Решение № 977 от 17.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Велико Търново, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110102950 по описа за 2025 година

Ищецът „Кредит Асист“ ЕООД твърди в исковата си молба, че нa 14.09.2022 г. между страните е сключен Договор за лизинг 916 от 14.09.2022 г., пo силата на който дружеството се е задължило, да придобие посочена от Лизингополучателя вещ - лек автомобил „***", модел ***, с рама № WBAKS810400G65922, с рег. № ** **** **, за сумата от 50 000,00 лв. (петдесет хиляди лева) и да предостави същата за временно възмездно ползване, за срога на договора за лизинг На 14.09.2022 г. е сключило договор за покупкопродажба на лек автомобил и е закупило лек автомобил „***",- модел ***Ρ, рама № WBAKS810400G65922, с peг. № ** **** **, за сумата от 50 000,00 лв. (петдесет хиляди лева), предетавляваща финансовата стойност на договора/сумата за финансиране. Цената за лекият автомобил, е заплатена, с Фактура № 487/14.09.2022 г. Лизинговата вещ е предадена на ответника от Лизингодателя КРЕДИТ ACИCT ЕООД на 14.09.2022 г. Сьгласно уговореното в чл. 1, ал. 8 от договора за лизинг е сьставен приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение B, към договора за лизинг 916 от 14.09.2022 г., в три екземпляра, като с подписването му, лизингополучателят потвърждва, че лекият автомобил, напълно отговаря, на нуждите и изискванията му и приема лизинговата вещ. Лизинговата вещ е приета без никакви отклонения или недостатъци и отговаря на всички изисквания на Лизингополучателя. Срокът на договора за лизинг е 24 м., считано от датата на приемане на лизинговата вещ, по аргумент от чл. 1, ал. 7 от договора, което е станало на 14.09.2022 г. B част II, т. 18 от договора, е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 30.00 % годишно, за времето на ползване на предоставения лизинг, който лизингополучателят дължи на дружеството, a уговореният в чл. 3 вр. част II, т. 19 годишен процент на разходите, е в размер на 31.314999 %. С това, общата стойност на дължимата лихва по договора е в размер 1

17095,36 лева, за период от 15.10.2022 г. дo 15.09.2024 г., като лихвените проценти са изчислени кьм момента на сключване на договора. Според посоченото в искането за финансов лизингответниксът е заявил, че желае да сключи доброволна загграковка ,,Автокаско" през целия срок на договора за лизинг. B чл. 5 oт договора, ответникът се задължава за своя сметка, но в полза на лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на договора имуществена застраховка „Гражданска отговорност". Според. уговореното в ал. 4 и сл. на чл. 5, с подписване нa дoгoвopa, лизингополучателят упълномощава лизингодателя за целия срок на договора, да заплаща от името и за сметка на Лизингополучателя застрахователни премии по първоначалин или подновени застрахователни полици. Сключена е застраковка „Гражданска отговорност", за което е издадена и застрахователна полица № BG/ 11/122000661156 от 02.03.2022 г., зa период от 03.03.2022 г. до 02.03.2023 г. Ha 20.02.2023 г., е сключена нова полица № BG/ 11 / 123000578630 от 03.03.2023 г. до 02.03.2024. г. Ha 22.02.2024 г., е сключена нова полица № BG/07/124000624794 от 03.03.2024 г до 02.03.2025 г. Неизплътените от ответника застраховки от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г., са в размер на 477,89 лв. Лизингодателят с заплатил дължимият данък МПС, като дължимата сума е в общ размср на 176,18 лв. Поради неизпълнение на задълженията пo договора, на 19.08.2024г. страните са са прскратили договора по взаимно съгласие, като лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, с приложеният към заявлението приемо-предавателен протокол от 19.08.2024 г. С Покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.05.2023 г., чрез нотариус рег. № 145 при нотариалната камара, с район на дсйствис - Вслико Търново, на А. М. М., в качеството му на Лизингополучатсл по Договор за лизинг 916 oт 14.09.2022 г., му с даден 14-дневен срок, oт получаване на поканата за доброволно изпълнение, да заплати дължимите просрочия към лизингодатсля. Това не било сторено от ответника Ответникът дължал на KPEДИT ACИCT EOOД сумата от общо 15933,29 лв., формирана от 7 броя лизингови вноски. Предявява искове по реда на чл.422 от ГПК вр. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумите: 15933,29 лева /петнадесет хиляди деветстотин тридесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ - главница Договор за лизинг 916 от 14.09.2022 г., ведно със законна лихва за периода от входиране на заявлението в съда — 02.07.2025 г. до изплащане на задължението; 1750,68 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за периода, от 15. 02.2024 г до 15.08 2024 г..; 1515,55 лева /хиляда петстотин и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г.

; 176,18 лева /сто седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ - дължим данък поЗMДT за периода от 15.02.2024 Г. до 15.08.2024 г. ; 477,89 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - застраховки за периода от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1717/2025г. на РС Шумен.

