обл.Варна). Категорично обаче се противопоставила детето да пътува с баща си извън страната, докато е малко.

Противопоставила се е Н. да живее шест месеца с баща си в Уелс, съответно шест месеца с нея в България. Посочила е, че осъзнава потребността на Н. от постоянни контакти с бащата и е изразила съгласие за чести контракти между тях, но на територията на РБългария.

Извършено е социално проучване от ДСП- Люлин (възложено от въззивната инстанция), като в постъпил на 26.02.2024 г. социален доклад е отразено, че към този момент грижите по отглеждането и възпитанието на детето Н. се полагат от нейната майка, която изцяло задоволява както базовите й потребности от подслон, храна, емоционална топлота, така и здравните й нужди. Майката отглежда детето в жилище, находящо се в гр.София, ж.к. "**** (собственост на родителите на С. Я.), което представлява тристаен апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня с трапезария, баня с тоалетна, самостоятелен санитарен възел и две усвоени тераси. Жилището е с много добри хигиенно -битови условия, обзаведено и оборудвано с необходимото за едно домакинство. Майката и детето ползват една от стаите, в която има обособен детски кът за детето. В жилището се отглежда още едно дете - братовчед на Н., с който тя има много добра връзка, констатирано в хода на социалното проучване, наред с наличието на дълбока емоционална връзка 5 на детето и с бабата и лелята по майчина линия, живущи в същото жилище и оказващи пълна подкрепа на нея и майката. Посочено е, че майката заедно със сестра си са собственици на фирма, занимаваща се с козметика и маникюр, като работното й време е от 9:00 до 17:00 часа, като има възможност да го планира предварително, съобразно нейните и на дъщеря й нуждите. С. Я. в социалното проучване е декларирала, че месечният й доход е около 1200 лева.

Отразено е, че детето Н. посещава 122- ра ясла "Синева", находяща се в ж.к."Люлин" 6, където по данни на майката е добре адаптирана. Социалните работници са констатирали, че между детето и майката има изградена емоционална връзка и стабилност.

В доклада на Социалната служба по местоживеене на бащата в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (доклад на социалната служба в Уелс, Дирекция "Социални услуги и благосъстояние, Социални грижи за деца) е отразено, че след навършване на 3 годишна възраст и ако живее в Уелс, Н. би могла да посещава детска градина в местно училище. Посочено е, че бащата А. А. вече е избрал местно учебно заведение, което би искал дъщеря му да посещава, намиращо се на няколко минути пеша от дома му. Със социалните работници бащата е споделил и желанието си дъщеря му да посещава българско училище в неделя, което също е отразено в социалния доклад. Отразено е и споделеното от бащата желание дъщеря му да има българска идентичност. В дома на бащата е посочено, че има български телевизионни канали, бащата има приятели и роднини живущи в близост, респ. възможност да осигури на дъщеря си семейна и езикова връзка. А. А. е посочил, че членовете на разширеното му семейство - баща, брат и племенници живеят в България, но в района на Майстег - живеят негови братовчеди, техните съпруги и деца. В случай, че грижите спрямо Н. бъдат поверени на него, бащата е заявил, че неговата леля ще се установи в Майстег за да му помага в грижите за детето, ако е необходимо. Отразено е, че жилището, в което живее бащата е в добро състояние, разполага с пространство и удобства за детето, и се състои от голяма дневна с трапезария, която води до кухня (констатирано е, че всички те са чисти и добре обзаведени), с достъп от кухнята до частен ограден вътрешен двор с градина, където детето би могло безопасно да играе. На горния етаж са разположени баня и две спални, едната обзаведена по висок стандарт за детето, но нуждаеща се от обновление с оглед растежа му. Посочено е още, че в този 6 дом, нает от негов приятел, А. А. живее от четири години, както и че към момента живее сам. Посочено е, че къщата се намира на тиха и спокойна улица в центъра на гр.Майстег, като на около има достатъчно ресурси и обществени места като детски площадки, училища, магазини, плувни басейни и библиотеки. Отразено е, че А. е самонаето лице, той е управител на кафене в Майстег, работи от 9:00 до 15:00 часа, има трима служители на непълно работно време, като при необходимост може да наеме още, а доколкото бизнесът е негов той се ползва с гъвкавост и би могъл да адаптира работното си време към нуждите на Н., ако е необходимо. За последната финансова година А. е получил заплата в размер на 16 500 паунда. Ако детето бъде настанено при него последният би получавал и детски надбавки, както и да допълни заплата си с универсален кредит. Наемът за жилището е в размер на 550 паунда на месец, като А. е посочил, че има бизнес кредит, свързан с кафенето му. Наред с това е отразено, че в хода на социалното проучване бащата говорил топло за дъщеря си и се разчувствал, като споделил че не я е виждал повече от година. Застъпено е становище, че напускането на бащата и преместването в България е довело до нестабилност за детето Н., а преместването в Уелс, според специалистите би довело до още един период на промяна, което трябва да бъде регламентирано от българските власти.