Определение № 4485 от 06.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4485 гр. София, 06.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002101309 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5307 от 26.02.2025г., подадена от Е. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат М. М. от АК - София, срещу решение № 1326 от 17.12.2024г. по в.гр.д. № 1108/2024г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260140 от 27.11.2024г. по гр. дело № 12108/2018г. на Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от касатора, при условията на солидарност, против В. Л. П. и „Дентален Център ЕО-Дент“ ООД, [населено място], осъдителни искове с правна квалификация чл.45 и чл.49 ЗЗД, за осъждането на ответниците солидарно да заплатят сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за търпени болки и страдания вследствие деликт извършен на 11.03.2016г., както и сумата от 76 689,17 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършените разходи, настъпили вследствие същия деликт и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, със задължителни указания по прилагане на процесуалния закон и извършването на нови съдопроизводствени действия.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че действията и бездействията на ответника, доколкото са установени по делото, не са преценени от въззивния съд спрямо предписаните правила за поведение в конкретния медицински стандарт, регламентиращ съответния вид дейност. Посочва, че противоправността се определя като противоречие на 1 деянието с правни норми, установяващи изискванията за определено поведение, както и че медицинската помощ е правно регламентирана дейност, която се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента. Поддържа също така, че в мотивите на обжалваното решение не е посочено кой е приложимият медицински стандарт за конкретния вид дейност, извършена в лечебното заведение, което определя като особено тежък порок, свързан с формиране и обективиране на волята на въззивния съд, водещ до неправилност на съдебния акт, която определя като явна необоснованост - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение 3-то ГПК. Ако се приеме, че така поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице, поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси, в основата на които е тезата за необходимостта въззивният съд да достигне до извода за наличие, респ. липса на медицински деликт, след анализ на законовия стандарт, регламентиращ изискванията за дължимата медицинска грижа, в каквато насока счита, че е посочената в изложението практика на ВКС:

1. Длъжен ли е съдът в спора за медицински деликт да основе изводите си за липса или наличие на противоправно медицинско поведение след анализ на законовия стандарт, регламентиращ изискванията за дължимата в конкретния случай медицинска грижа?

2. В случаите на деликт при изпълнение на медицинска дейност допустимо ли е съдът да игнорира разпоредбите на приложимия медицински стандарт за конкретната дейност, осъществена от лекаря в лечебното заведение при преценката за липса или наличие на неправомерно поведение?

3. Задължение на съда ли е да детайлизира правната уредба регламентираща изискванията за дължимата в конкретния случай медицинска грижа, в частност да установи кой е приложимия медицински стандарт?

Втората група въпроси, които касаторът поставя, е свързана с оплакванията, че при постановяване на решението си въззивният съд не е взел предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и е решил спора без да съобрази конкретните специфики за казуса и при неизяснена фактическа обстановка.

Поддържа, че предмета на спора е очертан от исковата молба и молба-уточнение (лист 301 от първоинстанционното дело), като посочва, че в мотивите на обжалваното решение се коментира само оперативната интервенция, но не и предоперативния и следоперативния период, за които се твърдят неправомерни действия и бездействия на ответника. Позовава се на оспорване автентичността на документи, по който довод липсва произнасяне, както и на оспорване на съдържанието на резултати от изследвания на кръв и други документи с твърдението, че и по това оспорване липсва произнасяне, както и че липсва произнасяне и по възраженията й за неверни вписвания в медицинското досие. Поддържа също така, че въззивният съд не е обсъдил приетите по делото експертизи (единична съдебно-почеркова, тройна съдебно-почеркова, единична СМЕ на кръвни изследвания, тройна СМЕ на кръвни изследвания и рентгенологична СМЕ), както и свидетелските показания и приетите писмени доказателства, извън приложените медицински документи за нуждите на СМЕ. Поддържа 2 също така, че съдът се е позовал само на отделни принципни изводи на вещите лица без да обсъди нейните доводи, свързани с доказателственото значение на констатациите на вещите лица относно определени факти или обосноваността на изводите им, и без да направи собствен анализ на приложимия медицински стандарт, имащи значение за крайния извод дали е налице противоправно поведение. Във връзка с тези доводи и твърдения, поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос:

4. Длъжен ли е съдът в спора за медицински деликт да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност; да обсъди всички доводи и възражения на страните; да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано; да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някой от тези факти за установени, а други за неосъществили се, като основе изводите си за липса или наличие на противоправно медицинско поведение съобразно законовите стандарти и изисквания за дължимата в конкретния случай медицинска грижа?