Ответникът А. М. М., чрез особения си представител в отговора си оспорва предявения иск. Счита, че подписите в приложените към исковата документи не били положени А. М. М.. Лекият автоомбил бил върнат по рано от 19.8.2024г. Счита сключения договора за лизинг за нищожен, в противоречие с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, нищожна била и клаузата за заплащане на такса за одобрение и такса управление.

2

Приемо-предавателният договор нямал достоверна дата и бил антидатиран и подписан много по-рано. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен.

Представени са оригиналите на договора за лизинг

№ 00916/14.9.2022г., приложенията към него – А, Б, В, Г, както и на приемо-предавателен протокол от 19.8.2024г., които въз основа на представените други безспорни документи от МВР В.Търново – заявления за издаване на лични документи, съдът приема, че са подписани от ответника А. М. М.. При липсата на ангажирани доказателства от ответника, че договора за лизинг № 00916/14.9.2022г., приложенията към него – А, Б, В, Г, както и на приемопредавателен протокол от 19.8.2024г. са неистински/неавтентични, тъй като не са подписани от лицето, което се сочи за техен автор - ответникът А. М. М., на основание чл. 194 ал. 3 ГПК съдът следва да постанови с решението си, че заявеното оспорване на документите от ответника не е доказано.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че между страните са възникнали търговски правоотношения, по силата на сключен между ищеца и ответника договор за лизинг на 14.9.2022г. От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е изпълнил своето задължение по двустранния възмезден договор - придобил е лизинговата вещ и същата е предадена на ответника на 14.09.2022 г. Поради неизпълнение на задълженията пo договора, на 19.08.2024г. страните са са прскратили договора по взаимно съгласие, като лизингополучателят е върнал лизинговата вещ.

Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати 7 от лизинговите вноски, лихва, застраховка и данък. Съдът кредитира заключението на изслушаната СИЕ, според което: Размерът на неизплатеното задължние на Лизингополучателя за главница, към датата на подаване на исковата молба в съда е в размер на 8146,56 евро /15 933,29 лв./; Размерът на задлжението по Договорна лихва е в размер нa 895.11 евро /1750,68 лв./; Размерът нa обезщетение за забава е 774,89 евро /1 515.55 лв./; Размерът на дължимите застрахвки е 244,34 евро /477.89 лв./ и размерът на данък no ЗMДT - 90,08 евро /176.18 лв/.

С оглед за действителния ГПР по договора за лизинг от 35.82%, неоснователни са развитите доводи от ответника за неговата нищожност, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на клаузата за заплащане на такса за одобрение и такса управление.

Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумите: 15933,29 лева /петнадесет хиляди деветстотин тридесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ - главница Договор за лизинг 916 от 14.09.2022 г., ведно със законна лихва за периода от входиране на заявлението в съда — 02.07.2025 г. до изплащане на задължението;

1750,68 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ - 3 възнаградителна лихва за периода, от 15. 02.2024 г до 15.08 2024 г.; 1515,55 лева /хиляда петстотин и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г. ; 176,18 лева /сто седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ - дължим данък поЗMДT за периода от 15.02.2024 Г. до 15.08.2024 г.; 477,89 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ - застраховки за периода от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1717/2025г. на РС Шумен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца сумата 2435.52 евро за разноски по настоящото дело, съобразно приложения за това списък.

На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 996.13 евро, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1717/2025г. на РС Шумен.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 793.13 евро по заповедното производство и 1341.73 евро в исковото производство, е неоснователно. Разноските на адвоката на ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен интерес, броя на предявените обективно съединени искове и тяхната цена, включително и заявения в хода на производтвото инцидентен установителен иск по чл.194 от ГПК, сложилата се фактическа и правна сложност по производствата и техния брой – заповедно и исково, и с оглед процесуалното поведение на ответника.

Искането на особения представител за увеличаване на възнаграждението му също е неоснователно.

Възнаграждението на особения предсатвител е определено от съда по действалите тогава правила на ЗА, като Адвокатският съвет е определил особен представетил на ответника без възражения и при определеното му от съда възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194, ал.3 от ГПК, като неоснователен и недоказан, предявеният от А. М. М. с ЕГН **********, адрес: с. ***, общ. ***, област ***, ул. *** № 8, против „КРЕДИТ ACИCT“ EOOД, EИK 204673398, сьс съдебен адрес: гр. София, ул. "Три уши" № 8, ет. 4, инцидентен установителен иск, че договор за лизинг № 00916/14.9.2022г., приложенията към него – А, Б, В, Г, както и на приемо-предавателен протокол от 19.8.2024г., тъй като не са подписани от лицето, което се сочи за техен автор А. М. М..

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че А. М. М. с ЕГН 4

**********, адрес: с. ***, общ. ***, област ***, ул. *** № 8, дължи на „„КРЕДИТ ACИCT“ EOOД, EИK 204673398, сьс съдебен адрес: гр. София, ул. "Три уши" № 8, ет. 4, сумите:

15933,29 лева /8146.56 евро - главница Договор за лизинг 916 от 14.09.2022 г., ведно със законна лихва за периода от входиране на заявлението в съда — 02.07.2025 г. до изплащане на задължението; 1750,68 лева /895.11 евро - възнаградителна лихва за периода, от 15.