Касаторът поддържа също така, че по делото е било необходимо изслушването на повторна тройна СМЕ, каквото искане изрично е формулирано и във въззивната жалба, която експертиза да бъде изпълнена от специалист по дентална имплантология, и което искане не е било уважено от въззивния съд. Навежда довод, че комплексната СМЕ, приета от първоинстанционния съд, е била оспорена от нея, като е направено искане за нова СМЕ, която да бъде допусната след изслушване на специализирани кръвна и рентгенологична експертизи, които да послужат за изготвянето на тройна имплантологична експертиза.

Посочва, че специализираните експертизи били приети, но след смяна на четири състава по делото, последният отхвърлил искането за нова тройна СМЕ без мотиви, след което и въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС, отказал да допусне исканата експертиза. Във връзка с тези доводи и твърдения, поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос:

5. При отсъствие на специални медицински знания у съда, когато са налице данни във въззивната жалба относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд по свой почин (служебно) да назначи нова съдебномедицинска експертиза.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Л. П. и „Дентален Център ЕО-Дент“ ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. А., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, 3 има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване се извършва винаги конкретно в рамките, очертани от поставените в изложението правни въпроси.

В настоящия случай с оглед наведените доводи при обосноваване на допускането на въззивното решение до касационно обжалване, на първо място следва да бъде съобразен предмета на правния спор, очертан от петитума на исковата молба и молбата-уточнение с вх.№24347/21.02.2019г. Необходимо е също така да се съобрази естеството на правния спор, значението за този спор на фактите и обстоятелствата, за които страните са ангажирали доказателства, т.е. да се прецени релевантността на тези факти и обстоятелства за крайния изход от спора, както и определения от процесуалния закон и възприетия от съдебната практика начин на тяхното доказване.

Както последователно приема ВКС в своята практика, въззивният съд при постановяване на решението си следва да разгледа спора като съобрази всички правнорелевантни факти (решение №77 от 30.05.2017г. по гр.д.№2956/2016г. на ІV г.о. на ВКС), да обсъди защитните тези на страните и техните доводи, направени при съблюдаване на преклузивните срокове (решение №446 от 04.07.2024г. по гр.д.№4916/2022г. на І г.о. на ВКС; решение №50062 от 21.06.2023г. по гр.д.№3284/2022г. на ІІ г.о.).

В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по субективно и обективно съединени осъдителни искове, предявени от Е. Г. Д. срещу В. Л. П. и „Дентален Център ЕО-Дент“ ООД, [населено място], за заплащане при условията на солидарност на сумата от 60 000 лева, представляващи неимуществени вреди, вследствие търпени болки и страдания от некачествено извършената на 11.03.2016г. оперативна интервенция от д-р В. П. в клиника на ДЦ „ЕО - Дент“, [населено място], изразяващи се в екстракция (изваждане) на 9 броя зъби в горна челюст - 15, 14, 12, 11, 21, 22, 24, 25 и 17, поставяне на 8 броя импланти „S.“ и поставяне на временни зъби, като тези манипулации довели до развитие на възпалителни процеси - „Абцесус фоса канина декстра“, премахване на два импланта на 11.06.2016г., в 4 последствие развитие на периимплантит на импланти 14, 15, 11, 12, проблем в ъгловото положение на импланти 11 и 12, костна загуба и липса на остеоинтеграция на имплантни шийки на импланти 21 и 22, съответно премахване на останалите 6 бр. поставени импланти (с твърдения, че тези действия са били извършени в противоречие с правилата на чл. 80 и чл.